Ниписинг (племе)
| Ниписинг | |
 Езерото Ниписинг. | |
| Численост и ареал | |
|---|---|
| Общ брой | 2668 |
| Канада, Онтарио | |
| Описание | |
| Език | алгонкински |
| Сродни групи | оджибве, отава, алгонкин |
| Ниписинг в Общомедия | |
Ниписинг (на английски: Nipissing) е северноамериканско индианско племе, което обитава главно района на езерото Ниписинг в северната част на канадската провинция Онтарио. Говорят алгонкински език, тясно свързан с езиците на оджибве, отава и алгонкин.[1]
Малко племе (вероятно около 1000 души през 1615 г.), ниписинг често са считани или за източно подразделение на отава, или за южна група на оджибве, или за северна група на алгонкините. След като около средата на XVIII век то почти изчезва, бавно се възстановява в следващите векове и в началото на 2016 г. (като Ниписинг Първа нация в Норд Бей – Онтарио) има 2668 регистрирани членове.[2]
Поради репутацията, с която се ползват шаманитеи на ниписинг сред другите племена като хора притежаващи голяма духовна сила. Затова, когато идват французите през 1615 г. те ги наричат „Народа на магьосниците“. На хуроните са известни като „аскикуанеронон“, а на ирокезите – като „скекуаненронон“.
История
[редактиране | редактиране на кода]Живеейки твърде далеч на север за надеждно селско стопанство, ниписинг са предимно ловци-събирачи като повечето племена в региона. Първоначално племето живее в района източно от Джорджиан Бей и между реките Отава и Френч Ривър, на пътя свързващ езерото Хюрън със Сейнт Лорънс, което благоприятства участието на ниписинг в междуплеменната търговия, а по-късно – и в търговията с кожи. Заемат един от най-богатите на животни с ценна кожа райони в Канада и контролират главните търговски пътища на север и на запад, затова и повечето кожи идващи по тези пътища трябва да минат през тях, за да стигнат до французите. След 1632 г. племето се сдобива и с първите си огнестрелни оръжия и въпреки малкия си брой става доста по-силно от някои от по-големите племена в региона.
Голямото търсене на кожи от французите, подтиква племената да ловуват масово и скоро в земите на северните народи животните с ценна кожа почти изчезват. Затова ниписинг и някои други търсят нови ловни територии, а през 1630те и 1640те между различни племена се образуват и съюзи с тази цел. Ниписинг в съюз с отава и тиононтатите започват често да навлизат в земите на алгонкинските народи в Долен Мичиган, за да воюват с тях, превръщайки доскоро мирния регион в истинско бойно поле. Тези атаки слагат началото на тъй наречените Боброви войни (1629 – 1701). Племената от Долен Мичиган са принудени да отстъпят на запад пред по-добрите оръжия на враговете си. От 1640 г. обаче във военните действия се включват и ирокезите, които са превъзходно (дори надминавайки французите) въоръжени от холандците.
Отслабени от войните и от няколко епидемии, които преминават през региона, северните племена не могат да се противопоставят на мощните ирокези, част от които са мохоките, които първо атакуват алгонкините и монтанаите в горната част на Сейнт Лорънс. За кратко време монтанаите са изгонени на изток към Квебек, а алгонкините изоставят долната част на река Отава. През 1649 г. ирокезите последователно се справят с хуроните и тиононтатите, после подхващат и неутрал, алгонкините и ниписинг. През 1653 г. оцелелите след три години на кръвопролития ниписинг са принудени да бягат на запад при оджибве и отава в Солт Сейнт Мери. Ирокезите обаче ги нападат и там. След две ирокезки атаки – през 1653 г. и 1655 г. – отава изоставят Солт Сейнт Мери и се местят на юг до Грийн Бей. Към 1661 г. ниписинг също се изместват на запад до Горното езеро. През 1662 г. голяма войска ниписинг, оджибве и отава унищожават армия от мохоки и онайда, западно от Солт Сейнт Мери.
От 1664 г. французите предприемат серия от нападения в родината на ирокезите и до 1667 г. принуждават Ирокезката лига да поиска мир. През годините на мира, ниписинг малко по малко се завръщат в родината си. През 1721 г. французите успяват да убедят 250 ниписинг и 100 алгонкини християни да се заселят заедно с 300 мохоки християни в селото Езерото на двете планини, западно от Монреал. Впоследствие комбинираното село е наречено Ока. Като част от тази общност ниписинг става част от съюза известен като Седем нации на Канада – основен френски съюзник в последвалите Англо – френски войни. Към 1756 г. обаче от ниписинг остават само около 200 души.[1] След 1763 г. Седемте нации на Канада (а с тях – и ниписинг) се обединяват с ирокезите и воюват на страната на британците в Американската революция и във войната им със САЩ от 1812 г. Същевременно резерватът Ока все повече се смалява, притиснат отвсякъде от селища на белите. Само няколко потомци на ниписинг живеят там в края на XX век, а останалата част живее около езерото Ниписинг.[1]
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]- 1 2 3 Sultzman, Lee. „История на ниписинг“
- ↑ Ниписинг – профил // Архивиран от оригинала на 5 октомври 2011. Посетен на 10 април 2016.Aboriginal Affairs and Northern Development Canada