Кочими - юмански езици

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Кочими – юманските езици са семейство от езици, които се говорят в югозападните части на САЩ и прилежащите части на Мексико, главно в южна Калифорния, долното течение на река Колорадо, северозападна Сонора, западна Аризона и северната част на Баха Калифорния.

Юманските езици са едно от големите семейства от тези, които се смята, че принадлежат към спорното групиране Хокан, въпреки че не е доказана връзка на юманските езици с други езици, освен предполагаема генетична връзка с помоанските езици.

Юманските езици са сравнително тясно свързани помежду си в сравнение с другите езикови семейства в Северна Америка. Езикът кочими е изчезнал и зле документиран, но се знае че е свързан с юманските езици. В резултат на описанията на юманските езици и дискусиите между лингвистите занимаващи се с юманските езици е направена класификация на езиците в езиково семейство.[1][2]

Класификация[редактиране | редактиране на кода]

Класификацията разграничава 4 субгрупи, плюс езика кочими, класифициран като отделен клон на семейството.[1][2]

  • Кочими (изчезнал) – Баха Калифорния
  • Юмански езици
    • Подгрупа Паи
      • Паипаи Акуаала) – Баха Калифорния
      • Вътрешни юмански езици или Северни Паи
        • Хавасупаи
        • Хуалапаи
        • Явапаи
    • Подгрупа Речни (централни юмански езици)
      • Мохаве (застрашен)
      • Марикопа (заедно с Халчидома и Кавелчадум)
      • Юма (Кечан)
    • Подгрупа Делта – Калифорния
      • Кокопа (заедно с Халийкуамаи и Кахуана) – Аризона, Калифорния, Баха Калифорния
      • Дигеньо (Типаи, Ипаи, Камия)
    • Подгрупа Килива
      • Килива (застрашен)– Баха Калифорния

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Kendall, Martha B.. Yuman Languages in Handbook of North American Indians. Т. 10 Southwest. Washington DC, Smithsonian Institution, 1983. с. 4 – 12.
  2. а б Campbell, Lyle. American Indian Languages: The Historical Linguistics of Native America. New York, Oxford Uneversity Press, 1997. с. 127.