Бафиново море

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Бафиново море
част от Северния ледовит океан
Iceberg at Baffin Bay.jpg
Айсберг на ръба на морския лед
Информация
Координати 74° с. ш. 68° з. д. / 74° с. ш. 68° з. д.
Дължина 1300 km
Ширина над 600 km
Площ 689 хил. km²
Средна дълбочина 861 m
Макс. дълбочина 2136 m
Обем 593 000 km³
Соленост ~32‰
Макс. температура 3° C
Мин. температура -24° C
Canada relief map 2.svg
74.0014° с. ш. -67.9964° и. д.
Местоположение в Канада
Бафиново море в Общомедия

Море Бафин или Бафинов залив, Бафиново море (на английски: Baffin Bay; на френски: Baie de Baffin) е полузатворено море на Северния ледовит океан. Разположено е между островите Гренландия на изток, Бафинова земя на запад, Девън, Елсмиър и Байлот на северозапад. На юг чрез протока Дейвис се свързва с море Лабрадор на Атлантическия океан, на север чрез протоците Смит и робсън и басейна Кейн – с море Линкълн на Северния ледовит океан, а на северозапад чрез протоците Ланкастър, Джонс и др. с останалата част на Северния ледовит океан.[1]

Географска характеристика[редактиране | редактиране на кода]

Бафиново море, лежащо между Нунавут, Канада И Гренландия.

Дължина от север на юг 1300 km, максимална ширина над 600 km, площ 689 хил.km2. Средна дълбочина 861 m, максимална 2414 m, обем 593 хил.km3. Дъното му е покрито с камъни, чакъл и пясък, а на дълбочина под 1000 m – с тиня. Теченията образуват циклонален кръговрат, по източната периферия на който през лятото Западногренландското течение пренася от юг на север сравнително топла морска вода от Атлантическия океан, а по западната му периферия Канадското течение пренася от север на юг студени арктически води. Климатът е полярен. Средна януарска температура -24 °C, средна юлска 3 °C. Годишно количество на валежите 300 mm. Температурата на водата през зимата е под —1 °C, а през лятото се изменя от 4 – 5 °C на югоизток до 0 °C и още по ниска на северозапад. Солеността през зимата е над 34‰, а през лятото над 32‰ на изток и 30 – 31‰ на запад. Дълбочинните води се формират в резултат от смесването на арктическите с атлантическите води, като тяхната температура е около –0,5 °C, а солеността около 34,5‰. През зимата морето изцяло е покрито с дрейфуващи ледове в централните си части, а по периферията – с неподвижни ледове. Южно от протока Смит се образува участък от незамръзнала изцяло вода (полини), т.н. „Северна вода“. През лятото дрейфуващите ледове се съхраняват сама в централните и западните му части. По същото време от ледниците в Гренландия се откъсват многочислени големи айсберги, които заедно с ледовете се изнасят от Канадското течение далеч на юг чак до остров Нюфаундленд. Приливите са предимно полуденонщни с амплитуда до 4 m.[1]

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

Развити са ловът, риболовът и хранително-вкусовата промишленост. Най-големи селища по крайбрежието са: Каанаак, Нуусуак, Упернавик, Кекертарсуак, Диско.[1]

Историческа справка[редактиране | редактиране на кода]

Полярните култури през историята.

Името „Туле“се появява за първи път в разказите на гръцкия пътешественик Питей от Масалия (античното име на Марсилия), живял през IV век пр. Хр. Смята се, че островът, който Питей представя като последния от Британския архипелаг и северния край на света, се намира в Скандинавия. Римляните също наричат Туле най-северния край на сушата. Днес Туле е конкретна географска точка, но почитателите на митовете и легендите вероятно ще бъдат разочаровани от това, че става дума за америкаска военновъздушна база на брега на Бафиново море, на западното крайбрежие на Северна Гренландия. Скоро след като е открито през 1616 г. от английските мореплаватели Джон Дейвис и Уилям Бафин, Бафиново море придобива важно стратегическо значение за търсене на т.нар. Северозападен проход.[1]

Интересни факти[редактиране | редактиране на кода]

  • Остров Бафинова земя е най-големият остров в Канада и петият по големина в света.
  • Инуитите (ескимоски племена), които обитават днес Бафинова земя, като например племената пангниртунг и кивитоо, са съсредоточени около Националния парк „Ауюитук“. Това е най-северният и едновременно с това най-новият природен резерват в Канада.
  • Над 81% от повърхността на Гренландия е покрита с ледове.
  • Инуитите ловят най-вече моржове, бели делфини, риба и тюлени, както и малкото животно, които обитават сушата. Сред тях са елените карибу, леминги и зайци.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „География“         Портал „География          Портал „Гренландия“         Портал „Гренландия          Портал „Канада“         Портал „Канада