Орел рибар

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Орел рибар
OspreyNASA.jpg
Pandion haliaetus
OspreyNASA.jpg
Природозащитен статут
Червена книга на България
Класификация
[1]
царство: Animalia Животни
тип: Chordata Хордови
клас: Aves Птици
разред: Accipitriformes
семейство: Pandionidae Орли рибари
род: Pandion Орли рибари
вид: P. haliaetus Орел рибар
Научно наименование
Уикивидове Pandion haliaetus
Linnaeus, 1758[3][4][5]
Разпространение
Wiki-Pandion haliaetus.png
Подвидове

 

  • P. h. carolinensis
  • P. h. cristatus
  • P. h. haliaetus
  • P. h. ridgwayi
орел рибар в Общомедия


Орелът-рибар (Pandion haliaetus) е дневна граблива птица, от семейство Орли рибари (Pandionidae), срещаща се и в България.

Общи сведения[редактиране | редактиране на кода]

  • Дължината на тялото – 55 – 60 cm
  • Размаха на крилете – 150 – 170 cm
  • Тегло – 1,3 – 2 kg
  • Полов диморфизъм – слабо изразен. Женската е по-едра и има по-големи и ясно изразени тъмни петна по гърдите.
  • Характеристики – долната част на тялото е светло оцветена към бяла, горната – в тъмно.На гърдите му обикновено има кафява лента, която е по-слабо изразена при мъжките животни, отколкото при женските.През първите няколко месеца младите птици се разпознават с по-оранжевите си очи, които обикновено изглеждат жълтеникави при по-старите животни.
  • Полет – бавен, с тежки махове и планирания.Във въздуха, орелът рибар може да се познае доста добре поради дългите си и тесни крила, които наподобяват лъкове във въздуха.
  • Краката са осеяни с шишчета по стъпалната част, а ноктите са много дълги, извити и заострени, добре приспособени за улавяне на хлъзгава плячка като рибата.
  • Продължителност на живота – 24 години в природата

Разпространение и местообитание[редактиране | редактиране на кода]

В Европа (включително България), Африка, Северна Америка, Австралия, Океания и Азия. В миналото често срещана и широко разпространена птица в Европа. В момента се среща в североизточните части на някои райони на Средиземноморието. Обитават райони с бистра вода и наличие на достатъчно количество риба. Ловуват в езера, реки или понякога морски крайбрежия. Много са чувствителни към човешко присъствие и притеснения.

По-северните популации на вида са мигриращи. По-голяма част от европейската популация зимува в Западна Африка.

Начин на живот и хранене[редактиране | редактиране на кода]

Високо специализрана в избора си на плячка птица. Храни се предимно с риба, но все пак малък дял имат и дребните бозайници, патици, жаби, водни змии, костенурки, ракообразни и охлюви. Докато ловува, лети на около 50 m височина над водата. Когато забележи плячка, се спуска с полусвити криле надолу, като прави понякога леки корекции в посоката с малки движения на крилете и тялото. Когато доближи водната повърхност, изнася краката си напред и се потапя с удар във водата сред облак от водни пръски. Спира за момент с разперени криле, за да спре плячката да се мърда, и излита от водата със силни махове на крилете си. Може да вдигне и отнесе риба до 2 kg,почти толкова колкото е собственото му тегло. Понягога хваща прекалено големи и тежки риби, които няма сила да отнесе и които изоставя след неколкократни опити.

Размножаване[редактиране | редактиране на кода]

  • Моногамни птици.
  • Гнездо – обикновено по високи дървета, осигуряващи добър поглед върху ловния район. В тропиците – понякога и по скални корнизи и дори и на земята директно, в тези случаи са описани и образували се не много плътни колонии. Гнездото е подобно на това на другите ястребови птици, обикновено се връщат всяка година в старото гнездо и го ремонтират.
  • Яйца – 2-4 броя, напръскани нагъсто със сливащи се тъмнокафяви петна, което им придава вид на оваляни в кал. Дължината на яйцето е 62 mm.
  • Мътене – извършва се и от двамата родители, но женската прекарва в мътене повече време и мъжкият я храни понякога, като често подава храната във въздуха. Отстрани подаването прилича на въздушна битка. Мътенето трае 38-41 дни.
  • Отглеждане на малките – първите 6 седмици ги храни майката, поставяйки парчета храна пред човките им. След това родителите просто оставят рибата в гнездото. Напускат гнездото на около 50-54 дневна възраст. След като напуснат гнездото, малките биват хранени още дълго от родителите си, докато се научат да ловуват самостоятелно и достатъчно ефикасно, за да си набавят сами храна.
  • Отглежда едно люпило годишно.

По време на размножителния период ухажването включва фигури от висшата въздушна акробатика и пикирания.

Природозащитен статут[редактиране | редактиране на кода]

На територията на България е изключително рядък и защитен от закона вид.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. BirdLife International. Pandion haliaetus. // 2008 IUCN Red List of Threatened Species.. 2008. Посетен на 24 февруари 2009.
  2. Червена книга на Република България. Орел рибар. Посетен на 10 март 2012
  3. указано в: IOC World Bird List Version 9.1
  4. указано в: IOC World Bird List Version 8.2
  5. указано в: Clements Checklist of Birds of the World
  6. BirdLife International 2004. Pandion haliaetus. В: IUCN 2007. 2007 IUCN Red List of Threatened Species. <www.iucnredlist.org>. Посетен на 27 юли 2008.
  7. Наръчник за Натура 2000 в България. Костадинова, И., М. Михайлов (съст.). БДЗП, София, 2002, ISBN 954-90211-6-5, стр. 55

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]