Орел рибар

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Орел рибар
Pandion haliaetus - Osprey.jpg
Природозащитен статут
LC
Незастрашен[1]
Червена книга на България
CR
Критично застрашен[2]
Класификация
царство:Животни (Animalia)
тип:Хордови (Chordata)
клас:Птици (Aves)
разред:Ястребоподобни (Accipitriformes)
семейство:Орли рибари (Pandionidae)
род:Орли рибари (Pandion)
вид:Орел рибар (P. haliaetus)
Научно наименование
Linnaeus, 1758 г.
Разпространение
Wiki-Pandion haliaetus.png
Орел рибар в Общомедия
редактиране

Орелът рибар (Pandion haliaetus) е дневна граблива птица, от семейство Орли рибари (Pandionidae), срещаща се и в България.

Общи сведения[редактиране | редактиране на кода]

  • Дължина на тялото – 55 – 60 cm
  • Размах на крилете – 150 – 170 cm
  • Тегло – 1,3 – 2 kg
  • Полов диморфизъм – слабо изразен. Женската е по-едра и има по-големи и ясно изразени тъмни петна по гърдите.
  • Характеристики – долната част на тялото е светло оцветена към бяла, горната – в тъмно. На гърдите обикновено има кафява лента, която е по-слабо изразена при мъжките животни, отколкото при женските. През първите няколко месеца младите птици се разпознават по-оранжевите си очи, които обикновено изглеждат жълтеникави при по-старите животни.
  • Полет – бавен, с тежки махове и планирания. Във въздуха орелът рибар може да се познае доста добре поради дългите си и тесни крила, които наподобяват лъкове във въздуха.
  • Краката са осеяни с шишчета по стъпалната част, а ноктите са много дълги, извити и заострени, добре приспособени за улавяне на хлъзгава плячка като рибата.
  • Продължителност на живота – 24 години на свобода.

Разпространение и местообитание[редактиране | редактиране на кода]

В Европа (включително България), Африка, Северна Америка, Австралия, Океания и Азия. В миналото често срещана и широко разпространена птица в Европа. В момента се среща в североизточните части на някои райони на Средиземноморието. Обитават райони с бистра вода и наличие на достатъчно количество риба. Ловуват в езера, реки или понякога морски крайбрежия. Много са чувствителни към човешко присъствие и притеснения.

По-северните популации на вида са мигриращи. По-голяма част от европейската популация зимува в Западна Африка.

Подвидове[редактиране | редактиране на кода]

  • P. h. carolinensis
  • P. h. cristatus
  • P. h. haliaetus
  • P. h. ridgwayi

Начин на живот и хранене[редактиране | редактиране на кода]

Високо специализирана в избора си на плячка птица. Храни се предимно с риба, но все пак малък дял имат и дребните бозайници, патици, жаби, водни змии, костенурки, ракообразни и охлюви. Докато ловува, лети на около 50 m височина над водата. Когато забележи плячка, се спуска с полусвити криле, като прави понякога леки корекции в посоката с малки движения на крилете и тялото. Когато доближи водната повърхност, изнася краката си напред и се потапя с удар във водата сред облак от водни пръски. Спира за момент с разперени криле, за да спре плячката да мърда, и излита от водата със силни махове на крилете си. Може да вдигне и отнесе риба до 2 kg – почти колкото собственото тегло. Понягога хваща прекалено големи и тежки риби, които няма сила да отнесе и които изоставя след неколкократни опити.

Размножаване[редактиране | редактиране на кода]

  • Моногамни птици.
  • Гнездо – обикновено по високи дървета, осигуряващи добър поглед върху ловния район. В тропиците – понякога и по скални корнизи и дори на земята директно, в тези случаи са описани и образували се не много плътни колонии. Гнездото е подобно на това на другите ястребови птици, обикновено се връщат всяка година в старото гнездо и го ремонтират.
  • Яйца – 2 до 4 броя, напръскани нагъсто със сливащи се тъмнокафяви петна, което им придава вид на оваляни в кал. Дължината на яйцето е 62 mm.
  • Мътене – извършва се и от двамата родители, но женската прекарва в мътене повече време и мъжкият я храни понякога, като често подава храната във въздуха. Отстрани подаването прилича на въздушна битка. Мътенето трае 38 – 41 дни.
  • Отглеждане на малките – първите 6 седмици ги храни майката, поставяйки парчета храна пред човките им. След това родителите просто оставят плячката в гнездото. Напускат гнездото на около 50 до 54-дневна възраст. След като напуснат гнездото, малките биват хранени още дълго от родителите си, докато се научат да ловуват самостоятелно и достатъчно ефикасно, за да си набавят сами храна.
  • Отглежда едно люпило годишно.

По време на размножителния период ухажването включва фигури от висшата въздушна акробатика и пикирания.

Природозащитен статут[редактиране | редактиране на кода]

На територията на България е изключително рядък и защитен от закона вид.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Pandion haliaetus (Linnaeus, 1758). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 17 януари 2020 г. (на английски)
  2. Червена книга на Република България. Орел рибар. Посетен на 10 март 2012
  3. BirdLife International 2004. Pandion haliaetus. В: IUCN 2007. 2007 IUCN Red List of Threatened Species. <www.iucnredlist.org>. Посетен на 27 юли 2008 г.
  4. Наръчник за Натура 2000 в България. Костадинова, И., М. Михайлов (съст.). БДЗП, София, 2002, ISBN 954-90211-6-5, стр. 55

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]