Николай Данилевски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Николай Данилевски
Николай Яковлевич Данилевский
руски социален мислител

Роден
Починал
Тифлис, Руска империя

Учил вЦарскоселски лицей
Философия
РегионЗападна философия
ЕпохаФилософия на XIX век
ШколаСлавянофилство
ИнтересиФилософия на историята
Идеипанславизъм
ПовлиянВико, Хердер
ПовлиялДостоевски, Шпенглер, Ман, Сорокин, Хънтингтън
Научна дейност
ОбластКултурология, антропология
ПубликацииРусия и Европа“ (1871)
Семейство
БащаЯков Данилевски
МайкаДария Мишина
Николай Данилевски в Общомедия

Никола̀й Я̀ковлевич Данилѐвски (на руски: Никола́й Я́ковлевич Даниле́вский) е руски социолог, културолог, публицист, естествоизпитател, геополитик, и един от основателите на цивилизационния подход към историята. Николай Данилевски е идеолог на славянофилството, като огромно значение за формиране на възгледите му изиграва историята на руската държава на Николай Карамзин.

Основната идея на Данилевски се състои в критика на човешката цивилизация. Данилевски разработва една теоретична концепция на културно-историческия тип, състоящ се от четири стълба: религия, култура (изкуство, наука, технология), политика, социално-икономическа среда. На културно-историческия тип и цивилизация противостои етнографският материал според Данилевски.

Данилевски произхожда от семейство на заслужил генерал. На младини е арестуван за участие в кръжока на М. В. Петрашевски, но за разлика от Достоевски и други бунтари, не е изкарван на Семьоновския плац в Санкт Петербург на 22 декември 1849 г. за изпълнение на екзекуция (това се оказва само „един императорски театър“ и блудните синове на Матушка Рус са помилвани, а смъртните им присъди заменени с различни срокове каторга), а е освободен от затвора след 100 дни арест в Петропавловската крепост, след като представя оправдателна записка.

Въпреки оправдателната присъда Данилевски е осъден на изгонване от Санкт Петербург и е принуден да се засели във Вологодска, а след това в Самарска губерния. През 1853 за известно време се включва в експедицията на академик Карл Ернст фон Баер като изследва риболовството по река Волга и Каспийско море. През септември 1855 г. отново се включва в експедицията на Баер, като заедно с Пьотър Семьонов-Тяншански изследва северния бряг на Каспийско море между Гурев (Атирау) и устието на река Емба.

Основният и същевременно фундаментален труд на Данилевски е „Русия и Европа“ (на руски: Россия и Европа). Още с първото си издание от 1871 година, „Русия и Европа“ предизвиква широк обществен отглас и дебат сред руското общество. Друг известен труд на Данилевски е „Дарвинизъм“. За разлика от други автори, Данилевски не е отличаван с академични звания или награди, но за сметка на това идеите му оказват огромно въздействие върху развитието на антропологията и геополитиката като науки.[1]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • О движении народонаселения в России. СПб., 1851.
  • Климат Вологодской губернии. СПб., 1853.
  • Дарвинизм, т. 1-2, СПб, 1885—1889
  • Сборник политических и экономических статей, СПб, 1890.
  • Россия и Европа, СПб, 1895.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Карастоянов, Стефан. Политическа география, Геополитика, Геостратегия (стр. 110 – 111). УИ „Св. Кл. Охридски“, ISBN 978-954-07-2756-1, трето основно преработено издание, 2008.
  • Магидович, И. П., История открытия и исследования Европы, М., 1970, стр. 370.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]