Йохан Готфрид фон Хердер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Йохан Готфрид фон Хердер
Johann Gottfried Herder.jpg
Хердер на ок. 50 години
Роден 25 август 1744 г.
Починал 18 декември 1803 г. (59 г.)
Професия философ, поет, литературен критик, теолог, преводач
Националност Флаг на Германия Германия


Йохан Готфрид фон Хердер в Общомедия

Йохан Готфрид фон Хердер (на немски: Johann Gottfried von Herder, на латински: Ioannes Gottfriedus Herder) (1744-1803) е германски философ, поет, литературен критик, теолог и преводач. Свързан е с идеите на Просвещението, течението „Бурни устреми“ и ваймарския класицизъм. Оказва влияние върху Йохан Волфганг фон Гьоте и Фридрих Шилер. Наричан е „бащата на културния национализъм“.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 25 август 1744 г. в Морунген в Източна Прусия, кралство Прусия. През 1762 г. се записва в Кьонигсбергския университет, където му преподава Йохан Георг Хаман, патриотичен и емоционален франкофоб. През 1764 г. отпътува за Рига, където работи като преподавател, и започва да развива литературна дейност. През 1776 г. се премества във Ваймар, където умира през 1803 г. На негово име е учредена т. нар. Хердерова награда.

Мироглед[редактиране | редактиране на кода]

Хердер говори за Volk, образуван около общ език — пазител и носител на общото наследство. Тази идея играе ръководна роля в по-нататъшното развитие на европейския национализъм от XIX век и се появява отново и отново в бурната история на европейската политика. Хердер, който е повече загрижен за културата, отколкото за политиката,[2] "очевидно вярва, че ако всеки Volk може да бъде нация само по себе си, всички вечно биха живели щастливо помежду си и в разбирателство с другите". Мистичността на германския Volk, така страстно прегърната от него, в крайна сметка става, както той не е могъл и да мечтае в своя свят, водещият дух на Хитлеровия райх.

Нацията, според Хердер, е съставена от обща религия, фолклор, традиция, история, етнопсихология, език, култура, територия. Или гражданство, суверенитет и територия са 3-те основни компенента, които правят нацията.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Роял Дж. Шмит, „Културният национализъм при Хердер„, „Journal of the History of Ideas“, т. 17, №3 (юни 1956), стр. 407-417.
  2. Вотруба, Мартин. „Herder on Language and Nation“. // Slovak Studies Program. University of Pittsburgh. Посетен на 2010-07-01.
  • Айзакс, Х.1997. Идоли на племето. Групова идентичност и политическа промяна. София, с. 193-226.