Йохан Георг Хаман
Направо към навигацията
Направо към търсенето
| Йохан Георг Хаман Johann Georg Hamann | |
|---|---|
| германски философ | |
.jpg) | |
| Роден | |
| Починал |
Мюнстер, Мюнстерско княжество-епископство |
| Погребан | Мюнстер, Федерална република Германия |
| Религия | лутеранство |
| Философия | |
| Школа | Бурни устреми |
| Йохан Георг Хаман в Общомедия | |
Йохан Георг Хаман (на немски: Johann Georg Hamann) е германски философ и богослов.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е на 27 август 1730 г. в Кьонигсберг, Източна Прусия. Учи богословие в Кьонигсбергския университет, след което работи като чиновник, но се занимава активно с философия и превежда автори като Дейвид Хюм. Един от ранните представители на антирационалистичното Контрапросвещение, той оказва силно влияние върху редица германски философи, като студента му Йохан Готфрид фон Хердер, върху Романтизма и движението „Буря и натиск“.[1]
Йохан Георг Хаман умира на 21 юни 1788 година в Мюнстер.
Библиография[редактиране | редактиране на кода]
- Biblische Betrachtungen, 1758
- Gedanken über meinen Lebenslauf, 1758/59
- Sokratische Denkwürdigkeiten, 1759
- Versuch über eine akademische Frage, 1760
- Aesthetica in nuce, 1760
- Die Magi aus dem Morgenlande, 1760
- Vermischte Anmerkungen über die Wortfügung der frz. Sprache, 1761
- Wolken. Ein Nachspiel Sokrat. Denkwürdigkeiten, 1761
- Abaelardi Virbii Chimär. Einfälle über den zehnten Theil die Briefe die Neueste Litteratur betreffend, 1761
- Kreuzzüge des Philologen, 1762 (Sammlung, u. a. Aesthetica in nuce)
- Essais à la Mosaique, 1762
- Schriftsteller und Kunstrichter, 1762
- Leser und Kunstrichter, 1762
- Des Ritters v. Rosencreuz letzte Willensmeynung über den göttl. u. menschl. Ursprung der Sprache, 1772
- Neue Apologie des Buchstabens h, 1773
- Christiani Zacchaei Teleonarchae Prolegomena über die neueste Auslegung der ältesten Urkunde, 1774
- Versuch einer Sibylle über die Ehe, 1775
- Konxompax. Fragmente einer apokryph. Sibylle über apokalypt. Mysterien, 1779
- Golgatha und Scheblimini. Von einem Prediger in der Wüsten, 1784
- Metakritik über den Purismus der Vernunft, 1784
За него[редактиране | редактиране на кода]
- Georg Baudler, Im Worte sehen. Das Sprachdenken Johann Georg Hamanns, Bonn, 1970
- Oswald Bayer, Zeitgenosse im Widerspruch. Johann Georg Hamann als radikaler Aufklärer, Munich, 1988
- Karl Carvacchi, Biographische Erinnerungen an Johann Georg Hamann, den Magus in Norden, Regensberg, Münster, 1855
- Gerhard Nebel, Hamann, Stuttgart, 1973
- Pierre Klossowski, Les Méditations bibliques de Hamann, avec une étude de Hegel, Éditions de Minuit, 1948
- Isaiah Berlin, La Mage du Nord, critique des lumières. J.G. Hamann 1730-1788., PUF, 1997 ISBN 978-2130488934
- Henry Corbin, Hamann philosophe du luthéranisme, Berg, 1985 ISBN 978-2900269381
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Berlin, Isaiah (1993). The Magus of the North: J. G. Hamann and the Origins of Modern Irrationalism. New York: Farrar, Straus and Giroux. ISBN 978-0-374-19657-8.
Тази статия, свързана с Германия, все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.
|