Робърт О'Хара Бърк

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Робърт О'Хара Бърк
Robert O'Hara Burke
ирландски полицай и пътешественик-изследовател
Robert O'Hara Burke.jpg
Роден
Починал
28 юни 1861 г. (41 г.)
Националност Флаг на Република Ирландия Ирландия
Семейство
Баща Джеймс Хардиман Бърк
Майка Ан Луиза Бърк
Робърт О'Хара Бърк в Общомедия

Робърт О'Хара Бърк (на английски: Robert O'Hara Burke) е ирландски войник, полицай, изследовател на Австралия. Пръв пресича континента от юг на север, от Аделаида до залива Карпентария, като на обратния път загива.

Ранни години (1820 – 1853)[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 6 май 1820 година в Сейнт Клерънс, графство Голуей, Ирландия, вторият от тримата синове в семейството на Джеймс Бърк (1788 – 1854), офицер от британската армия, и съпругата му Ан Луиза. Робърт Бърк има още четири сестри.

През май 1835 постъпва в Кралската военна академия, но не издържа изпитите и през 1836 се премества в Белгия, за да продължи образованието си. През 1841 г., на 20-годишна възраст постъпва в австрийската армия и през август 1842 е назначен за младши лейтенант в 7-ми Унгарски хусарски полк, където прекарва до 1848 и дослужва до чин лейтенант. След завръщането си в Ирландия през 1848, постъпва на работа в жандармерията, а в края на 1850 се прехвърля в конната полиция в Дъблин.

Пребиваване в Австралия (1853 – 1861)[редактиране | редактиране на кода]

Полицейска кариера (1853 – 1860)[редактиране | редактиране на кода]

През 1853 Бърк имигрира в Австралия. Установява се в Мелбърн и на 1 април 1853 постъпва в наскоро създадените в щата Виктория полицейски сили. Първоначално работи като инспектор, на 1 ноември 1853 е назначен за следовател и повишен в полицейски инспектор, а на 31 декември 1853 става районен инспектор. След смъртта на брат си Джеймс Томас в Кримската война, през март 1856 Бърк напуска Австралия и се завръща в Англия, за да се включи във войната, но преди неговото пристигане войната свършва и през декември същата година той се завръща в Австралия и продължава полицейската си кариера.

Първо пресичане на Австралия (1860 – 1861)[редактиране | редактиране на кода]

През 1858 шотландският пътешественик Джон Макдуъл Стюарт достига центъра на Австралия и парламента на Южна Австралия предлага награда от 2000 паунда на този, който успее да пресече континента в меридионално направление. Подтикнат от съблазнителната награда Бърк решава да организира експедиция за пресичането на континента от юг на север.

През юни 1860 Бърк е назначен за ръководител на експедицията, която включва 19 човека, 27 камили, закупени в Афганистан и 23 коня.

Експедицията тръгва от Мелбърн на 20 август 1860 и на 23 септември достига местността Менинди, където организират склад с хранителни припаси и където част от хората остават да чакат останалите. На 11 ноември, на 400 мили северно от Менинди, Бърк достига до река Купър Крийк, докъдето две години по-рано стига Стюарт. След кратка почивка, на 16 декември, Бърк тръгва с още трима човека (Уилс, Грей и Кинг) и шест камили на север и на 9 февруари 1861 достига до залива Карпентария, в устието на река Флиндърс. На река Купър Крийк остава останалата част от експедицията, за да чака неговото завръщане.

Обратният път е затруднен от проливните тропически дъждове съвпадащи с мусонния сезон. Четири дни преди да стигнат Купър Крийк, на 17 април 1861, умира Грей, един от четиримата участници. След пристигането им на брега на реката тримата изнемощели пътешественици ги очаква жестока изненада. Групата, която е трябвало да ги чака е тръгнала 18 часа преди тяхното пристигане, като предполага, че Бърк и спътниците му са загинали в пустинята, но въпреки това им е оставила в склада незначително количество провизии. От тук нататък започва трагедията за тримата оцелели. До следващия склад с хранителни припаси на езерото Менинди има 540 км. Останалите две камили са застреляни, но месото им стига за няколко дни, а останалото се разваля. До края на юни пътешествениците се придвижват едвам-едвам на юг, умирайки от глад и жажда. Няколко пъти срещат аборигени, но и те нямат какво да им дадат.

В края на юни умира Уилс, който до последния си ден води дневник, от който става ясно за неимоверните лишения, които изпитват пътешествениците в последния етап от пътешествието си. Един ден след Уилс, на 28 юни умира и Бърк, а най-младия участник Джон Кинг е намерен полужив от аборигените и спасен. През септември 1861 той е предаден на спасителния отряд, тръгнал да търси изгубените пътешественици.

Памет[редактиране | редактиране на кода]

На негово име носят:

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Robert O'Hara Burke“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.