Ото Финш

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Ото Финш
Edmund Fanning
германски пътешественик-изследовател
Otto-Finsch-1839-1917.jpg
Роден
Вармбрун, Силезия (днес Йеленя Гура, Полша)
Починал
31 януари 1917 г. (77 г.)
Националност Флаг на Германия Германия
Научна дейност
Област Етнология, орнитология
Ото Финш в Общомедия

Ото Финш (на немски: Otto Finsch) е германски етнолог, орнитолог и пътешественик, изследовател на Нова Гвинея.

Ранни години (1839 – 1872)[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 8 август 1839 година в град Вармбрун, Силезия (днес Йеленя Гура, Полша), в семейство на стъклар и художник. По настояване на баща си, още не завършил училище, на 19-годишна възраст става търговец. По време на търговските си пътувания се запалва по орнитологията и това му влечение го довежда в България и Унгария, където изучава птичия свят. През 1861 получава място като асистент в Нидерландския кралски музей по естествознание в Лейден.

С посредничеството на бременския лекар и орнитолог Хартман през 1864 Финш пристига в Бремен и става уредник на естествено-научната и етноложка колекция на Бременския музей. От 1866 до 1878 изпълнява длъжността директор на новия музей по етнография в Бремен.

Експедиционна и колониална дейност (1872 – 1887)[редактиране | редактиране на кода]

През 1872 извършва пътешествие по Северна Америка, а през 1873 – по Лапландия.

През 1876 по поръчение на Бременското географско дружество изследва зоологията на Западен Сибир, Туркестан и Северозападен Китай, като събира богат фаунистичен материал главно от басейна на река Об. По време на цялото си пребиваване в Бремен (1864 – 1898) е и частен учител.

През 1879 – 1882 извършва околосветско плаване, по време на което изследва животинския свят на Хавайските о-ви, Микронезия и североизточната част на Нова Гвинея.

След завръщането си от околосветското си пътешествие Финш разработва план за нахлуването на Германия в североизточните части на Нова Гвинея и на островите край нейните брегове. През 1884 в Германия е създаден „Консорциум за подготовка и основаване на компания за Южните морета“ – организация, която е длъжна да подготви завоюването на Нова Гвинея, като сферата ѝ на действие е набелязана от Финш.

През юни 1884 Финш напуска Берлин и се отправя за Австралия. От Сидни, на кораба „Самоа“, се отправя към островите от архипелага Бисмарк и посещава търговската база, основана през 1881 от агентът на хамбургска фирма Годфроа Теодор Клайншмид на остров Миоко. На 11 септември 1884 корабът „Самоа“ акостира в залива Астролабия недалеч от селището Бунгу. Оттам той се отправя на изток покрай Брега Маклай, който кръщава Земя кайзер Вилхелм, а многочислените заливчета и острови (много от тях са картирани и наименувани от френски, английски и руски мореплаватели) назовава в чест на родствениците на канцлера Бисмарк и знатните особи от династията Хоенцолерн. Планините, назовани от Миклухо-Маклай Гунтова-Мана, той преименува в Ханеман, а исполинската планинска верига, простираща се далеч във вътрешността на острова – планина Бисмарк. Открива устията на реките Сепик (1300 км, втора по големина на острова) и Раму, като кръщава Сепик Императрица Августа. През юни Финш завършва изследването на североизточния бряг на гигантския остров, а през 1885 – 1887 изследва и картира архипелага Бисмарк.

Той донася в Европа ценни зооложки и етнографски колекции, а осемгодишното му пребиваване в Нова Гвинея спомага изключително много за утвърждаването на немското колониално господство на острова. През 1885 е основана „Немската новогвинейска компания“, която веднага пристъпва към „усвояване“ на Земята на кайзер Вилхелм.

Последни години (1887 – 1917)[редактиране | редактиране на кода]

През 1898 Финш напуска Бремен и отива в холандския град Лейден, където става директор на тамошния музей. През 1904 отново се връща в Германия и става ръководител на етнографския отдел на градския музей на Брауншвайг. По време на Първата световна война временно изпълнява длъжността директор на музея. През 1910 му е присъдена професорска титла.

Умира на 31 януари 1917 година в Брауншвайг на 77-годишна възраст.

Памет[редактиране | редактиране на кода]

Неговото име носят:

Освен географски обекти, на негово име са кръстени няколко вида папагали Aratinga finschi, Amazona finschi, Micropsitta finschii и вид новозеландска гривеста патка Chenonetta finschi.

Публикации[редактиране | редактиране на кода]

  • „Catalog der Ausstellung ethnographisher und naturwissenschaftlicher Sammlungen“ (Bremen: Diercksen und Wichlein, 1877);
  • „Anthropologische Ergebnisse einer Reise in der Sudsee und dem Malayischen Archipel in den Jahren, 1879 – 1882“ (Berlin: A. Asher & Co., 1884);
  • „Masks of Faces of Races of Men from the South Sea Islands and the Malay Archipelago, taken from Living Originals in the Years 1879 – 82“ (Rochester, NY: Ward's Natural Sciences Establishment, 1888);
  • „Ethnologische Erfahrungen und Belegstucke aus der beschreibender Katalog einer Sammlung in K.K. Naturahistorischen Hofmuseum in Wien“ (Wien: A. Holder, 1893);
  • „Die Papageien“, 1867 – 68. / monographisch bearbeitet von Otto Finsch Leiden:Brill [1]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Финш, Отто“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.