Уилям Макгрегър

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Уилям Макгрегър
William MacGregor
шотландски лекар, дипломат и изследовател
Sir William MacGregor.jpg
Роден
Починал

Националност Флаг на Шотландия Шотландия
Образование Единбургски университет
Научна дейност
Образование Единбургски университет
Абърдийнски университет
Семейство
Баща Джон Макгрегър
Майка Агнес Макгрегър
Съпруга Мери Томсън;
Мери Джейн Кокс
Уилям Макгрегър в Общомедия

Сър Уилям Макгрегър (на английски: William MacGregor) е шотландски лекар, колониален администратор, пътешественик-изследовател, заместник-губернатор на Нова Гвинея (1895 – 1898), губернатор на Лагос (1899 – 1904), губернатор на Нюфаундленд (1904 – 1909), губернатор на Куинсланд (1909 – 1914).

Произход и образование (1846 – 1873)[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 20 октомври 1846 година в енорията Тауи, графство Абърдийншър, Шотландия, най-големият син в семейството на Джон Макгрегър и съпругата му Агнес. Обучава се в местното училище и работи като общ работник във ферма. През април 1866 завършва средно образование в Абърдийн, а през октомври 1867 се записва в Абърдийнския университет.

На 4 октомври 1868 се жени за Мери Томсън, която ражда сина им през януари 1869. През 1872 завършва университета като доктор по медицина. След това повишава образованието си в Медицинския факултет на Единбургския университет. За кратък период е назначен като заместник-управител на Кралската психиатрична болница в Абърдийн.

Медицинска кариера (1873 – 1888)[редактиране | редактиране на кода]

През февруари 1873 г., Макгрегър, заедно със съпругата си, заминава за Сейшелите, където става помощник-директор в местната болницата, а през 1874 – директор на психиатричната болница на остров Мавриций. Същата година се ражда и първата му дъщеря.

През 1875 е изпратен като главен лекар на о-вите Фиджи, като остава на този пост до 1888 г. По време на медицинската си практика на островите се бори неуспешно с епидемията от морбили, която отнема живота на над 50 хил. човека. Проявява смелост и себеотрицание по време на голямо корабокрушение край бреговете на Фиджи, като самостоятелно спасява няколко човека, за което е награден със златен медал от Кралското хуманитарно дружество на Австралия.

Съпругата му Мери Томсън умира от дизентерия на 9 февруари 1877 и през ноември 1883 се жени за Мери Джейн Кокс, от която има още две дъщери, родени на о-ви Фиджи.

През 1888 г. Макгрегър е назначен като главен лекар в Британска Нова Гвинея, като същевременно изпълнява и административни дейности.

Експедиционна дейност (1889 – 1895)[редактиране | редактиране на кода]

Изследвания в Нова Гвинея[редактиране | редактиране на кода]

В края на 80-те и началото на 90-те години на ХІХ век превръща кораба „Мери Ингланд“ в постоянна плаваща база, с който извършва редица плавания в залива Папуа и във водите на архипелага Луизиада и о-вите Тробриан.

От 1889 до 1897 провежда геоложки изследвания на вътрешните области в югоизточната част на Нова Гвинея. През 1889 се изкачва по река Ванапа (вливаща се в залива Папуа) до изворите ѝ. Покорява връх Виктория (4100 м) в планината Оуен Стенли. През 1889 – 1890 се изкачва на 1000 км по река Флай и по притока ѝ река Палмер, открита от него.

През 1893 изследва долните течения на реките Кикори и Турама, вливащи се в залива Папуа. През 1895 г., в Югоизточния полуостров, открива река Муса, вливаща се в залива Дайк Аклънд (на северното крайбрежие на полуострова). През 1896 пресича Югоизточния полуостров от север на юг, а през 1897 – от юг на север.

По време на експедициите си извършва геоложки, ботанически и етнографски изследвания.

Дипломатическа дейност (1895 – 1914)[редактиране | редактиране на кода]

Заместник-губернатор на Британска Нова Гвинея (1895 – 1898)[редактиране | редактиране на кода]

От 1895 до 1898 г. е заместник-губернатор на Нова Гвинея. По време на управлението си разработва ефективна система за експлоатация на местното население и „усвояване“ на естествените богатства на новопридобитата колония. За тази цел съставя кодекс от правила, регулиращи „използването труда на туземците“. Това е устав, който допуска използването на разнообразни форми за принудителен труд. Естествено, предвидените в този кодекс „ограничения“ непрекъснато са игнорирани от плантаторите и ловците на „черни птици“. Като цяло през 90-те години на ХІХ в. тези „ловни“ набези довеждат дотам, че много крайбрежни местности в южната част на Нова Гвинея съвършено обезлюдяват.

За „цивилизоването“ на местното население, като заместник-губернатор, Макгрегър се опира изключително много и на мисионерите, като поощрява тяхната дейност. Той разделя Британска Нова Гвинея на сфери на влияние на мисионерите от различните вероизповедания. Южното крайбрежие – на Лондонското мисионерско дружество, Югоизточния полуостров – на Уелското мисионерско дружество, а за католиците – остров Юл.

Сър Уилям Макгрегър в церемониална мантия като губернатор на Куинсланд

Губернатор на Лагос (1899 – 1904)[редактиране | редактиране на кода]

От 1899 до 1904 г. Макгрегър е губернатор на Лагос в Нигерия, като организира широка кампания срещу разпространението на маларията в района – отводняване на блата и унищожаване на районите обитавани от маларийните комари, изгражда пътища и жп линии. За положените усилия в борбата с маларията през 1910 е награден с медал от Дружеството по тропическа медицина в Лондон.

Губернатор на Нюфаундленд (1904 – 1909)[редактиране | редактиране на кода]

Петгодишното управление на Макгрегър на Нюфаундленд се запомня с борбата против туберкулозата и уреждането на политически споразумения относно риболовните райони около Нюфаундленд.

Губернатор на Куинсланд (1909 – 1914)[редактиране | редактиране на кода]

На 2 декември 1909 г. Макгрегър е назначен за губернатор на австралийския щат Куинсланд. Спомага за откриването на първия университет в щата и става първия президент на Кралското географско дружество на Куинсланд.

Последни години (1914 – 1919)[редактиране | редактиране на кода]

През 1914 г. Макгрегър се пенсионира и се прибира в родната си Шотландия. По време на Първата световна война дава ценни съвети, касаещи морски въпроси по водените военни действия в акваторията на Тихия океан.

Умира на 3 юли 1919 година в графство Беруикшър, Шотландски границии. Погребан е в родното си село.

Почетен член е на университетите в Кембридж, Абърдийн, Единбург и Куинсланд.

Памет[редактиране | редактиране на кода]

Неговото име носят:

Трудове[редактиране | редактиране на кода]

  • Britich New Guinea, London, 1897.

Източници[редактиране | редактиране на кода]


Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „William MacGregor“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.