Уилям Макгрегър

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Уилям Макгрегър
William MacGregor
шотландски лекар, дипломат и изследовател
Sir William MacGregor.jpg
Роден
Починал
3 юли 1919 г. (72 г.)
Националност Флаг на Шотландия Шотландия
Научна дейност
Образование Единбургски университет
Абърдийнски университет
Семейство
Баща Джон Макгрегър
Майка Агнес Макгрегър
Съпруга Мери Томсън;
Мери Джейн Кокс
Уилям Макгрегър в Общомедия

Сър Уилям Макгрегър (на английски: William MacGregor) е шотландски лекар, колониален администратор, пътешественик-изследовател, заместник-губернатор на Нова Гвинея (1895 – 1898), губернатор на Лагос (1899 – 1904), губернатор на Нюфаундленд (1904 – 1909), губернатор на Куинсланд (1909 – 1914).

Произход и образование (1846 – 1873)[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 20 октомври 1846 година в енорията Тауи, графство Абърдийншър, Шотландия, най-големият син в семейството на Джон Макгрегър и съпругата му Агнес. Обучава се в местното училище и работи като общ работник във ферма. През април 1866 завършва средно образование в Абърдийн, а през октомври 1867 се записва в Абърдийнския университет.

На 4 октомври 1868 се жени за Мери Томсън, която ражда сина им през януари 1869. През 1872 завършва университета като доктор по медицина. След това повишава образованието си в Медицинския факултет на Единбургския университет. За кратък период е назначен като заместник-управител на Кралската психиатрична болница в Абърдийн.

Медицинска кариера (1873 – 1888)[редактиране | редактиране на кода]

През февруари 1873 г., Макгрегър, заедно със съпругата си, заминава за Сейшелите, където става помощник-директор в местната болницата, а през 1874 – директор на психиатричната болница на остров Мавриций. Същата година се ражда и първата му дъщеря.

През 1875 е изпратен като главен лекар на о-вите Фиджи, като остава на този пост до 1888 г. По време на медицинската си практика на островите се бори неуспешно с епидемията от морбили, която отнема живота на над 50 хил. човека. Проявява смелост и себеотрицание по време на голямо корабокрушение край бреговете на Фиджи, като самостоятелно спасява няколко човека, за което е награден със златен медал от Кралското хуманитарно дружество на Австралия.

Съпругата му Мери Томсън умира от дизентерия на 9 февруари 1877 и през ноември 1883 се жени за Мери Джейн Кокс, от която има още две дъщери, родени на о-ви Фиджи.

През 1888 г. Макгрегър е назначен като главен лекар в Британска Нова Гвинея, като същевременно изпълнява и административни дейности.

Експедиционна дейност (1889 – 1895)[редактиране | редактиране на кода]

Изследвания в Нова Гвинея[редактиране | редактиране на кода]

В края на 80-те и началото на 90-те години на ХІХ век превръща кораба „Мери Ингланд“ в постоянна плаваща база, с който извършва редица плавания в залива Папуа и във водите на архипелага Луизиада и о-вите Тробриан.

От 1889 до 1897 провежда геоложки изследвания на вътрешните области в югоизточната част на Нова Гвинея. През 1889 се изкачва по река Ванапа (вливаща се в залива Папуа) до изворите ѝ. Покорява връх Виктория (4100 м) в планината Оуен Стенли. През 1889 – 1890 се изкачва на 1000 км по река Флай и по притока ѝ река Палмер, открита от него.

През 1893 изследва долните течения на реките Кикори и Турама, вливащи се в залива Папуа. През 1895 г., в Югоизточния полуостров, открива река Муса, вливаща се в залива Дайк Аклънд (на северното крайбрежие на полуострова). През 1896 пресича Югоизточния полуостров от север на юг, а през 1897 – от юг на север.

По време на експедициите си извършва геоложки, ботанически и етнографски изследвания.

Дипломатическа дейност (1895 – 1914)[редактиране | редактиране на кода]

Заместник-губернатор на Британска Нова Гвинея (1895 – 1898)[редактиране | редактиране на кода]

От 1895 до 1898 г. е заместник-губернатор на Нова Гвинея. По време на управлението си разработва ефективна система за експлоатация на местното население и „усвояване“ на естествените богатства на новопридобитата колония. За тази цел съставя кодекс от правила, регулиращи „използването труда на туземците“. Това е устав, който допуска използването на разнообразни форми за принудителен труд. Естествено, предвидените в този кодекс „ограничения“ непрекъснато са игнорирани от плантаторите и ловците на „черни птици“. Като цяло през 90-те години на ХІХ в. тези „ловни“ набези довеждат дотам, че много крайбрежни местности в южната част на Нова Гвинея съвършено обезлюдяват.

За „цивилизоването“ на местното население, като заместник-губернатор, Макгрегър се опира изключително много и на мисионерите, като поощрява тяхната дейност. Той разделя Британска Нова Гвинея на сфери на влияние на мисионерите от различните вероизповедания. Южното крайбрежие – на Лондонското мисионерско дружество, Югоизточния полуостров – на Уелското мисионерско дружество, а за католиците – остров Юл.

Сър Уилям Макгрегър в церемониална мантия като губернатор на Куинсланд

Губернатор на Лагос (1899 – 1904)[редактиране | редактиране на кода]

От 1899 до 1904 г. Макгрегър е губернатор на Лагос в Нигерия, като организира широка кампания срещу разпространението на маларията в района – отводняване на блата и унищожаване на районите обитавани от маларийните комари, изгражда пътища и жп линии. За положените усилия в борбата с маларията през 1910 е награден с медал от Дружеството по тропическа медицина в Лондон.

Губернатор на Нюфаундленд (1904 – 1909)[редактиране | редактиране на кода]

Петгодишното управление на Макгрегър на Нюфаундленд се запомня с борбата против туберкулозата и уреждането на политически споразумения относно риболовните райони около Нюфаундленд.

Губернатор на Куинсланд (1909 – 1914)[редактиране | редактиране на кода]

На 2 декември 1909 г. Макгрегър е назначен за губернатор на австралийския щат Куинсланд. Спомага за откриването на първия университет в щата и става първия президент на Кралското географско дружество на Куинсланд.

Последни години (1914 – 1919)[редактиране | редактиране на кода]

През 1914 г. Макгрегър се пенсионира и се прибира в родната си Шотландия. По време на Първата световна война дава ценни съвети, касаещи морски въпроси по водените военни действия в акваторията на Тихия океан.

Умира на 3 юли 1919 година в графство Беруикшър, Шотландски границии. Погребан е в родното си село.

Почетен член е на университетите в Кембридж, Абърдийн, Единбург и Куинсланд.

Памет[редактиране | редактиране на кода]

Неговото име носят:

Трудове[редактиране | редактиране на кода]

  • Britich New Guinea, London, 1897.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „William MacGregor“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.