Луиджи Мария Албертис

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Луиджи Мария Албертис
Luigi Maria d'Albertis
италиански естественик и изследовател
Luigi Maria D'Albertis.jpg
Роден
Починал
2 септември 1901 г. (59 г.)
Националност Флаг на Италия Италия
Научна дейност
Област Естествознание, биология
Луиджи Мария Албертис в Общомедия

Луиджи Мария Албертис (на италиански: Luigi Maria d'Albertis) е италиански естественик и изследовател на Нова Гвинея.

Ранни години (1841 – 1871)[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 21 ноември 1841 година във Волтри, област разположена в крайните западни покрайнини на Генуа, Италия, в семейство с флорентински корени. На 18-годишна възраст става активен борец за независима Италия и под знамената на Джузепе Гарибалди се сражава в Сицилия.

Експедиционна дейност (1871 – 1877)[редактиране | редактиране на кода]

Решавайки да посвети живота си на науката, през 1871 – 1872 участва в експедицията на Одоардо Бекари в западната част на Нова Гвинея.

През 1876, отново заедно с Одоардо Бекари, на кораба „Нева“, предприемат плаване нагоре по река Флай в Нова Гвинея, като за осем седмици се изкачват на около 580 км нагоре по течението на реката, като я изследват и откриват множество от притоците ѝ, в т.ч. най-големият ѝ ляв приток – река Стриклънд. На борда на парахода се намира и младия тогава инженер Лоурънс Харграйв, който по-късно става пионер на авиацията. По време на експедицията Албертис събира огромно количество образци от птици, растения и насекоми. В края на осмата седмица голяма част от екипажа на парахода са болен от малария, в т.ч. и самия Албертис, който е и контузен в двата крака при едно стълкновение с местното население и се налага да се прекрати по-нататъшното плаване по реката.

Албертис смята, че с папуасите трябва да се говори с езика на оръжието и по време на плаването по реката с „превантивни цели“ заповядва папуските села да бъдат обстрелвани с картеч и динамитни патрони. И когато „Нева“ предприема второто си плаване нагоре по реката, пътешествениците са посрещнати с град от копия и стрели. Албертис не успява да изплаши местните жители, но ги ожесточава и ги превръща в заклети врагове на европейците.

През 1877 отново прави опит да се изкачи още по-нагоре по река Флай, но отново заради местните племена е принуден да отстъпи.

Географските резултати от двете експедиции са особено големи. Албертис и Бекари изясняват височинната зоналност на новогвинейската флора и установяват, че в централната част на острова от запад-северозапад на изток-югоизток се простира верига от мощни високопланински хребети, която се явява вододел между речните системи в южната и северната част на Нова Гвинея.

Следващи години (1877 – 1901)[редактиране | редактиране на кода]

След завръщането си в Европа Албертис организира музей в родния си замък на събраните от него образци. Същите сега се намират в Природонаучния музей на Джакомо Дория.

Страстен пушач, той умира от рак на устата на 2 септември 1901 година в Сасари, Италия, на 59-годишна възраст.

Публикации[редактиране | редактиране на кода]

  • Journies up the Fly River and in other parts of New Guinea. Proceedings of the Royal Geographical Society 1879 (read at the Evening Meeting, November 11th 1878):4 – 16 (incl map).
  • New Guinea: What I Did and What I Saw. Vol. I and II. London: S. Low Marston Searle & Rivington, 1880 г.

Източници[редактиране | редактиране на кода]