Казуари
Казуароподобни | ||||||||||||||||||||||||||||
![]() Южен казуар (C. casuarius) | ||||||||||||||||||||||||||||
Класификация | ||||||||||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||||||||||
Научно наименование | ||||||||||||||||||||||||||||
P.L. Sclater, 1880 | ||||||||||||||||||||||||||||
Казуароподобни в Общомедия | ||||||||||||||||||||||||||||
[ редактиране ] |
Казуарите (Casuarius) са птици от разред Казуароподобни (Casuariiformes).[1] Името им произлиза от индонезийската дума „казуари“, която в превод означава „рогата птица“, заради костния израстък на главата на казуара. Обитава тропическите гори на остров Нова Гвинея и няколко съседни острова. Счита се за втората най-едра птица на Земята след африканския щраус.
Особености[редактиране | редактиране на кода]
Интересното при казуарите, което ги различава от другите казуароподобни, е яркосинята шия и торбичката под клюна, която най-често е червена. Освен това птицата живее в екваториални гори, което не е типично за други птици от този разред. Прехранват се с плодове, семена, а също и с насекоми, жаби и змии.
Оперението на птицата е черно, като се изключи разбира се шията. Характерен за казуарите е наподобяващият рог костен израстък на главата. Той обикновено е широк и наподобява шлем, което е дало и името на най-едрия от подвидовете казуари – шлемоносият казуар, при който този израстък е с по-големи размери в сравнение с този на останалите 2 вида. Все още не е изяснено за какво служи образуванието.
Видове и ареал[редактиране | редактиране на кода]
Съществуват 3 вида казуари:
- Южен казуар (Шлемонос казуар, Casuarius casuarius) – най-едрият от трите вида. Възрастните индивиди достигат 1,6 м. височина и тегло до 90 кг. Обитават Нова Гвинея и индонезийските острови Ару, Серам и Халмахера.
- Северен казуар (Оранжевошиест казуар, Casuarius unappendiculatus) – името му идва от оранжевия пръстен около шията. Обитава горите на Нова Гвинея. Достига височина 1,4 м и тегло около 70 кг.
- Казуар-джудже (Casuarius bennetti) – това е най-малкият вид казуари. Достига височина около 1 м и тегло 45 кг. Разпространен е в Нова Гвинея, на съседния остров Нова Британия и в части от североизточна Австралия.
- †Casuarius lydekki
Размножаване[редактиране | редактиране на кода]
Все още не е известно с точност колко дни след снасянето на яйцата се излюпват малките казуари. Причина за малкото ни познания за тази птица е фактът, че тя е слабо изследвана в естествената си среда. Известно е обаче, че продължителността на живота обикновено е около 40 – 50 години.
Преди размножаването двете птици изпълняват брачен танц, който е особено зрелищен при мъжката птица. Движенията наподобяват на тези при щраусите, с широко разперване на крилата, издуване на червената торбичка под клюна и т.н.
Важна екологична роля[редактиране | редактиране на кода]
Известно е, че казуарите заемат много важна екологична ниша в естествената си среда, тъй като спомагат за разпространяването на различни видове растения. Това става по следния начин: известно е, че семената и плодовете съставляват значителна част от менюто на казуарите. Оказва се, че след като ги погълнат, птиците могат да разпространят семената на дадено растение другаде чрез своите изпражнения. Така казуарът се оказва един вид преносител на растенията, като при растежа си тези семена са спомогнати от ценните вещества, които съдържат фекалиите на птицата. Това явление не е открито за първи път. То се среща при много други видове птици и прилепи, но не се е считало за съвсем типично за казуарите.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Casuariidae, TSN 174386 // ITIS. Посетен на 15 март 2014. (на английски)