Европейски язовец

	Европейски язовец
	Meles meles meles
	Природозащитен статут
	; Незастрашен
	Класификация
царство:	Животни (Animalia)
(без ранг):	Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:	Хордови (Chordata)
(без ранг):	Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):	Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
(без ранг):	Стегоцефали (Stegocephalia)
(без ранг):	Амниоти (Amniota)
(без ранг):	Синапсиди (Synapsida)
(без ранг):	Терапсиди (†Therapsida)
(без ранг):	Зверозъби влечуги (Theriodontia)
клас:	Бозайници (Mammalia)
(без ранг):	Еутерии (Eutheria)
клон:	Pan-Carnivora
клон:	Carnivoramorpha
клон:	Carnivoraformes
разред:	Хищници (Carnivora)
семейство:	Порови (Mustelidae)
род:	Язовци (Meles)
вид:	Европейски язовец (M. meles)
	Научно наименование
	Meles meles (Linnaeus, 1758)
	Разпространение
	Обхват на вкаменелости
	kansan – настояще, 0,7019 – 0 Ma Плц Пт Тиглий Ебу В М Б Йоний Т
	Европейски язовец в Общомедия
	[ редактиране ]

Европейският язовец (Meles meles), наричан още борсук^[2] е един от трите вида на род Язовци (Meles) на семейство Порови (Mustelidae). Разпространен е в цяла Европа (вкл. България), Мала Азия и части от Близкия изток.^[3]^[4]

Описание

Видео на язовец от фотокапан в България

Тялото на европейския язовец е дълго до 90 см, покрито с груба козина – на главата бяла, на гърба сива, по краката черна. От муцуната през очите и ушите минава по една черна ивица. Опашката е къса, с дължина до 20 см. Краката също са къси.

Изменчивост и вътревидова систематика

На пръв поглед липсва полов диморфизъм, но в действителност размерите на черепа показват, че женските са с 5 – 10% по-дребни.^[2]

Разпространение

Разпространен е в Европа и части от Азия. Среща се и в България.

Местообитание

Видео от фотокапан на семейство язовци с три малки в България.

Разпространен е в Стара планина, в обезлюдени местности и винаги край река или поне извор.

Активност

Европейският язовец е активен предимно нощем. Единственият представител на сем. Порови, който спи зимен сън.

Убежища

Изкопава си убежища в земята, снабдени с дълги ходове и няколко входа. Обикновено язовците живеят в общности, като големината им зависи от наличието на храна наоколо. Оглавяват се от мъжкар, който гони пришълците. В една бърлога могат да живеят до 15 язовеца. Европейският язовец е единственото животно, което допуска „квартиранти“ в жилището си. По време на зимния му сън, наблизо навътре в някой от входовете на лабиринтовото му жилище се настаняват лисици. Фактът, че язовецът не ги гони, се обяснява с това, че лисиците спират течението в жилището му и то става по-топло.

Храна

Храни се с разнообразна храна – плодове, дребни гръбначни, най-различни безгръбначни и други.

Размножаване

В края на зимата женската, скрита в леговището си, ражда 3 или 4 малки. Кърми ги в продължение на 5 месеца. На възраст от 8 седмици те започват да излизат навън.

Взаимодействие с хората

Може да се гледа в домашни условия, много е агресивен, но лесно се привързва към човека. За разлика от своите подземни „събратя“ (къртици, слепи кучета и т.н.) той не търси близост с хората, а дистанция. Личното си разстояние спрямо хората, обаче той е склонен да пренебрегне, ако те не го тревожат с присъствието си. Такива обикновено са пчеларите, но язовецът пази кошерите от мишки – едни от най-големите врагове на пчелите. Почиства пчелина от враговете му, стига пчеларят да не нарушава спокойствието му. Помага, без да пречи.

Източници

↑ Meles meles (Linnaeus, 1758). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 2 януари 2023 г. (на английски)
↑ ^а ^б Пешев, Цоло и др. Фауна на България. Т.27. Mammalia. АИ „Марин Дринов“, София, 2004 ISBN 954-430-860-1, c. 509
↑ Kranz, A., Tikhonov, A., Conroy, J., Cavallini, P., Herrero, J., Stubbe, M., Maran, T., Fernandes, M., Abramov, A. & Wozencraft, C. 2008. Meles meles. In: IUCN 2011. IUCN Red List of Threatened Species. Version 2011.1. Посетен на 8 юли 2011 г.
↑ Wilson & Reeder's Mammal Species of the World. Third Ed. Посетен на 8 юли 2011 г.

Външни препратки

Дивата природа на България с Борис Николов: Язовец, youtube.com

[1] Meles meles (Linnaeus, 1758). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 2 януари 2023 г. (на английски)

[t27-2] а ^б Пешев, Цоло и др. Фауна на България. Т.27. Mammalia. АИ „Марин Дринов“, София, 2004 ISBN 954-430-860-1, c. 509

[3] Kranz, A., Tikhonov, A., Conroy, J., Cavallini, P., Herrero, J., Stubbe, M., Maran, T., Fernandes, M., Abramov, A. & Wozencraft, C. 2008. Meles meles. In: IUCN 2011. IUCN Red List of Threatened Species. Version 2011.1. Посетен на 8 юли 2011 г.

[4] Wilson & Reeder's Mammal Species of the World. Third Ed. Посетен на 8 юли 2011 г.

[1]

[2]

[3]

[4]