Язовец

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Европейски язовец)
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Язовец.

Язовец
Meles meles MHNT.jpg
Природозащитен статут
LC
Незастрашен[1]
Класификация
царство:Животни (Animalia)
тип:Хордови (Chordata)
клас:Бозайници (Mammalia)
разред:Хищници (Carnivora)
семейство:Порови (Mustelidae)
род:Същински язовци (Meles)
вид:Язовец (M. meles)
Научно наименование
Linnaeus, 1758 г.
Разпространение
European Badger area.png
Обхват на вкаменелости
Язовец в Общомедия
[ редактиране ]

Язовецът (Meles meles), наричан още борсук[2] е един от трите вида на род Язовци (Meles) на семейство Порови (Mustelidae). Разпространен е в цяла Европа (вкл. България), Мала Азия и части от Близкия изток.[3][4]

Описание[редактиране | редактиране на кода]

Видео на язовец от фотокапан в България

Тялото на язовеца е дълго до 90 см, покрито с груба козина – на главата бяла, на гърба сива, по краката черна. От муцуната през очите и ушите минава по една черна ивица. Опашката е къса, с дължина до 20 см. Краката също са къси.

Изменчивост и вътревидова систематика[редактиране | редактиране на кода]

На пръв поглед липсва полов диморфизъм, но в действителност размерите на черепа показват, че женските са с 5 – 10% по-дребни.[2]

Разпространение[редактиране | редактиране на кода]

Разпространен е в Европа и части от Азия. Среща се и в България.

Местообитание[редактиране | редактиране на кода]

Видео от фотокапан на семейство язовци с три малки в България.

Разпространен е в Стара планина, в обезлюдени местности и винаги край река или поне извор.

Активност[редактиране | редактиране на кода]

Язовецът е активен предимно нощем. Единственият представител на сем. Порови, който спи зимен сън.

Убежища[редактиране | редактиране на кода]

Изкопава си убежища в земята, снабдени с дълги ходове и няколко входа. Обикновено язовците живеят в общности, като големината им зависи от наличието на храна наоколо. Оглавяват се от мъжкар, който гони пришълците. В една бърлога могат да живеят до 15 язовеца. Язовецът е единственото животно, което допуска „квартиранти“ в жилището си. По време на зимния му сън, наблизо навътре в някой от входовете на лабиринтовото му жилище се настаняват лисици. Фактът, че язовецът не ги гони, се обяснява с това, че лисиците спират течението в жилището му и то става по-топло.

Храна[редактиране | редактиране на кода]

Храни се с разнообразна храна – плодове, дребни гръбначни, най-различни безгръбначни и други.

Размножаване[редактиране | редактиране на кода]

В края на зимата женската, скрита в леговището си, ражда 3 или 4 малки. Кърми ги в продължение на 5 месеца. На възраст от 8 седмици те започват да излизат навън.

Взаимодействие с хората[редактиране | редактиране на кода]

Може да се гледа в домашни условия, много е агресивен, но лесно се привързва към човека. За разлика от своите подземни „събратя“ (къртици, слепи кучета и т.н.) той не търси близост с хората, а дистанция. Личното си разстояние спрямо хората, обаче той е склонен да пренебрегне, ако те не го тревожат с присъствието си. Такива обикновено са пчеларите, но язовецът пази кошерите от мишки – едни от най-големите врагове на пчелите. Почиства пчелина от враговете му, стига пчеларят да не нарушава спокойствието му. Помага, без да пречи.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Meles meles (Linnaeus, 1758). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 11 юли 2020 г. (на английски)
  2. а б Пешев, Цоло и др. Фауна на България. Т.27. Mammalia. АИ „Марин Дринов“, София, 2004 ISBN 954-430-860-1, c. 509
  3. Kranz, A., Tikhonov, A., Conroy, J., Cavallini, P., Herrero, J., Stubbe, M., Maran, T., Fernandes, M., Abramov, A. & Wozencraft, C. 2008. Meles meles. In: IUCN 2011. IUCN Red List of Threatened Species. Version 2011.1. Посетен на 8 юли 2011 г.
  4. Wilson & Reeder's Mammal Species of the World. Third Ed. Посетен на 8 юли 2011 г.