Анадир (река)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Анадир
Анадырь
Anadyrrivermap.png
Relief Map of Far Eastern Federal District.jpg
67.0807° с. ш. 170.7917° и. д.
64.8778° с. ш. 176.2333° и. д.
Местоположение в Далекоизточния федерален окръг
Blue 0080ff pog.svg — начало, Blue pog.svg — устие
Общи сведения
Местоположение Флаг на Русия Русия
Чукотски автономен окръг
Анадирски район
Дължина 1152 km
Водосборен басейн 191 000 km²
Отток 2160 m³/s
Начало
Място Анадирско плато
Координати 67°04′50.39″ с. ш. 170°47′30.01″ и. д. / 67.080665° с. ш. 170.791672° и. д.
Надм. височина 680 m
Устие
Място Анадирски залив
Координати 64°52′40″ с. ш. 176°13′59.99″ и. д. / 64.877778° с. ш. 176.233333° и. д.
Надм. височина 0 m
Анадир в Общомедия

Ана́дир (на руски: Анадырь; на чукчи: Йъаайваам; на юкагирски: Онандырь) е река в Чукотски автономен окръг, Русия. Протича през Анадирски район. Дълга е 1152 km и има водосборен басейн от 191 000 km². Влива се в Анадирския залив, Берингово море. Това е най-голямата река в Чукотка.[1]

Наименование[редактиране | редактиране на кода]

Името на реката произлиза от юкагирското „онун“, което означава „река“. През XVII век реката се нарича Онандырь, а в долното си течение – Йъаайваам, име дадено от чукчите.[1]

География[редактиране | редактиране на кода]

Водосборен басейн на река Анадир.
Протокът, съединяващ ез. Красное с р. Анадир. На брега се вижда с. Краснено.

Анадир извира от малкото планинско езерце Въенингитгин (Въэнынгытгын), разположено на 680 m надморска височина в централната част на Анадирското плато. В долното си течение реката тече през Нижнеанадирската низина и се влива в лимана Онемен на Анадирския залив в Берингово море. С дължина от 1152 km, това е най-дългата река в Чукотка. В басейна ѝ са разположени около 200 хиляди езера, като повечето от тях са термокарстови, с площ по-малка от 1 km2. Най-голямото езеро в басейна на реката е Красное (458 km2). В горното течение на реката има малко езера. Средният наклон на реката е 0,6‰.[1]

Климатът в басейна на реката е субарктичен. Средната температура през януари е -22,6 °C, а средната юлска температура е 11,6 °C. През зимата често се наблюдават силни ветрове и виелици. Навсякъде сред басейна ѝ е разпространена вечната замръзналост.[1]

Хидрология[редактиране | редактиране на кода]

Средногодишният воден отток при хидрологическата станция Нови Еропол е 499 m3/s, при Снежное е 1260 m3/s, а при устието на реката е 2160 m3. Пак при устието годишният отточен обем възлиза на 68 172 km3.[1]

У Анадир се наблюдава пролетно-лятно пълноводие, лятно-есенни наводнения и ниско ниво на водата през зимата. Реката е най-пълноводна през средата на юни. При спада на пълноводието си реката често се захранва допълнително от дъждовни води и прелива от коритото си. Максималният измерен отток при Снежное е 9970 m3/s. Реката замръзва в средата на октомври, а в горното си течение понякога и през септември. Ледовете се задържат на реката средно в продължение на 253 дни. Дебелината на леда достига 150 cm.[1]

Водата е слабо минерализирана. По време на лятното пълноводие минерализацията на речните води е 25 – 40 mg/l, а през зимата е около 70 – 150 mg/l.[1]

Притоци[редактиране | редактиране на кода]

В горното течение на Анадир се вливат основно малки и стръмни ручеи. Главните притоци на Анадир са: Майн, Еропол, Яблон (десни), Белая и Танюрер (леви).[1]

Населени места[редактиране | редактиране на кода]

На бреговете на реката са разположени селищата: Марково, Уст Белая, Снежное, Ваеги, Канчалан.[1]

История[редактиране | редактиране на кода]

През октомври 1648 г. чукотската експедиция на Семьон Дежньов достига до бреговете южно от устието на река Анадир. В началото на 1649 г. експедицията достига устието на реката. През лятото на същата година Дежньов се отправя нагоре по течението в продължение на 600 km и в средното течение на реката основава селище, което нарича Анадирски острог. В течение на няколко години Дежньов изследва басейна на реката.[1] Острогът е изоставен през 1770 г.[2]

Стопанско използване[редактиране | редактиране на кода]

В басейна на Анадир е развито еленовъдството, ловът и риболовът. Долното течение на реката изобилства от риба. Също така в басейна ѝ се добиват въглища и злато.[1]

През зимата замръзналата повърхност на реката се използва като автомобилен път. През лятото (от 1 юли до 15 септември) е плавателна от селището Крепост до устието си (550 km).[1]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е ж з и к л м ((ru)) «Вода России» – Анадырь
  2. ((ru)) Энциклопедический словарь Брокгауза и Ефрона. Анадыр.