Курбат Иванов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Курбат Иванов
Курбат Афанасьевич Иванов
руски изследовател
Роден
неизв.
Починал

Националност Флаг на Русия Русия

Курбат Афанасиевич Иванов (на руски: Курбат Афанасьевич Иванов) е руски енисейски казак и пътешественик-изследовател.

Изследователска дейност (1643 – 1665)[редактиране | редактиране на кода]

Шаман – скалата на остров Олхон в езерото Байкал, първата база на Иванов в изследването на Сибир
Карта на района на река Лена и езерото Байкал, изследван от Иванов

През 1643 г. Иванов, с отряд от 74 казаци, се изкачва по река Лена и по притока ѝ Иликта, пресича Приморския хребет и пръв достига и открива езерото Байкал, а в него остров Олхон (730 км2). На езерото казаците построяват малки корабчета, с които по заповед на Иванов, отряд от 36 човека начело със Семьон Скороход достига до северното крайбрежие на езерото, открива устието на река Горна Ангара и построява в устието ѝ зимовище. В края на годината с останалата половина от отряда Курбат Иванов по замръзналото вече езеро достига до устието на река Баргузин, но там е нападнат от бурятите и се налага бързо отстъпление. По този начин казаците на Иванов откриват над 600 км от крайбрежието на Байкал и Баргузинския хребет. Казаците, оставени в устието на Горна Ангара, прекарват в обсада почти половин година, но съумяват да се измъкнат и се добират до Братск през лятото на 1644.

В средата на 50-те години на XVII век проследява около 1000 км от течението на река Ольокма (десен приток на Лена), до устието на река Тунгир, като открива десния ѝ приток река Нюкжа. Там той пребивава около две години, като се занимава с лов на соболи и след връщането си внася в хазната 160 соболови кожи.

От май 1659 до 1665 служи в Анадирския острог. В началото на юни на 1660 с група от 22 казаци се спуска по река Анадир до устието ѝ и продължава на североизток към нос Чукотка (Дежньов). На осмия ден от плаването ледовете затискат корабчето и го повреждат сериозно, но казаците успяват да го ремонтират. В средата на юли руснаците откриват залива Кръст, а на 10 август – залива Провидения, където се срещат с чукчите, от които със сила отнемат голямо количество убити гъски. На 25 август мореплавателите поемат обратно и на 24 септември се завръщат в анадирското зимовище.

След завръщането си в Якутск през 1665 г. през следващата година съставя т.н. „Анадирски чертеж“ – първата карта на басейна на река Анадир и северозападното крайбрежие на Берингово море.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Азатян, А. А. и др., История открытия и исследования Советской Азии, М., 1969.
  • Магидович, И. П. и В. И. Магидович, Очерки по истории географических открытий, 3-то изд. в 5 тома, М., 1982 – 86 г. Т. 2 Великие географические открытия (конец XV – середина XVII в.), М., 1983, стр. 282; Т. 3 Географические открытия и исследования нового времени (середина XVII – XVIII в.), М., 1984, стр. 70 – 71.