Дежньов (нос)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Сателитна снимка на Беринговия проток, Нос Дежньов е в ляво

Нос Дежньов (на руски: мыс Дежнёва) е най-източната точка на континента Азия, разположен на Чукотския полуостров. Намира се между Берингово море на юг и Чукотско море на север, а Беринговия проток (82 km) на изток го отделя от Аляска. Представлява изолиран плосък планински масив с височина до 741 m, стръмно спускащ се към морето.

Първоначално носът е носел името „Източен нос“ даден му от английския мореплавател Джеймс Кук през 1778 г. През 1879 г. шведският полярен изследовател Адолф Ерик Норденшелд предлага носът да бъде наименуван в чест на неговият откривател руският първопроходец Семьон Дежньов, който пръв го заобикаля по време на плаването си от устието на Колима до устието на Анадир. Официално носът е преименуван през 1898 г. в чест на 250-тата годишнина от откриването му и от тогава така се отбелязва на всички географски и топографски карти. На 12 km северозападно от носа е разположено село Уелен.[1]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ((ru)) [http://bse.sci-lib.com/article021471.html «Большая Советская Энциклопедия» – Дежнёва мыс, т. 8, стр. 25