Айон (село)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото. За острова вижте Айон (остров).

Айон
Айон
— село —
Жилищни сгради в Айон.
Жилищни сгради в Айон.
Страна Flag of Russia.svg Русия
Федерален субект Чукотски автономен окръг
Район Чаунски район
Площ 0.35[1] km²
Надм. височина 1 m
Население 200 души (2015)
Кмет Олег Лобов
Основаване 1940[1]
Пощенски код 689425
Телефонен код +7 42737
МПС код 87
Часова зона UTC+12

Айон е село в Чаунски район, Чукотски автономен окръг, Русия. Разположено е на северозападния бряг на о. Айон и е единственото населено място на острова. Към 2015 г. има население от 200 души.[2]

История[редактиране | редактиране на кода]

Според археологически проучвания, земите на селището са били обитавани още от първото хилядолетие сл. Хр. Намерени останки от различни сечива, глави на стрели и яранги подсказват, че районът е бил обитаван векове от хора, занимаващи се с еленовъдство.[3]

Айон е упоменат за пръв път през 1646 г. от Исая Игнатиев, който акостира на острова и търгува с местното население. През 1761 г. островът е посетен от известния търговец Никита Шалауров. През 1821 г. Фердинанд Врангел посещава острова и го нанася на географската карта под името Сабодей.[4][5] Името Айон е дадено на селището през 1857 г., когато мисионер на име Аргентов чува името „Айон“ от местните жители.[3] Първоначално се е смятало, че името означава „мозък“ на чукчи, но по-късно е прието мнението на местен специалист по чукчи езиците, според който името идва от „айо“ – „съживявам“.[3]

По времето на СССР, стадата от северни елени биват колективизирани, а в Айон е създаден колхоз, под чийто контрол е имало около 22 000 елена. Допълнително колхозът се е занимавал с риболов и кожарство.[5][3] През 1941 г. близо до Айон е построена метеорологична станция. Екипът ѝ пристига с ледоразбивача Красин.[3] Това е бил първият случай на постоянно население на острова, тъй като местните чукчи обикновено са го използвали за паша само през лятото.[3] След падането на социалистическия режим елените намаляват от 22 000 до едва 4000. Това предизвиква високи нива на безработица в селището.[5]

Население[редактиране | редактиране на кода]

Населението на Айон е представено основно от чукчи.[3]

Население по години
1944[3] 2006 2010 2012 2013 2014 2015[2]
103 440 252 242 224 219 200

Климат[редактиране | редактиране на кода]

Климатични данни за Айон
Показатели ян фев мар апр май юни юли авг сеп окт ное дек годишно
Абсолютни максимални температури (°C) 0,9 −0,5 1,1 2,1 16,4 29,2 30,5 25,5 18,5 12,5 2,6 4,4 30,5
Средни максимални температури (°C) −24,4 −25,9 −22,4 −14,5 −2,6 7,4 9,9 7,8 2,7 −6,6 −16,5 −22,7 −8,9
Средни температури (°C) −27,8 −29,2 −25,9 −18,6 −5,8 3,0 5,0 4,0 0,2 −9,2 −19,7 −26 −12,4
Средни минимални температури (°C) −31,2 −32,5 −29,5 −22,6 −9,2 −0,3 1,5 1,1 −2,1 −12,2 −23,1 −29,3 −15,7
Абсолютни минимални температури (°C) −48,5 −51,3 −44,4 −39 −31,7 −12 −4,2 −7,2 −15,4 −34,5 −43,1 −45,3 −51,3
Средни месечни валежи (mm) 11,6 8,9 6,4 7,2 7,1 10,2 21,5 23,7 16,9 18,4 12,6 10,6 155,0
Източник: Climatebase.ru[6]

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

Основните отрасли в селото са еленовъдството, риболовът и кожарството.

Транспорт[редактиране | редактиране на кода]

До селото няма построен път или мост. До него може да се достигне по земя само през зимата, когато протокът, разделящ острова от континента, замръзне. Все пак това не е постоянен път, дори и през зимата, защото са възможни пукнатини в леда. Когато е възможно, всяка година се подготвя конвой, доставящ провизии до селото. През лятото единственият транспорт до селото е чрез вертолет.

Източници[редактиране | редактиране на кода]