Судак

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за града в Украйна. За рибата вижте Бяла риба.

Судак
Судак
— град —
    Герб
Украйна
Red pog.png
Судак
Крим
Red pog.png
Судак
Страна Флаг на Украйна Украйна
Автономна република Крим
Население 15 300 души
Основаване 212 г.
Судак в Общомедия

Судак е град на Кримския полуостров, Украйна.

Градът е основан вероятно през 212 година. През Средните векове носи гръцкото име Сугдея (Σουγδαια) и италианското Солдая (Soldaia), а славянското му име е Сурож. През 9 век е завладян от селджукските турци, а от 1204 година става колония на Венеция. През следващите векове е разорен и разрушен от монголите, но се възстановява бързо. От 1365 година е завладян от генуезците и включен в състава на техните кримски колонии. През 1475 е завладян от османските турци и започва период на дълговековен упадък. От 1783 година влиза в състава на Русия като почти обезлюден. Едва през 1982 година добива отново статут на град.

Прабългарската крепост в Судак[редактиране | edit source]

Крепостта в град Судак на Кримския полуостров в съвременна Украйна е построена вероятно през 6 или 7 век от древните българи по нареждане на император Юстиниан Първи и преустроена от генуезците между 1371 и 1469 година. Намира се в непросредствена близост до залива в Судак. Площта ѝ е почти 30 хектара.

Крепостта е разположена върху скален нос с конусовидна форма (на руски сега се нарича руското име “Крепостна”, а по-старото му турско име е “Къзкулебурун” или нос “Момина кула”). Вероятно първоначалното име на крепостта е било свързано с името “Момина кула”, но сега се нарича “генуезка”. В действителност генуезците ремонтират и надстрояват зидове от по-ранна епоха, без да променят съществено планировката на крепостта. Зидарията в основите съвпада със зидарията от каменните дворци в Плиска.

Изключително подходящото разположение на крепостта и мощните отбранителни съоръжения я правят почти непристъпна: от запад достъпът е труден, от юг и изток скалите са отвесни към морето, а от североизток е изкопан дълбок ров. В крепостта има два реда на отбрана: долен и горен. Долният е защитен от зид с височина между 6 и 8 метра, и дебелина около 2 метра. Зидът е укрепен от 14 бойни кули, високи 15 метра и главен вход. Всяка кула е била наречена на генуезки консулал, по чието време е била построена. Запазени са надписи на средновековен латински. Горният ред на отбрана включва наблюдателна кула и консулски замък, заградени от стена, която върви по самия ръб на скалата. Между горния и долния зид е бил разположен градът.

Още не са приключили археологическите проучвания в крепостта, но са открити много графити по камъните, керамични съдове, оръжия и други артефакти от времето на Ранното Средновековие. Разкопките доказват, че крепостта е била част от Велика България. Това може да бъде доказано с означенията върху камъните, върху които са отбелязани родови знаци, вероятно на различните родове, дарили средствата за строежа на определени части от крепостта като всеки род е поставял "герба" си на камъните от своята част. Това даряване на защитни съоръжения и инфраструктура е характерно за Българската държава. Интересен факт е че група от български туристи посетили наскоро крепостта са установили близко сходство с крепостта в Плиска. Един от туристите е влязал в спор с неусведомен екскурзовод и е защитил българския произход на крепостта. Най-вероятно тази случка е дала повод да бъде организирано посещение на български историци в крепостта за съвместни проучвателни действия.

Панорамен изглед от Судак с крепостта