Горнобадахшанска автономна област

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Горнобадахшанска автономна област
Вилояти Мухтори Кӯҳистони Бадахшон
Tj4-kaart.png
Страна Флаг на Таджикистан Таджикистан
Адм. център Хорог
Площ 64 125 km²
Население 216 900 души (2019)
3,38 души/km²
Райони 7 + 1
Областен управител Кишвар Шамиров
Горнобадахшанска автономна област в Общомедия
Gorno badakhshan map.png

Горнобадахшанската автономна област (на таджикски: Вилояти Мухтори Кӯҳистони Бадахшон; на руски: Горно-Бадахшанская автономная область – Планинско-бадахшанска автономна област), или Горни (Планински) Бадахшан (Кӯҳистони Бадахшон), e автономна област (вилояти мухтори) и е една от 5-те административно-териториални единици на Таджикистан. Площ 64 125 km² (най-голяма по площ в Таджикистан, 45,33% от нейната площ). Население на 1 януари 2019 г. 216 900 души (най-малка по население в Таджикистан, 2,48% от нейното население). Административен център град Хорог. Разстояние от Душанбе до Хорог 527 km.

Историческа справка[редактиране | редактиране на кода]

Горнобадахшанската автономна област е образувана на 2 януари 1925 г. с център село Хорог, утвърдено за град с Постановление на ЦИК на Таджикската ССР през 1932 г. През 1992 г. по време на гражданската война в Таджикистан Горни Бадахшан е бастион на ислямистката опозиция и местното правителство провъзгласява независимостта си от Таджикистан. След края на войната областта е интегрирана и призивите за независимост заглъхват.

Географска характеристика[редактиране | редактиране на кода]

Горнобадахшанската автономна област заема източната част на Таджикистан. На север граничат с Киргизстан, на изток – с Китай, на юг и запад – с Афганистан, а на северозапад – с Хатлонска област и Районите с републиканско подчинение на Таджикистан. В тези си граници заемат площ от 64 125 km² (най-голяма по площ в Таджикистан, 45,33% от нейната площ). Дължина от запад на изток 435 km, ширина от север на юг 300 km[1].

Горнобадахшанската автономна област е разположена в пределите на планината Памир, като на границата с Районите с републиканско подчинение на Таджикистан в хребета Академия на Науките се издига първенецаът на планината връх Исмаил Самани (Комунизъм) 7495 m), 38°56′37″ с. ш. 72°00′57″ и. д. / 38.943611° с. ш. 72.015833° и. д.. Тук се намира и един от най-дългите (71 km) планински ледници в света Федченко. Територията на областта се дели на две части: западна (малка) и източна (голяма). Западната част освен, че е малка по площ е много по-ниска от източната и много по-разчленена. Дълбоките и тесни долини на десните притоци на река Пяндж я пресичат от запад на изток, а разделящите ги хребети се издигат на 3000 – 4000 m и повече над дъната на долините. Източната част представлява много висока и заравнена планинска земя с плоски долини и котловини, над които планинските хребети се издигат 1200 – 1800 m. Най-ниските места в западната част са около 1500 m н.в., а в източната – под 3600 m[1].

Климатът в западната част е умерено континентален. Средна януарска температура в Хорог -7,8 °C, средна юлска 22,2 °C, годишна сума на валежите 240 mm. В източната част е много по-студено и сухо. Средна януарска температура в село Мургаб -19,6 °C, средна юлска 13 °C, годишна сума на валежите 60 – 70 mm. Продължителността на вегетационния период (минимална денонощна температура 5 °C) е 223 денонощия в Хорог и 140 денонощия в Мургаб[1].

Главната река в западната част е Пяндж (лява съставяща на Амударя) със своите десни притоци Ванч, Язгулем, Бартанг, Гунт с Шахдаря и др. Всички те водят началото си от ледници или проточни езера и са многоводни и стремителни, изобилстващи от прагове и водопади. Реките в източната част Мургаб с Оксу, Аличур и др., обратно, са маловодни, бавни и меандрират в широки долини. Езерата са малко. В източната част са разположени безотточните езера Каракул (най-голямо), Шоркул, Рангкул и др. От проточните езера се открояват Сарезко, Яшилкул и Зоркул[1].

Почвената и растителната покривка в западната част носи чертите на силна ксерофилност във всички пояси. В долните почвите са сиви с пелин и солянка, а през пролетта ефемерова растителност, в горните пояси почвите са пустинно-степни с пелин, коило, типчак и бодливи треви, а по най-високите части – малки петна от акантолимон и малки ливади от острица и кобрезия. По бреговете на реките се срещат малки горички от ива, топола и джида, а по склоновете – редки арчеви гори (вид средноазиатска хвойна). В източната част по заравнените участъци почвите са високопланинско пустинни с редки храсти от терескен, на места има заблатени низини. По склоновете на хребетите върху каменисто-чакълести почви е развита крайно бедна и разредена растителност. Животинският свят е представен от вълк, лисица, заек, снежен барс, планински козел, дългоопашат мармот, едри грабливи птици и др. На запад обитават рис, дива свиня, планински овен архар и др[1].

Население[редактиране | редактиране на кода]

На 1 януари 2019 г. населението на Горнобадахшанската автономна област е наброявало 216 900 души[2]. (2,48% от населението на Таджикистан. Гъстота 3,38 души/km². Градско население 13,97%. Етнически състав: таджики 94,4%, киргизи 5,32%, узбеки 0,2% и др.

Горни Бадахшан е място, където се говорят езици и диалекти на памирските езици. Това са: шугнано-рушански, вахански, ишкашимски, сариколи, бартанги, куфи, язгулемски и орошански език. Основната религия в Горни Бадахшан е исмаилското направление на шиитската религия, последователи на учението на Ага хан.

Административно-териториално деление[редактиране | редактиране на кода]

В административно-териториално отношение Горнобадахшанска автономна област се дели на 7 административни района, 1 град с областно подчинение, селища от градски тип няма.

Административно-териториално деление на Горнобадахшанска автономна област
Административно-териториално деление на Горнобадахшанска автономна област към 1 януари 2019 г.
Административна единица Площ
(km²)
Население[2]
(2018 г.)
Административен център Население
(2018 г.)
Разстояние до Хорог
(в km)
Други градове и сгт с районно подчинение
Град с областно подчинение
1. Хорог ? 30 300 гр. Хорог 30 300 -
Административен район
1. Ванчки 4431 31 900 с. Ванч 2600 171
2. Дарвазки 2825 22 000 с. Калаихум 1600 241
3. Ишкашимски 3656 28 850 с. Ишкашим 2900 105
4. Мургабски 38 442 15 300 с. Мургаб 6300 324
5. Рощкалински 4300 25 700 с. Рощкала 3120 37
6.Рушански 5871 24 800 с. Рушан 4000 64
7. Шугнански 4600 35 800 с. Миденшарв ? 20

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Административно деление на Таджикистан Флаг на Таджикистан
Горнобадахшанска област • Райони на централно подчинение • Согдийска област • Хатлонска област • Душанбе