Согдийска област

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Согдийска област
Вилояти Суғд
Tj1-kaart.png
Страна Флаг на Киргизстан Киргизстан
Адм. център Ходжент
Площ 25 400 km²
Население (2019) 2 508 500 души
98,8 души/km²
Райони 14 + 8
Областен управител К. Касимов
Согдийска област в Общомедия

Согдийска област (на таджикски: Вилояти Суғд) е една от 5-те административно-териториални единици на Таджикистан. Площ 25 400 km² (3-то място по големина в Таджикистан, 17,96% от нейната площ). Население на 1 януари 2019 г. 2 508 500 души (2-ро място по население в Таджикистан, 28,68% от нейното население). Административен център град Ходжент (бивш Ленинабад). Разстояние от Душанбе до Ходжент 363 km.

Историческа справка[редактиране | редактиране на кода]

Най-старите градове в Согдийска област са Ходжент и Истаравшан, съществували още от 5-ти и 6-ти век пр. Хр. Първите исторически сведения за град Канибадам са от 712 г. Останалите 5 града в областта са признати за такива по време на съветската власт от 1952 г. до 1963 г., а най-младият е Истиклол (от 1993 г.). Първоначално Согдийска област е образувана на 27 октомври 1939 г. под името Ленинабадска област. На 28 март 1962 г. областта е закрита и районите ѝ преминават под централно републиканско подчинение. На 23 декември 1970 г. Ленинабдска област вторично е образувана в старите си граници, а на 10 ноември 2000 г. е преименувана на Согдийска област.

Географска характеристика[редактиране | редактиране на кода]

Согдийска област заема най-северната част на Таджикистан. На запад, север и североизток граничи с Узбекистан, на изток – с Киргизстан, а на юг – с районите с републиканско подчинение. В тези си граници заема площ от 25 400 km² (3-то място по големина в Таджикистан, 17,96% от нейната площ). Дължина от югозапад на североизток 300 km, ширина от запад на изток от 30 до 280 km.[1]

Северните части на областта са заети от Кураминския хребет (височина до 3769 m) и масива Моголтау (до 1624 m), които са части от планинската система на Тяншан. В южната част се простират хребетите Туркестански (пик Пирамидални 5509 m, 39°33′57″ с. ш. 70°13′16″ и. д. / 39.565833° с. ш. 70.221111° и. д.), Зеравшански (до 5489 m) и Хисарски (северния склон, до 4643 m), принадлежащи към Хисаро-Алайската планинска система. Между Кураминския и Туркестанския хребет лежи западната част на Ферганската котловина, която се пресича от река Сърдаря. Туркестанския и Зеравшанския хребет са разделени от Зеравшанската долина.[1]

Климатът на областта е континентален, сух. Зимата в равнинните части е мека (средна януарска температура -1,1°С), а лятото е горещо (средна юлска температура 28°С). годишна сума на валежите 150 mm, на места до 300 mm с максимум предимно през пролетта и зимата. Понякога духат горещи сухи ветрове. В планините на височина около 1000 m е прохладно (средна януарска температура -4°С, средна юлска 26°С), валежите са над 400 mm, а на височина 2500 m средната януарска температура е -9°С, средна юлска 15°С, валежи до 800 mm.[1]

Най-големите реки са: Сърдаря с притоците си Исфара, Ходжабакиргам, Аксун и др. и Зеравшан (води началото си от едноименен ледник с дължина 25 km) с притоците си Фандаря, Кщут, Магиан и др. Всичките реки имат снежно-ледниково подхранване, притежават големи хидроенергийни запаси и водите им се използват за напояване. Най-големите езера са Искандеркул (в Хисарския хребет) и Оксукон (в северната част на областта и е известно с лечебната си тиня).[1]

В равнините почвите са светлосиви, в планините – тъмносиви, кестеняви, планинско-горски и планинско-ливадни. Растителността в ниските равнинни части е пустинно-степна (пелин, камилски бодил), а по долините на реките – галерийна. Склоновете на хребетите на височина до 1000 m са заети от пелиново-солянкови или пелиново-тревисти степи, на височина 1500 – 1700 m и нагоре – тревисти планински степи, като се срещат малки гори съставени предимно от дървовидна арча (вид средноазиатска хвойна) и храсти. По-нагоре се разполагат отделни участъци от типчакови и типчаково-коилови планински степи, а от 2500 – 3000 m височина – субалпийски и алпийски пасища. Бозайниците са представени от лисица караганка, заек, язовец, сибирски козирог, снежен барс и др., птиците – фазан, планинска пуйка (улар) и др.[1]

Население[редактиране | редактиране на кода]

На 1 януари 2019 г. населението на Согдийска област е наброявало 2 508 500 души (28,68% от населението на Таджикистан). Гъстота 98,76 души/km². Градско население 24,7%. Етнически състав: таджики 84,0%, узбеки 14,76%, киргизи 0,58%, руснаци 0,40% и др.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Административно деление на Таджикистан Флаг на Таджикистан
Горнобадахшанска област • Райони на централно подчинение • Согдийска област • Хатлонска област • Душанбе