Согдийска област

Согдийска област Вилояти Суғд
Страна	Таджикистан
Адм. център	Ходжент
Площ	25 400 km²
Население	2 508 500 души (2019) 98,8 души/km²
Райони	14 + 8
Областен управител	К. Касимов
Согдийска област в Общомедия

Согдийска област (на таджикски: Вилояти Суғд) е една от 5-те административно-териториални единици на Таджикистан. Площ 25 400 km² (3-то място по големина в Таджикистан, 17,96% от нейната площ). Население на 1 януари 2019 г. 2 508 500 души (2-ро място по население в Таджикистан, 28,68% от нейното население). Административен център град Ходжент (бивш Ленинабад). Разстояние от Душанбе до Ходжент 363 km.

Историческа справка

Най-старите градове в Согдийска област са Ходжент и Истаравшан, съществували още от 5-и и 6 век пр. Хр. Първите исторически сведения за град Канибадам са от 712 г. Останалите 5 града в областта са признати за такива по време на съветската власт от 1952 г. до 1963 г., а най-младият е Истиклол (от 1993 г.). Първоначално Согдийска област е образувана на 27 октомври 1939 г. под името Ленинабадска област. На 28 март 1962 г. областта е закрита и районите ѝ преминават под централно републиканско подчинение. На 23 декември 1970 г. Ленинабдска област вторично е образувана в старите си граници, а на 10 ноември 2000 г. е преименувана на Согдийска област.

Географска характеристика

Согдийска област заема най-северната част на Таджикистан. На запад, север и североизток граничи с Узбекистан, на изток – с Киргизстан, а на юг – с районите с републиканско подчинение. В тези си граници заема площ от 25 400 km² (3-то място по големина в Таджикистан, 17,96% от нейната площ). Дължина от югозапад на североизток 300 km, ширина от запад на изток от 30 до 280 km.

Северните части на областта са заети от Кураминския хребет (височина до 3769 m) и масива Моголтау (до 1624 m), които са части от планинската система на Тяншан. В южната част се простират хребетите Туркестански (връх Пирамидални 5509 m, 39°33′57″ с. ш. 70°13′16″ и. д.39.565833° с. ш. 70.221111° и. д.39.565833, 70.221111), Зеравшански (до 5489 m) и Хисарски (северния склон, до 4643 m), принадлежащи към Хисаро-Алайската планинска система. Между Кураминския и Туркестанския хребет лежи западната част на Ферганската котловина, която се пресича от река Сърдаря. Туркестанския и Зеравшанския хребет са разделени от Зеравшанската долина.

Климатът на областта е континентален, сух. Зимата в равнинните части е мека (средна януарска температура -1,1 °C), а лятото е горещо (средна юлска температура 28 °C). годишна сума на валежите 150 mm, на места до 300 mm с максимум предимно през пролетта и зимата. Понякога духат горещи сухи ветрове. В планините на височина около 1000 m е прохладно (средна януарска температура -4 °C, средна юлска 26 °C), валежите са над 400 mm, а на височина 2500 m средната януарска температура е -9 °C, средна юлска 15 °C, валежи до 800 mm.

Най-големите реки са: Сърдаря с притоците си Исфара, Ходжабакиргам, Аксун и др. и Зеравшан (води началото си от едноименен ледник с дължина 25 km) с притоците си Фандаря, Кщут, Магиан и др. Всичките реки имат снежно-ледниково подхранване, притежават големи хидроенергийни запаси и водите им се използват за напояване. Най-големите езера са Искандеркул (в Хисарския хребет) и Оксукон (в северната част на областта и е известно с лечебната си тиня).

В равнините почвите са светлосиви, в планините – тъмносиви, кестеняви, планинско-горски и планинско-ливадни. Растителността в ниските равнинни части е пустинно-степна (пелин, камилски бодил), а по долините на реките – галерийна. Склоновете на хребетите на височина до 1000 m са заети от пелиново-солянкови или пелиново-тревисти степи, на височина 1500 – 1700 m и нагоре – тревисти планински степи, като се срещат малки гори съставени предимно от дървовидна арча (вид средноазиатска хвойна) и храсти. По-нагоре се разполагат отделни участъци от типчакови и типчаково-коилови планински степи, а от 2500 – 3000 m височина – субалпийски и алпийски пасища. Бозайниците са представени от лисица караганка, заек, язовец, сибирски козирог, снежен барс и др., птиците – фазан, планинска пуйка (улар) и др.

Население

На 1 януари 2019 г. населението на Согдийска област е наброявало 2 508 500 души (28,68% от населението на Таджикистан). Гъстота 98,76 души/km². Градско население 24,7%. Етнически състав: таджики 84,0%, узбеки 14,76%, киргизи 0,58%, руснаци 0,40% и др.

Административно-териториално деление

В административно-териториално отношение Согдийска област се дели на 14 административни района, 8 града, всичките с областно подчинение и 23 селища от градски тип.

Административно-териториално деление на Согдийска област към 1 януари 2019 г.

Административна единица	Площ (km²)	Население (2018 г.)	Административен център	Население (2018 г.)	Разстояние до Ходжент (в km)	Други градове и сгт с районно подчинение
Град с областно подчинение
1. Бустон	?	33 200	гр. Бустон	33 200	10	Палас
2. Гулистон	?	65 900	гр. Гулистон	17 700	15	Адрасман, Зорнисор, Кансай, Наугарзан, Сърдарински, Чорух-Дайрон
3. Истаравшан	134	64 600	гр. Истаравшан	64 600	79
4. Истиклол	?	17 300	гр. Истиклол	17 300	50
5. Исфара	832	50 700	гр. Исфара	50 700	114
6. Канибадам	67	52 200	гр. Канибадам	52 200	83
7. Пенджикент	?	42 800	гр. Пенджикент	42 800	313
48. Ходжент	285	181 600	гр. Худжанд	1 181 600	-
Административен район
1. Айнински	5159	89 200	сгт Айни	12 131	205	Зарафшон
2. Ащски	2786	151 600	сгт Шайдон	16 100	134
3. Гафуровски	2652	347 400	сгт Гафуров	20 300	11
4. Горноматчински	3723	22 800	с. Мехрон	?	252
5. Деващички	1589	154 300	сгт Гончи	11 800	69
6. Джабар-Расуловски	329	125 000	сгт Мехробод	14 100	17
7. Зафаробаоски	441	67 400	сгт Зафарабад	17 200	88	Мехнатобод, Пахтакорон
8. Истаравшенски	763	185 600	гр. Истаравшан		79
9. Исфарински	881	204 500	гр. Исфара		114	Ким, Нефтеабад, Шураб
10. Конибодомски	829	180 300	гр. Канибадам		83
11. Матчински	1000	113 400	сгт Бустон	12 800	54	Обшорон, Сугдийон
12. Пенджикентски	3700	237 200	гр. Пенджикент		313
13. Спитаменски	497	128 700	сгт Навкент	16 900	30
14. Шахристонски	1140	38 500	с. Шахристон	16 295	106