Хисаро-Алай

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Хисаро-Алай
Relief Map of Tajikistan.png
39.4659° с. ш. 69.9676° и. д.
Местоположение на картата на Таджикистан
Общи данни
Местоположение Флаг на Таджикистан Таджикистан
Флаг на Киргизстан Киргизстан
Флаг на Узбекистан Узбекистан
Флаг на Туркменистан Туркменистан
Флаг на Китай Китай
Част от Памиро-Алай
Най-висок връх пик Скалисти
Надм. височина 5621 m

Хисаро-Алай (на таджикски: Ҳисору-Олой; на руски: Гиссаро-Алай) е мощна планинска система в Средна Азия, разположена на територията на Таджикистан, Киргизстан, Узбекистан и Китай. Простира се между Ферганската котловина на север, пустинята Къзълкум на запад, Каршинската степ на югозапад и Таджикската депресия и Алайската долина на юг, а на североизток се свързва с планинската система на Тяншан. Цялата планинска система е ориентирана в посока запад-изток и представлява леко изпъкнала на юг дъга с дължина около 900 km и ширина от 80 km в източната част до 150 km в западната част.[1]

Геоложки строеж, полезни изкопаеми[редактиране | редактиране на кода]

В тектонско отношение Хисаро-Алай представлява симетрично нагънато съоръжение с херцинска възраст, изградено от палеозойски (камбрий и долен перм) геосинклинални образувания. Централната част на планинската система – долината на река Зеравшан и южния склон на Туркестанския хребет са изградени основно от мощни, силно дислоцирани слоеве на силурски шисти. Северните склонове на Туркестанския, Алайския, Зеравшанския и Хисарския хребети са образувани от мощни слоеве от варовици и шисти със силурска и девонска възраст и варовици с долно- и среднокарбонска възраст. Горнопалеозойските (среден карбон и долен перм) конгломерати, пясъчници и ефузиви са развити покрай дълбочинни разломи в долината на Зеваршан и по северния склон на Туркестанския хребет. По-широко горния палеозой е представен по южната периферия на Ферганската котловина и по южния склон на Хисарския хребет, където той е привързан към зоните на дълбочинни разломи – Южнофергански и Хисарски. Магматичните породи в Хисаро-Алай – гранити, гранодиорити и алкални скали образуват големи тела в осовите части на Туркестанския и Алайския хребети, присъстват също и в Зеравшанския хребет, а в Хисарския хребет изграждат крупен батолит. По северния склон на Туркестанския хребет се наблюдават ултраосновни серпентинизирани интрузии със среднопалеозойска възраст. Палеозойското геосинклинално развитие на планинската система се сменя с образуването на мезозойско-палеогенова платформа, като в края на палеогена настъпва епоха на нова активизация, привела до образуването на съвременния релеф. Мезозойските и палеогеновите наслаги имат платформен облек и са се съхранили в планината във вид на тесни и затиснати разломни полоси, а по южната периферия на Ферганската котловина и в югозападните разклонения на Хисарския хребет образуват широки заравнени пространства. Те са представени от континентални въгленосни юрски, червеноцветни долнокридни и морски пъстроцветни горнокредни и палеогенови образувания, събрани и силно нагънати. Олигоценските, плиоценските и старите антропогенни наслаги образуват широк орогенен комплекс от континентални моласи, изпълващи предпланините и междупланинските котловини.[1]

С гранитоидите от късния палеозой са свързани находищата на волфрам, молибден, арсен и злато. Най-голямо значение имат живачно-антимоновите находища по северните склонове на Туркестанския и Алайския хребети (Хайдаркен, Чаувай, Кадамджай и др.) и антимоновите находища в Таджикистан (Шинг-Магиан, Джижикрут и др.). Към юрските наслаги са привързани въглищните залежи в Сулюкта, Шураб, Кизълкия, Фан Ягноб и находищата по южния склон на Хисарския хребет. Сярното находище в Шорсу се намира в палеогеновите наслаги в северните поли на Туркестанския хребет, а нефтените находища в южната част на Ферганската котловина са свързани с кредните и палеогеновите наслаги (Ким, Чимион, Андижан и др.).[1]

Географска характеристика[редактиране | редактиране на кода]

Релеф[редактиране | редактиране на кода]

Основните планински хребети в Хисаро-Алай имат широчинно или субширочинно простиране. Западната и средната част на планината са заети от Туркестанския, Зеравшанския и Хисарския хребети и техните разклонения, а Алайския хребет със северните си разклонения (Кичик Алай и др.) образуват източната част. В западната част, продълженията на Туркестанския хребет (Малгузар, Нуратау и Актау) се простират далеч на северозапад покрай десния бряг на река Зеравшан, а редица нископланински масиви, т.н. Зирабулак-Зиаетдински планини, са западно продължение на Зеравшанския хребет и се простират покрай левия бряг на Зеравшан. Югозападни продължения на Хисарския хребет са хребетите Байсунтау и Кугитангтау, а южни разклонения – хребетите Бабатаг и Каратегински. Височината на повечето от хребетите надвишава 5000 m. В източната част на Туркестанския хребет, в района на Матчинския планински възел се извисява пик Скалисти 5621 m (39°37′10″ с. ш. 70°43′08″ и. д. / 39.619444° с. ш. 70.718889° и. д.), най-високата точка на цялата планинска система на Хисаро-Алай. При стиковането на Зеравшанския и Алайския хребети се издига пик Игла (5301 m), източно от нея се намира най-високата точка на Алайския хребет (5544 m), а в средната част на Зеравшанския хребет е връх Чимтарга (5489 m).[1]

Основните гребени на Туркестанския, Зеравшанския, Хисарския и Алайския хребети и някои от най-високите предпланински хребети (Кичик Алай и др.) имат типичен алпийски релеф. В северните предни планински ридове на Алайския и Туркестанския хребети, в западната част на Туркестанския хребет и неговите разклонения, в хребета Нуратау и др. добре са се съхранили плоските заравнени повърхнини, изпитали през неогена и плейстоцена тектонски деформации във вид на дълги сводообразни издутини. Техните платообразни билни части и склонове са силно разчленени от дълбоки долини и дефилета. По северните подножия на Алайския и |Туркестанския хребети, Кичик Алай и др. са развити силно разчленени льосови предпланински заравнености, носещи названието „адири“. Във варовиците на Зеравшанския хребет и северните склонове на Алайския и Туркестанския хребети широко разпространение имат карстовите форми.[1]

Климат[редактиране | редактиране на кода]

Климатът на Хисаро-Алай се характеризира с изменението във височина на термичните условия, неравномерното разпределение на валежите и овлажняването. В котловините и долините по периферията на планинската система средните юлски температури са 24,3 °С (в Ош), 28,2 °С (в Душанбе), а средните януарски съответно – 3,0 °С и 1,4 °С. Сумата на температура над 10 °С годишно е съответно 3853 °С и 4880 °С. На височина 3373 m (прохода Азноб в Хисарския хребет) аналогичните показатели са 11 °С, -13,2 °С и 484 °С. По наветрените склонове на планините, обърнати на юг и запад годишното количество на валежите достига 1000 – 2000 mm, като заедно с това са много големи инсолацията и изпарението, а на подветрените склонове, даже в среднопланинските части падат под 200 mm. Максимумът на валежите в подножията е през пролетта, а по билата – през пролетта и лятото.[1]

Води[редактиране | редактиране на кода]

Реките имат смесено подхранване с преобладаване на ледниково-снежното, като делът на ледниковото подхранване е много голям в горното течение на река Зеравшан. Със своята живописност се славят планинските езера Искандеркул и Маргузор (в басейна на Зеравшан) и др. Високите гребени на хребетите са покрити с вечни снегове и ледници. Най-големият ледник в Хисаро-Алай е Зеравшанският с дължина около 25 km, от който води началото си река Зеравшан.

Типове ландшафти[редактиране | редактиране на кода]

По склоновете на планината отдолу нагоре се обособяват следните височинни зони и пояси:

  • Зона на ефемеровите и полино-ефемеровите полупустинни предпланински равнини и адири;
  • Зона на субтропичните степни льосови предпланини и средногория с пояси от тревисти, тревисто-храстови и злаково-храстови степи;
  • Зона на среднопланинските гори от арча (вид хвойна), редки гори, степи и лесо-ливадни степи;
  • Зона на високопланинските пасища с пояси от субалпийски пасища и ливадни степи, алпийски пасища, субнивален пояс с фрагментарна почвено-растителна покривка от високопланинско пасищен тип, разположен сред голи скали и сипеи;
  • Глациално-нивална зона на вечните снегове, ледници и скали.

Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]

  • J-42-А М 1:500000[2]
  • J-42-Б М 1:500000[3]
  • J-43-А М 1:500000[4]
  • К-42-В М 1:500000[5]
  • К-43-В М 1:500000[6]

Източници[редактиране | редактиране на кода]