Райони на централно подчинение в Таджикистан

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Райони на централно подчинение в Таджикистан
Ноҳияҳои тобеи ҷумҳурӣ
Tj2-kaart.png
Страна Флаг на Таджикистан Таджикистан
Адм. център Душанбе
Площ 28 600 km²
Население 1 971 600 души (2019)
68,9 души/km²
Райони 13 + 4
Райони на централно подчинение в Таджикистан в Общомедия

Районите с републиканско подчинение (на таджикски: Ноҳияҳои тобеи ҷумҳурӣ), наричани още Каратегин е една от 5-те административно-териториални единици на Таджикистан. Площ 28 600 km² (2-ро място по големина в Таджикистан, 20,23% от нейната площ). Население на 1 януари 2019 г. 1 971 600 души (3-то място по население в Таджикистан, 22,54% от нейното население). Административен център град Душанбе, който административно е обособен в отделна административно единица.

Историческа справка[редактиране | редактиране на кода]

Градовете Турсунзаде, Вахдат и Рогун са признати за такива по време на съветската власт, съответно 1952, 1965 и 1986 г., а град Хисар – през 2018 г.

Географска характеристика[редактиране | редактиране на кода]

Районите с републиканско подчинение заемат западната и централната част на Таджикистан. На североизток граничат с Киргизстан, на запад – с Узбекистан, а на север – със Согдийска област, на юг – с Хатлонска област и на изток – с Горнобадахшанска автономна област. В тези си граници заемат площ от 28 600 km² (2-ро място по големина в Таджикистан, 20,23% от нейната площ, без територията на град Душанбе, която е 127 km²). Дължина от запад на изток 380 km, ширина от север на юг до 100 km.

Районите с републиканско подчинение са разположени в централната част на планинската система Хисаро-Алай и западната част на планината Памир. На север, по границата със Согдийска област и Киргизстан по паралела се простират хребетите Хисарски (4764 m), Зеравшански (5099 m) и Алайски (5544 m). Южно от първите два е разположена обширната и плодородна Хисарска долина, през която протичат горните течения на реките Кафирниган и Сурхандаря. От юг Хисарската долина се ограничава от северните склонове на хребета Бабатаг (1684 m), а от югоизток и изток – от Каратегинския хребет (4276 m). По цялото му югоизточно подножие е разположена дълбоката долина на река Вахш и дясната съставяща я река Сурхоб. Югоизточно от долината на река Вахш се простира северната част на Вахшкия хребет (3140 m). Източните и югоизточните части на Районите с републиканско подчинение са заети от северозападните части на планината Памир. Тук се издигат мощните планинки хребети Дарвазки (връх Гармо 6602 m) и Петър Първи (връх Москва 6785 m). В най-източната част, по границата с Горнобахшанската автономна област се извисява хребета Академия на Науките с първенеца на Памир връх Исмаил Самани (Комунизъм) 7495 m), 38°56′37″ с. ш. 72°00′57″ и. д. / 38.943611° с. ш. 72.015833° и. д..

Население[редактиране | редактиране на кода]

На 1 януари 2019 г. населението на Районите с републиканско подчинение е наброявало 1 971 600 души[1]. (22,54% от населението на Таджикистан, без населението на град Душанбе, което е 1 001 700 души). Гъстота 6894 души/km². Градско население 7,11%. Етнически състав: таджики 85,04%, узбеки 11,69%, киргизи 2,07% и др.

Административно-териториално деление[редактиране | редактиране на кода]

В административно-териториално отношение Районите с републиканско подчинение се делят на 13 административни района, 4 града, всичките с областно подчинение и 13 селища от градски тип.

Административно-териториално деление на Районите с републиканско подчинение към 1 януари 2019 г.
Административна единица Площ
(km²)
Население[1]
(2018 г.)
Административен център Население
(2018 г.)
Разстояние до Душанбе
(в km)
Други градове и сгт с районно подчинение
Град с областно подчинение
1. Вахдат ? 42 800 гр. Вахдат 42 800 21
2. Рогун ? 15 000 гр. Рогун 15 000 100
3. Турсунзаде ? 53 700 гр. Турсунзаде 53 700 57
4. Хисар 10 28 700 гр. Хисар 28 700 23
Административен район
1. Варзобски 1700 74 800 с. Варзоб ? 25 Такоб
2. Вахдатски 3987 317 100 гр. Вахдат 21 Н. Розик
3. Лахш 4580 61 300 сгт Вахдат 2600 284
4. Нурабадски 7127 74 200 сгт Дарбанд ? 135
5. Ращки 5346 103 057 сгт Гарм 8300 185 Новабад
6. Рогунски ? 26 200 гр. Рогун 100 Обигарм
7.Рудаки 1812 472 219 сгт Сомонийом 22 600 17 Мирза Турсунзаде, Новабадски
8. Сангвор ? 21 600 с. Тавилдара 4444 215
9. Таджикабадски ? 42 000 с. Таджикабад ? 261
10. Турсунзадевски 1175 221 100 гр. Турсунзаде 57
11. Файзабадски 874 94 500 сгт Файзабад 9400 50
12. Хисарски 1982 280 600 гр. Хисар 23 Шарора
13. Шахринавски ? 111 500 с. Шахринав 7900 45 Октябърски

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Административно деление на Таджикистан Флаг на Таджикистан
Горнобадахшанска област • Райони на централно подчинение • Согдийска област • Хатлонска област • Душанбе