Вахански език

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Вахански език
Страна Афганистан, Таджикистан, Китай, Пакистан
Регион Памир, Хиндукуш
Брой говорещи 32 000[1]
Систематизация по Ethnologue
-Индоевропейски
.-Индоирански
..-Ирански
...-Източноирански
....-Югоизточноирански
.....-Памирски
......→Вахански
Официално положение
Официален в ---
Контролиран от ---
Кодове
ISO 639-1 ---
ISO 639-3 wbl
Ваханска азбука (на кирилица и латиница)

Ваханският език е език, говорен от малобройната етническа група ваханци. Езикът е разпространен в Пакистан (около 9 хиляди говорещи), Таджикистан (7 хиляди), Афганистан (10 хиляди) и Китай (6 хиляди).[1] Принадлежи към памирската подгрупа на новоиранските езици.

Ваханците (самоназвание: /xi:k/ или /xi:k'wɯ:r/ „ваханоговорещи“) обитават най-високите планински области в Припамирието в Таджикистан (в местността Вахан /Wux/[2] по долината на река Пяндж и нейния приток Вахан-даря) и съседните държави: Афганистан, Пакистан и Китай (Синдзян). Броят на владеещите вахански език може да се определи приблизително: около 6-7 хиляди на територията на бившата Таджикистанска ССР (1975 г.) в селата Вранг, Нижний и Верхний Наматгут, Раманит, Шитхарв, Птуп, Вънукут, Ширгин, Лянгар-Кишн, и по-малки общности в съседните държави: селата Дадфор в Китай, Хандуд, Ишмърг, Сархад в Афганистан. Ваханският език е безписмен като всички памирски езици, за писмени нужди ваханците използват официалните книжовни езици на съответните държави (персийски: таджикски, дари; пущунски, китайски). Разработен е и вариант на кирилицата за ваханския език, но той не е официално въведен.

Първите сведения за ваханския език датират от първата половина на 19 век в пътните записки на Бърнс[3]. Най-подробни сведения за езика са събрани в монографията на Шоу[4], която съдържа описание на морфологията, кратък речник и примерни текстове на синдзянския диалект. Този труд има основно значение за по-нататъшното изучаване на езика от Томашек[5], Гайгер[6] и други. Норвежкият езиковед-иранист Моргенстерн издава през 1938 монографията „Indo-iranian frontier languages“[7], посветена на индоиранските езици, която съдържа и описание на ваханския диалект, говорен в Пакистан, с кратко описание на съвременната му фонетика и морфология и кратък речник с историко-етимологичен коментар. Изследвания на ваханските диалекти, разпространени в съветски Таджикистан, са публикувани от Климчицкий[8], Соколова[9], Пахалина[10][11][12].

Граматика[редактиране | edit source]

Морфологията на ваханския език е значително опростена в сравнение с древните ирански езици. Частите на речта могат да бъдат условно разделени на имена и глаголи. Между съществителни, прилагателни, числителни и наречия съществува слаба семантична и морфологична граница поради силната многозначност, например /i̯irk/ означава „ечемик“ и „ечемичен“[13].

Съществителни имена[редактиране | edit source]

Съществителните имена във ваханския език се изменят по падеж (пряк и косвен) и число (единствено и множествено). Падежните форми имат изразен морфологичен показател само в множествено число (-iʃ(t) за пряк, -əv за косвен падеж). Пряката форма се употребява, когато името е изпълнява функцията на подлог или има функция на предикат: /'jət-iʃ ti pup 'pətr-iʃ/ „те са синове на дядо ти“. Косвената форма се употребява във всички останали случаи: /niv u̯uz da ti 'ðuγd-əv-ən nə 'nəzdəm/ „няма да живея с дъщерите ти“. В единствено число морфологична разлика между двата падежа няма: /u̯uz gɨlqɨrbɯ:n vɨ'rɨtəm/ „аз съм брата на Гулкорбон“, /pis 'nixiv/ „пусни котката!“. Категорията род е изчезнала – остатъци от нея се забелязват при отделни думи: /χər'i̯a:n/ „племенник“ (праиран. *xwahriyanā- ж.р.), /χər'i̯u:n/ „племенница“ (*hwahriyana- м.р.), /χur/ „магаре“ (праиран. *xara- м.р.), χar- в /mɯt͡ʃ'χar/ „магарица“ (праиран. *xarā- ж.р.). В качеството на определителен член се употребява показателно местоимение /i̯a/,по-рядко /i̯ət/, /i̯əm/: /i̯a i:u̯ pətr tu ʃəkɯ:'ri:, i̯a i:w tu ʃə'bɨ:n/ „единият син бил ловец, а другият - овчар“[14].

Прилагателни и числителни имена[редактиране | edit source]

Тези части на речта не се изменят по число или падеж, ако не са употребени самостоятелно. Употребяват се и заети от персийски изафетни словосъчетания: /aramxɯ:'na-i̯i pɯt'ʃɯ:/ „царски покои“, като в западните говори този модел е продуктивен поради влиянието на таджикския език. Сравнителната степен на прилагателните може да се образува с помощта на суфикс -tər, но той често се изпуска: /Zu:ng t͡se Kixn-ən past/ „(село) Зунг се намира по-високо от (село) Кишн“. Превъзходната степен се образува чрез повторение на прилагателното: /i̯au̯ das rəʂ-rəʂ/ „нейните ръце са най-мръсни“[15].

Бройната система на ваханския език е двадесетична. Числителните от 1 до 10, 20 и 100 са прости: 1 /(i̯)i:(u̯)/, 2 /bu(i̯)/, 3 /tru(i̯)/, 4 /cɨbɨ:r/, 5 /pa:nd͡z/, 6 /ʃa:d/, 7 /ɨb/, 8 /at/, 9 /na:u̯/, 10 /ðas/, 20 /bi:st/, 100 /sad/. Останалите числителни се образуват по следния начин: 12 /ðas bui̯/ (= 10 + 2), 30 /(i̯):i bi:stə ðas/ (= 1 x 20 + 10), 32 /(i̯)i: bi:stə ðas bui̯/ (= 1 x 20 + 12), 60 /tru bi:st/ (= 3 x 20), Числителните 20 и 100 са заети от персийски език.

Глагол[редактиране | edit source]

При глаголите се различават 3 глаголни основи: сегашна, минала и перфектна. Основата за минало време наследява староиранската причастна форма, а перфектната основа е производна на миналата: /i̯u:nd/-/i̯ut/-/i̯utk/ „нося“, /ʂ(ɨ)kəð/-/ʂ(ɨ)kən/-/ʂ(ɨ)kəŋg/ „чупя се“. Спрежението на глаголите е доста своеобразно. Формите за сегашно-бъдеще време се образуват с помощта на глаголни окончания за всяко лице, например: /u̯uz 'ɨfəm/ „аз тъка“, /tu 'ɨf(i:)/ „ти тъчеш“, /i̯aw ɨft/ „той/тя тъче“, /sak 'ɨfən/ „ние тъчем“, /'sa(i̯)iʃt 'ɨfəv/ „вие тъчете“, /'i̯a(u̯)iʃt 'ɨfən/ „те тъкат“. При глаголи, които се изразяват преизказно с помощта на спомагателен глагол (/t͡sə'rak/ „правя“), спомагателният глагол се изпуска и окончанията се прибавят непосредствено към името: /pɯk/ „чист“, /u̯uz 'pɯkəm/ „аз чистя“, /sak 'pɯkən/ „ние чистим“, но /i̯aw pɯk t͡sart/ „той чисти“

Формите, образувани от миналата и перфектната основа, се образуват с помощта на модална частица, която не е задължително да се добавя към глагола, а може да се добави към която и да е част на изречението (обикновено към подлога): /'u̯əz-əm 'i̯au̯-i: gɯt/ „намерих го“ (частицата -əm е добавена към подлога /u̯əz/ „аз“, а не към глагола /gɯt/- „намирам“).

Неизменяемите глаголни форми са инфинитив, който има и функции на отглаголно съществително, и 2 причастия: сегашно и минало.

При глаголите отсъстват продуктивни словообразувателни модели, нови глаголи се образуват с помощта на спомагателен глагол /t͡sə'rak/ „правя“. При някои глаголи се забелязват вкаменели представки, които вече не са продуктивни във ваханския език: /farγi:r-/ „завъртам се“ : /ʁi:r-/ „въртя“; /pɨrkʂɨi̯-/ „подслушвам“ : /kʂɨi̯-/ „слушам“, а други се откриват единствено при сравнение с друг ирански език, тъй като самостоятелната основа е изчезнала от вахански.

Синтаксис[редактиране | edit source]

Употребяват се предлози и следлози, много от които произлизат от съществителни имена. Голям брой следлози и съюзи са заети от персийския език[16].

Примери на думи[редактиране | edit source]

/bɯ'land/ „висок“, /baf/ „добър“, /ðɯn'ðɯk/ „зъб“, /pɯð/ „крак“, /i̯aʃ/ „кон“, /d͡zə'qlai̯/ „малък“, /tə'qi/ „много“, /guʂt/ „месо“, /ʈ͡ʂəʐm/ „око“, /mur/ „облак“, /rɯχ'nig/ „огън“, /ɣɯ'dim/ „пшеница“, /putr/ „син“ /t͡sə'rak/ „правя“ (инф.), /wiŋg/ „виждам“ (инф.), /xə'nak/ „казвам“ (инф.)

Ей бзыргв̌ор Тат ки дə осмонəт цəй! /ei̯ bzɨr'gu̯ɯr tat ki də ɯs'mɯnət t͡səi̯!/ „Отче наш, Който си на небесата!“

Бележки[редактиране | edit source]

  1. а б Lewis 2009.
  2. Името на реката е вероятно свързано с древното име Оксус, в индийски източници Vakṣuḥ, виж Пахалина, цит.съч.
  3. A. Burnes. Reise nach und in Bokhara. 1835.
  4. R. Shaw. On the Ghalchah languages (Wakhi and Sarikoli). Journal of the Asiatic society of Bengal, 45, 1876.
  5. W. Tomaschek. Die Pamir-dialekte. Zentralasiatische Studien. Sitzungsber. der Wiener Akad. d. Wissensch., phil.-hist. Klasse 96, Wien, 1880: 735-900.
  6. W. Geiger. Die Pamir-dialekte. Grunriss der iranischen Philologie I. Strassburg, 1898-1901.
  7. G. Morgenstierne, Oslo, 1938.
  8. С. И. Климчицкий. Ваханские тексты. Труды Таджикистанской базы АН СССР. Ленинград, 1936.
  9. В. С. Соколова. Очерки по фонетике иранских языков. Москва-Ленинград 1953.
  10. Т. Н. Пахалина. Ваханский язык. Языки народов СССР. Москва, 1966.
  11. Т.Н. Пахалина. Памирские языки. Москва, 1969.
  12. Т.Н. Пахалина. Ваханский язык. Москва, 1975.
  13. Пак там.
  14. Пак там.
  15. Пак там.
  16. Пак там.
Цитирани източници
  • ((en)) Lewis, M. Paul (ed.). Wakhi. // Ethnologue: Languages of the World, Sixteenth edition. SIL International, 2009. Посетен на 2012-03-28.