Тайшет
Тайшет Тайшет |
|
---|---|
— Град — | |
|
|
Страна |
![]() |
Федерален субект | Иркутска област |
Район | Тайшетски |
Площ | 75,72 km² |
Надм. височина | 320 m |
Население |
33 587 души (2016) 444 души/km² |
Кмет | Александър Заика |
Основаване | 1837 |
Град от | 1938 |
Пощенски код | 665000 |
Телефонен код | +7 39563 |
МПС код | 38, 85, 138 |
Часова зона | UTC+8:00 |
Тайшет в Общомедия |
Тайшет е град в Русия, административен център на Тайшетски район на Иркутска област. Към 2016 г. населението му е 33 587 души.[1]
Разположен е близо до десния бряг на река Бирюса, на около 680 km от Иркутск. Градът е железопътен възел на Транссибирската магистрала, като оттук започва Байкало-Амурската железопътна линия.
История[редактиране | редактиране на кода]
Основан е през 1897 г. като селище, обслужващо строителството на Транссибирската магистрала. Името си получава от река Тайшет, преминаваща през него. Названието си реката получава от кетски език, на който Тайшет означава „хладна река“.
През 1937 г. Тайшет получава статут на селище от градски тип, а през 1938 г. е повишен на град.
В периода 1930 – 1950 г. Тайшет е бил център на две части на ГУЛАГ – ЮжЛАГ и ОзерЛАГ. Железопътната линия Тайшет – Братск е построена основно от японски и немски военнопленници.
Население[редактиране | редактиране на кода]
1939[2] | 1959 | 1967[2] | 1970 | 1979 | 1989[3] | 1992[2] |
---|---|---|---|---|---|---|
11 700 | 33 499 | 33 000 | 34 232 | 38 249 | 42 391 | 43 000 |
1996[2] | 1998[2] | 2001[2] | 2003[2] | 2005[2] | 2007[2] | 2009 |
43 000 | 42 700 | 42 000 | 38 500 | 37 700 | 37 000 | 36 546 |
2010 | 2011 | 2012 | 2013 | 2014 | 2015 | 2016[1] |
35 485 | 35 384 | 34 692 | 34 339 | 33 836 | 33 638 | 33 587 |
Климат[редактиране | редактиране на кода]
Климатът в Тайшет е умереноконтинентален. Средната годишна температура е -0,2 °C, средната влажност на въздуха е 72%, а средното количество годишни валежи е около 455 mm.[4]
Климатични данни за Тайшет
|
Икономика[редактиране | редактиране на кода]
Тъй като градът е крупен транспортен възел, основната част от населението се занимава в областта на железопътния транспорт. В града работи завод за ремонтиране на вагони и локомотиви, както и малки предприятия за хранителни стоки и дървесина. Тук е началото на нефтопровода „Източен Сибир – Тихи океан“.
Култура[редактиране | редактиране на кода]
Градът разполага с местен исторически музей, църква и джамия.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б ((ru)) Численность населения Российской Федерации по муниципальным образованиям на 1 января 2016 года.
- ↑ а б в г д е ж з и ((ru)) Народная энциклопедия „Мой город“. Тайшет (Иркутская область)
- ↑ ((ru)) Всесоюзная перепись населения 1989 года.
- ↑ а б ((ru)) Климат Тайшета. Климатические характеристики Тайшета. Посетен на 7 юли 2016 г.
|