Байкало-Амурска магистрала
| Байкало-Амурска магистрала Байкало-Амурская магистраль | |
 | |
| Информация | |
|---|---|
| Пусната | 1938 г. |
| Дължина | 4324 |
| Електрификация | 25 кV, 50 Hz |
Карта
| |
| Байкало-Амурска магистрала в Общомедия | |
Байка̀ло-Аму̀рската магистрала (БАМ) е железопътна линия в Източен Сибир и Далечния изток на Русия.
БАМ е една от най-големите железопътни магистрали в света – дълга е 4 324 km. Основният път от Тайшет до Советская Гаван се строи с големи прекъсвания от 1938 до 1984 г. Строителството на централната част на жп линията, извършило се в сложни геологични и климатични условия, трае над 12 години, а един от най-сложните участъци – Северомуйският тунел, е въведен в постоянна експлоатация едва през 2003 г. БАМ е източната част на „Великата северна жп линия“ – съветски проект от 1928 г. Поради тежкия терен, неблагоприятните климатични условия, продължителността и разходите, съветският премиер Леонид Брежнев определя БAM като „строителния проект на века.“[1]
БАМ е по-къса от Транссиб с почти 500 km в участъка от Тайшет до морското пристанище Ванино. Обемът на товарооборота през 2014 г. е около 211 млрд. тонкилометра.
Понастоящем БАМ работи на границата на пропускателната си способност[2][3]. Провежда се модернизация на магистралата с цел да се увеличи товаропотокът двойно – до 50 млн. тона годишно[4].
Интересни факти
[редактиране | редактиране на кода]- Една от задачите, решени със строителството на БАМ е осигуряването на надеждна връзка с далекоизточните райони на СССР, в случай че Китай (при военен конфликт) завладее източния участък от Транссиб, разположен практически до самата граница.
- В чест на БАМ е наречен астероидът (2031) БАМ, открит в Главния астероиден пояс през 1969 г. от сътрудник на Кримската обсерватория.
- За строителството на БАМ на ФРГ са поръчани (по т. нар. Delta-Projekt) около 10 хил. самосвала и товарни камиона от марката Deutz (модел Magirus-Deutz 232 D 19) с дизелови двигатели с въздушно охлаждане. Доставките са изпълнени през 1975 – 1976 г. Някои от тези машини работят и до днес в Сибир и Далечния изток на Русия.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Brown, Dale M. and Mann, Martin, editors. Library of Nations: The Soviet Union. 1985. Time Life Books. Alexandria, Virginia. ISBN 0-8094-5327-4
- ↑ Мария Малиновская. „БАМ и Транссиб работают на пределе пропускной способности“ // Евразийский коммуникационный центр, 5 май 2015. Архивиран от оригинала на 17 ноември 2016. Посетен на 27 декември 2015.
- ↑ Дмитрий Макаров. БАМу повысят пропускную способность // Вести.ру, 22 юни 2014. Посетен на 27 декември 2015.
- ↑ Антон Вебер. „БАМ – это не только железнодорожный проект“ // Эксперт, 18 май 2015. Архивиран от оригинала на 1 юли 2015. Посетен на 27 декември 2015.
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Байкало-Амурская магистраль“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |