Транссибирска магистрала

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Транссибирската магистрала в червено; Байкало-Амурската магистрала в зелено

Транссибирската магистрала или Транссибирска железопътна линия (на руски: Транссибирская магистраль, Транссиб) е мрежа от железопътни линии, свързващи Москва и цялата Европейската част на Русия с нейната далекоизточна част, както и с Монголия, Китай и Корея. С дължина от 9 288,2 км., това е най-дългата железопътна линия в света.[1]

История[редактиране | редактиране на кода]

Проектиране[редактиране | редактиране на кода]

Строителство[редактиране | редактиране на кода]

Официално строителството започва на 19 (31) май 1891 година в район около Владивосток. На церемонията за начало на работите по обекта първа копка прави собственоръчно княз Николай Александрович, бъдещият руски император Николай II. Де факто, строителството започва по-рано: в началото март 1891 година с участъка Миас — Челябинск. Според предварителните планове, стойността на строежа на железопътната линия е трябвало да възлезе на 350 милиона златни рубли, но по данни на „Советская историческая энциклопедия“, окончателният разход е бил в пъти повече. [2]

Част от материалите за строителството са били доставени по Северния морски път. Ученият-хидролог Н. В. Морозов превежда 22 парахода от Мурманск до устието на Енисей.[3]

Движението на влаковете по Транссибирската магистрала започва на 21 октомври (3 ноември) 1901 година, с полагането на релсите на последния участък от строителството на Източната Китайска железопътна линия.

Движението на редовните влакове между тогавашната столица на Руската империя - Санкт-Петербург и тихоокеанските руски пристанища Владивосток и Порт Артур стартира през юли 1903 година, когато Китайско-източната железопътна линия, преминаваща през Манджурия, влиза в експлоатация.

На 1 (14 юли) 1903 г. Транссибирската магистрала е пусната в експлоатация заедно с всички свои разклонения, с изключение на това че през Байкал се е налагало композициите да бъдат превозвани с ферибот.

Непрекъснатият релсов път между Санкт-Петербург и Владивосток става факт след заработването на Крайбайкалската ж.п. линия на 18 септември (1 октомври) 1904 г. Година по-късно - на 16 (29) октомври 1905 година, Крайбайкалската ж.п. линия е приета официално в експлоатация като участък от Транссибирската магистрала и редовните пътнически влакове за пръв път в историята получават възможността да изминават по релси разстоянието от бреговете на Атлантическия океан (от Западната част на Европа) до тези на Тихия океан (до Владивосток).

След края на Руско-Японската война (1904-1905 г.) възниква опастност от загубата на Манджурия и контрола над Китайско-източната железопътна линия, следователно и над източната част на Транссибирската магистрала. Налага се продължаване на строителството, за да може трасето на железния път да преминава само през територията на Руската империя.

Строителните дейности на територията на Руската империя завършват на 5 (18) октомври 1916 година с пускането в експолатация на Хабаровския мост над река Амур.

Стойността на строителството на Транссибирската магистрала от 1891 до 1916 година възлиза на 1,5 милиарда рубли.

През периода 1990-2000 г. са проведени редица мерки за увеличаване на пропускателната способност на ж.п. магистралата. Реконструиран е ж.п. моста над река Амур до Хабаровск с втори коловоз, което прави възможно тунелът под Амур да се затвори за ремонт. От 90-те години на ХХ в. се извършва реконструкция на Хинганските тунели. По същото време «Царския мост» в Красноярск е изведен от експлоатация и заменен с нов.

През 2002 година е завършена пълната електрификация на магистралата.

На 11 януари 2008 г. КитайМонголияРусияБеларусПолша и Германия сключват споразумение за проект за оптимизация на товари и съобщения Пекин - Хамбург.

През 2011 година транзитът превишава 15 милиона тона.

През 2013 влиза в експлоатация втора връзка между китайските железопътни линии и Транссибирската магистрала. Времето за транзитно пътуване между Китай и Германия по този железен път е сведено до 11-15 дни, което е поне с 20 дни по-малко от необходимото за морския транспорт.

Реконструкция[редактиране | редактиране на кода]

Правителството на Русия е утвърдило проект за модернизация на Байкало-амурската (БАМ) и Транссибирската магистрали. По проект общият обем на инвестициите до 2018 година възлиза на 560 милиарда рубли. От тях 110 милиарда ще бъдат отпуснати от държавния бюджет, 150 милиарда - от Фонда за национално благосъстояние и още 300 милиарда - по инвестиционна програма на Руските железници. Планира се също и изграждане на мост или тунел до о. Сахалин. [4]

Отсечки[редактиране | редактиране на кода]

Северна
Москва – Ярославъл – Киров – Перм – Екатеринбург – Тюмен – Омск – НовосибирскТайга – Красноярск – Владивосток.
Нова
Москва – Нижни Новгород – Киров – Перм – Екатеринбург – Тюмен – ОмскНовосибирск – Тайга – Красноярск – Владивосток.
Южна
Москва – Муром – Арзамас – Канаш – Казан – Екатеринбург – ТюменОмск – Барнаул – Новокузнецк – Абакан – Тайшет – Иркутск – Улан Уде – Чита – Хабаровск – Владивосток.
Историческа
Москва – Рязан – Рузаевка – Самара – Уфа – Златоуст – Миас – Челябинск – Курган – Петропавловск – ОмскНовосибирскТайга – Красноярск – Владивосток.

Транссибирска линия[редактиране | редактиране на кода]

Няма точно определена Транссибирска линия, тъй като съществуват много алтернативни отсечки, които могат да бъдат комбинирани по различен начин. Все пак често използван маршрут е следният:

Москва – Владимир – Нижни Новгород – Киров – Перм – Екатеринбург – Тюмен – Омск – Новосибирск – Красноярск – Тайшет – Иркутск – Улан Уде – Чита – Биробиджан – Хабаровск – Усурийск – Владивосток – Пхенян.

Трансманджурска линия[редактиране | редактиране на кода]

Трансманджурската линия се използва от влак № 020 Москва Ярославская – Пекин в частта му след Чита. Той пътува около 7 дни от Москва до Пекин.

Вече не се изпълняват директни пътнически превози по първоначалната Трансманджурска линия – от Русия западно от Манджурия през Харбин (Китай) до Владивосток поради административни и технически (смяна на коловоза) затруднения при двойното преминаване на границата.

Трансмонголска линия[редактиране | редактиране на кода]

Любопитно[редактиране | редактиране на кода]

  • По Транссибирската магистрала е преминавала композицията с най-дългия маршрут в света - влак № 53/54 Харков - Владивосток, изминаващ пътя от 9 714 километра за 7 дни, 6 часа и 10 минути. От 15 май 2010 година този маршрут е съкратен до гара Уфа, а от ноември 2011 година влакът е спрян окончателно.
  • Най-бързият влак на Транссибирската магистрала е влак № 1/2 "Русия" (Москва - Владивосток). Той преодолява разстоянието за 6 дни, 1 час и 59 минути (средна скорост 64 км/ч). Влак № 3/4 Москва - Пекин и влак № 5/6 Москва - Улан Батор преминават участъка Иркутск - Москва с 1 час по-бързо от влак № 1/2 "Русия".
  • На Ярославската гара в Москва, в Новосибирск, както и във Владивосток са монтирани специални километрични стълбове с означения за разстоянието по магистралата: "0 км" от едната страна и "9 298 км" (в Москва), "3 336 км" (в Новосибирск), "9 288 км" (във Владивосток).
  • През 70-те и 80-те години на ХХ в. по Транссибирската магистрала се е планирало да бъде пуснат директен вагон Москва - Ханой, който би имал най-дългия маршрут в световната история - 11 967 км, но той извършва само няколко курса по това направление.

Вижте още[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. http://www.telegraph.co.uk/travel/maps-and-graphics/Worlds-longest-train-journeys/
  2. Великая Сибирская магистраль // Советская историческая энциклопедия. – М.: Советская энциклопедия. Под ред. Е. М. Жукова. 1973 – 1982.
  3. Г. П. Аветисов. Морозов Николай Васильевич (1862 – 1925) // Имена на карте Российской Арктики (Биографические данные около 200 отечественных и зарубежных исследователей). — СПб.: Наука, 2003. – 341 с. — 500 экз. — ISBN 5-02-025003-1.
  4. http://www.rg.ru/2014/11/11/transsib.html

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]