Червен площад
| Кремъл и Червеният площад, Москва | |
| Обект на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО | |
 Московският кремъл, Сенатският дворец и мавзолеят на Ленин | |
| В регистъра | Kremlin and Red Square, Moscow |
|---|---|
| Регион | Европа |
| Местоположение |  Русия |
| Тип | Културно |
| Критерии | i, ii, iv, vi |
| Вписване | 1990 (14-а сесия) |
  Местоположение в Русия Москва център | |
| Кремъл и Червеният площад, Москва в Общомедия | |
Червеният площад (на руски: Красная площадь, от древноруското красный – красен, прекрасен, красив, (съвр. значение: червен) е централният и най-стар площад на град Москва.
Намира се край североизточната стена на Кремъл. На запад от него се разполага Московският Кремъл, на изток – ГУМ и Китай-город, на север – Историческият музей и Съборът на казанската икона на Божията майка (Собор Казанской иконы Божией Матери), а в южната му страна пред Спаската кула се намира катедралният храм „Св. Василий Блажени“ (с канонично название Покровский собор). Той е част от единен ансамбъл с Московския Кремъл, но исторически е част от Китай-город.[1] Архитектурният ансамбъл се намира под охраната на ЮНЕСКО като паметник на Световното наследство.[2]
Дължината на площада е 330 m, а широчината – 70 m, площта – 24 750 m². Павиран е с павета от кримски габро-диабаз.[3]
На Червения площад се намират историческото Лобно място (където през Средновековието се произнасяли и се изпълнявали смъртните присъди), пред храма „Св. Василий Блажени“ се намира паметникът на Минин и Пожарски, а до кремълската стена – Мавзолеят на Ленин. До него по протежение на стената е разположен некропол, в който са погребани държавни и военни дейци от съветския период на държавата.
Достъпът до площада е свободен, с изключение на дните, в които е отворен Мавзолеят. Разрешено е само любителското фотографиране, а професионалното (с използване на стативи, камери и друга професионална техника) – само с предварително разрешение от комендатурата на Кремъл. Разрешенията се издават след лично посещение – не се приемат молби по факс или електронна поща.
История
[редактиране | редактиране на кода]
Бъдещият главен площад на града възниква през XV век като свободно пространство, необходимо да отдалечи нападателя (на пушечен изстрел) от стените на Кремъл. През 1508 – 1516 г. пред стената на Кремъл е прокопан защитен ров, широк 36 m и дълбок около 10 m.
_by_Fedor_Alekseev.jpg)
Постепенно (тук са се вливали 3 от главните улици) мястото се превръща в търговско средище на града. През XVI век градът преживява голям пожар, в който пострадва и първият Кремъл. След пожара кремълските стени вече са каменни – оттогава идва изразът „Белокаменният Кремъл“, а непостоянните дървени търговски постройки постепенно също се заменят с каменни.
През XVI – XVIII век площадът придобива по-официалния си и красив вид. Кремълските стени вече изпълняват само символични функции и постепенно се надграждат с познатите ни орнаменти, изграждат се (или се надстрояват кулите), а след войната с Наполеон от 1812 г. ровът окончателно е зарит, изменя се архитектурният облик на площада, построява се и Историческият музей. Площадът губи търговските си функции и придобива статута си на централен площад. През 1892 г. на площада се появяват първите електрически фенери,[4][5] а от 1909 до 1930 г. покрай кремълските стени преминава трамвайна линия.[6]
През съветския период площадът придобива съвременния си мемориално-официален статут. Край стените започват да се погребват отначало красногвардейци (след Октомврийската революция), а по-късно и държавници и военноначалници. През 1924 г. на площада е построен първият дървен мавзолей на Ленин.[6] През 1930 г., при подготовката за тържественото откриване на каменния мавзолей, старата калдъръмена настилка е заменена с габро-диабазни павета[7] Статутът окончателно е закрепен с изграждането на Мавзолея на Ленин, в който известно време след смъртта му е положен и Сталин.
На площада започват да се провеждат военни паради, най-известният от които е Парадът на Победата на 9 май 1945 г., състоял се на 24 юни 1945 г.[8]
В постсъветския период площадът се използва и за провеждане на концерти. През 2003 г. Пол Маккартни изнася на площада концерт пред многохилядна тълпа[9].
Интересни събития
[редактиране | редактиране на кода]
През 1987 г. Матиас Руст, германски пилот любител, който по онова време е само на 18 години, се приземява на площада. В Деня на пограничните войски на СССР той излита от Хелзинки към Москва със самолет Cessna-172 Skyhawk, изминава няколко хиляди километра през територията на СССР и се приземява близо до храма „Василий Блажени“. Инцидентът е широко отразен в пресата и предизвиква военните реформи на Михаил Горбачов и значителни кадрови промени в Министерството на отбраната.[10][11]
През 2013 г. универсалният магазин ГУМ инсталира рекламен павилион на марката Louis Vuitton във формата на куфар с размери 9×13 m. В него трябвало да се провеждат изложби и видеоинсталации, а приходите от входните билети да се даряват на благотворителен фонд. Инсталирането на рекламен обект с такива внушителни размери предизвиква отзвук в обществото и СМИ. Противниците на проекта твърдят, че инсталацията е направена незаконно, а самата конструкция нарушава по груб начин целостта на историческия ансамбъл. Представители на ГУМ заявяват, че „преди да бъде монтиран, „сандъкът“ е минал голям кръг от одобрения“.[12][13]
Още на 27 ноември е започнат демонтажа на павилион, а компанията Louis Vuitton е глобена с 10 000 рубли.[14]
Галерия
[редактиране | редактиране на кода]-
Изглед от площада -
Червеният площад нощем -
ГУМ -
Покровският събор (храм „Василий Блажени“) -
Държавният исторически музей
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
- Red Square in Moscow, the most important place in the country's largest. – Thewotme Travel Blog
- Moscow-Life: A guide to Moscow's Red Square
- "Red Square", Moscow. Info – information for visitors to Red Square and the Kremlin
- "4 Surprising Things that Happened on Red Square", BigTimeMoscow, November 12, 2015
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Романюк С. К. Сердце Москвы. От Кремля до Белого города[неработеща препратка]
- ↑ Зеленецкий И. К. История Красной площади. — М.: Типография Московского университета, 1851.
- ↑ Романюк, „Сердце Москвы. От Кремля до Белого города“[неработеща препратка]
- ↑ Фонари электрические с дуговыми лампами на Красной площади // Музей «Огни Москвы». Архивиран от оригинала на 2018-05-18. Посетен на 2018-05-25.
- ↑ Кра́сная пло́щадь // Государственный институт русского языка им. А.С. Пушкина. Архивиран от оригинала на 2018-08-01. Посетен на 2018-05-24.
- ↑ а б Кондратьева С. Посмотрите, какой в 1914 представляли Москву через 200 лет, и что об этом думают историки // Afisha Daily, 2018-02-27. Архивиран от оригинала на 2018-09-26. Посетен на 2018-07-30.
- ↑ Александр Иванов. История московских мостовых: от дерева до плитки // Прогулки по Москве, 2016-11-30. Архивиран от оригинала на 2018-12-27. Посетен на 2018-05-25.
- ↑ Москва, 1941-1945: атлас / под ред. Г. Куманева. — Феория, 2010. — С. 262—269. — 3000 экз. — ISBN 978-5-4284-0004-5.
- ↑ news.bbc.co.uk
- ↑ Peter Finn. Сомнительный дипломат (перевод: Иван Ъ-Никольский) // Коммерсантъ, 2007-05-28. Архивиран от оригинала на 2016-03-02. Посетен на 2015-10-12.
- ↑ Миссия Матиаса Руста, или Посадка на Красной площади // BBC Russia, 2012-12-08. Архивиран от оригинала на 2017-08-24. Посетен на 2018-09-19.
- ↑ Установка сундука в Москве прошла круг согласований, заявляют в ГУМе // РИА Новости, 2013-11-29. Архивиран от оригинала на 2018-09-26. Посетен на 2018-07-30.
- ↑ Главреду «Сноба» стыдно за истерию по поводу сундука в Москве // РИА Новости, 2013-11-29. Архивиран от оригинала на 2018-09-26. Посетен на 2018-07-30.
- ↑ За чемодан на Красной площади компанию Louis Vuitton оштрафовали на 10 тысяч рублей // Вести, 2013-12-02. Архивиран от оригинала на 2018-09-26. Посетен на 2018-07-30.