Орден на банята

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Орден на банята
Royal Coat of Arms of the United Kingdom (Order of the Bath).svg
Герб на британския монарх като суверен на Ордена на банята
Орден на банята в Общомедия

Орденът на банята (на английски: Order of the Bath или The Most Honourable Order of the Bath, The Most Honourable Military Order of the Bath до 1847 г.) е британски рицарски орден, учреден от Джордж I на 18 май 1725 г. Името произлиза от средновековната церемония по посвещаване в рицарство, която включва къпане като символ на пречистване. Тези рицари са наричани рицари на банята.[1].

Преди 1815 г. орденът е имал само един клас „Рицар-кавалер“ (Knight Companion), който вече не съществува.

Орденът на банята се състои от Суверен, Велик магистър (Great Master) (от 1974 г. от Елизабет II и принц Чарлз) и три класа членове: [2]

  • Рицар на големия кръст (Knight Grand Cross) или Дама на големия кръст (Dame Grand Cross) на Ордена на банята
  • Рицар-командир (Knight Commander) или Дама-командир (Dame Commander) на Ордена на банята
  • Кавалер (Companion) на Ордена на банята.

Орденът е даван на цивилни и военни служители на високи служби. Гражданите на Британската общност, които не са субекти на кралицата, и чужди граждани могат да бъдат почетни членове.

Орденът на банята е четвъртият най-стар от британските ордени на рицарството, след Най-благородния орден на жартиерата, Най-древния и най-благороден орден на магарешкия бодил и Най-прочутия орден на Св. Патрик (спящ).

Състав[редактиране | редактиране на кода]

Суверен[редактиране | редактиране на кода]

Британският монарх е Суверен на Ордена на банята. Както при всички почести, с изключение на тези от лични дарове на монарха, Суверенът прави всички назначения в Ордена по съвет на правителството.

Велик магистър[редактиране | редактиране на кода]

Следващият най-старши член на Ордена е Великият магистър, какъвто са били 9 души с титлата принц и/или херцог:

  • 1725 – 1749: Джон Монтегю, 2-ри херцог на Монтегю
  • 1749 – 1767: (Вакантна)
  • 1767 – 1827: Принц Фредерик, херцог на Йорк и Олбъни
  • 1827 – 1830: Принц Уилям, херцог на Кларънс и Сейнт Андрюс (по-късно крал Уилям IV)
  • 1830 – 1837: (Вакантна)
  • 1837 – 1843: Принц Август Фредерик, херцог на Съсекс
  • 1843 – 1861: Алберт фон Сакс-Кобург-Гота, принц-консорт
  • 1861 – 1897: (Вакантна)
  • 1897 – 1901: Алберт Едуард, принц на Уелс (по-късно крал Едуард VII)
  • 1901 – 1942: Принц Артур, херцог на Конахт и Стратеарн
  • 1942 – 1974: Принц Хенри, херцог на Глостър
  • 1974 – : Чарлз, принц на Уелс.

Първоначално принцът с кръвна връзка с краля, като Главен Рицар-кавалер, се е нареждал на следващото място след Суверена. Към тази позиция се присъединява званието Велик магистър в устава от 1847 г. Великият магистър и Главният рицар сега са или потомък на Джордж I или „някой друг възвишен човек“; титулярът на службата има право да съхранява печата на Ордена и отговаря за прилагането на устава. [3]

Членове[редактиране | редактиране на кода]

Уставът определя следния статут на членовете на ордена: [4]

  • 120 Рицари и Дами на големия кръст (от които Великият магистър е първи и главен)
  • 355 Рицари-командири и Дами-командири
  • 1925 Кавалери

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Anstis, Observations, стр.4
  2. Statutes 1925, article 2
  3. Statutes 1925, article 5.
  4. Order of the Bath. // Official website of the British monarchy. Архивиран от оригинала на 2 January 2012. Посетен на 9 December 2011.

Използвана литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Anstis, John. Observations introductory to an historical essay, upon the Knighthood of the Bath. London, James Woodman, 1752.
  • Statutes of the Most Honourable Order of the Bath. London, 1925.