Свободна Франция
| Свободна Франция | |
.svg) _Cross_of_Lorraine.svg){kind=small} | |
 Карта на Режим от Виши и загубата на територии от Свободна Франция и страните от Оста | |
| Информация | |
|---|---|
| Оригинално име | La France Libre |
| Основана | 18 юни 1940 г. |
| Закрита | 1943 г. |
| Цел/фокус | възстановяване на независимостта на Франция от Нацистка Германия и колаборационистите от Вишистка Франция |
| Седалище | Париж, Лондон |
| Членство | Антифашистка коалиция |
| Ръководител | Шарл дьо Гол |
| Свободна Франция в Общомедия | |
„Свободна Франция“ (на френски: la France libre) е патриотично и казионно движение на френския народ за освобождението на Франция от нацистка Германия през 1940 – 1943 г. Войниците, които се присъединяват към това движение, формират Свободните френски сили (понякога наричани Френски освободителни сили или ФОС).
Движението е водено от генерал Шарл дьо Гол, който го ръководи от щаба си в Лондон. Целта му е възстановяване на независимостта на Франция от нацистките окупатори и техните колаборационисти от Вишистка Франция. Движението е част от антихитлеристката коалиция.
Движението е въоръжено и участва в редица операции по време на Втората световна война. Успехът му е улеснен до голяма степен от подкрепата на Съпротивителното движение във Франция.
История
[редактиране | редактиране на кода]Създаването на движението „Свободна Франция“ е обявено на 18 юни 1940 г. в обръщение на генерал Шарл дьо Гол към френския народ.[1]
От 19 до 27 юни 1940 г. дьо Гол отправя апел към губернаторите, върховните комисари и командирите на войски във френските колонии да се присъединят към „Свободна Франция“. По това време само генерал-губернаторът на Индокитай, генерал Жан-Батист Катру, и командирът на френските сили в Сомалия, генерал Пол Лежантиом, откликват на призива му. Те са незабавно освободени от постовете си от Петен.[1]
Борбата в колониите
[редактиране | редактиране на кода]
На 22 юли 1940 г. френският резидентен комисар на френско-британския кондоминиум на Новите Хебриди, А. Сото, обявява анексирането на Свободна Франция.[1]
Стремейки се към независимост от британското управление, дьо Гол съсредоточава вниманието си предимно върху френските колонии в Централна Африка.
На 26 август 1940 г. администрацията на Чад и Убанги-Шари обявява присъединяването си към „Свободна Франция“. На 27 август 1940 г. това прави Камерун, на 28 август 1940 г. Френско Конго и на 29 август 1940 г. Габон.[1]
На 27 октомври 1940 г. в Бразавил е провъзгласено създаването на Имперския съвет за отбрана.[1]
Свободните френски сили получават бойното си кръщение през септември 1940 г. по време на Сенегалската офанзива, която завършва със съкрушително поражение за съюзническите сили. Те водят допълнителни битки в Габон и Еритрея, а след това и по време на Сирийско-ливанската офанзива срещу френски колаборационисти през юни – юли 1941 г.
Първата бойна операция на Свободните френски сили в Северна Африка е битката при Куфра при Фезан, която продължава от 31 януари до 1 март 1941 г.
През септември 1941 г. дьо Гол обявява създаването на Френски национален комитет (ФНК). Френска Екваториална Африка и Камерун стават места за концентрация и формиране на войските на Свободна Франция.[2][3]
На 29 септември 1941 г. СССР официално признава Свободна Франция[4] и установява дипломатически отношения с нея чрез посолството на СССР при съюзническите правителства в Лондон.
През ноември 1942 г. „Свободна Франция“ изпраща група френски пилоти в СССР, за да се присъединят към борбата срещу нацистка Германия, които по-късно стават въздушен полк „Нормандия-Неман“.
Най-важната битка на Свободните френски сили е битката при Бир Хакейм, която продължава в Либия от 26 май до 11 юни 1942 г.
На 8 ноември 1942 г. американците и британците дебаркират в Мароко и Алжир. По това време войските на режима от Виши са деморализирани и не оказват организирана съпротива. Американците и британците постигат бърза победа с минимални загуби в рамките на няколко дни. Френските сили в Северна Африка дезертират на тяхна страна. До януари 1943 г. Свободните френски сили завладяват целия Фезан.
По време на освобождението на Северна Африка се разглеждал въпросът за формиране на нова администрация за Мароко, Алжир и Тунис, освободени от контрола от Виши и дом на големи контингенти от редовната френска армия. „Свободна Франция“ обаче не успява да се укрепи в Алжир. Нейният представител е эекспулсиран от назначения от САЩ върховен комисар за Северна Африка, адмирал Франсоа Дарлан, който преди това сътрудничи с режима от Виши. Съюзниците хвърлят око на генерал Анри Жиро, избягал от германски плен и участвал в американската операция в Алжир, за да оглави колониалната администрация. Жиро поддържа добри отношения с Филип Петен и е смятан за фигура, способна да помири колаборационистите и патриотите на движението за съпротива. Това се считало, че могло да осигури безпрепятствен десант на съюзниците на френска земя.
На 24 декември 1942 г. Франсоа Дарлан е убит от френския монархист Фернан Боние дьо Ла Шапел. Конфронтацията между дьо Гол и Анри Жиро приключва с компромис на 3 юни 1943 г., когато в Алжир е създаден Френският комитет за национално освобождение (CFNL) под съвместното председателство на двамата генерали. Жиро става главнокомандващ на френските сили в Северна Африка, докато дьо Гол поема командването на останалата част от Френската империя.[2][3]
През септември 1943 г. части на Свободните френски сили участват в операцията по десанта на съюзниците на остров Корсика.
През декември 1943 г., като част от съюзническите сили, френските експедиционни сили под командването на генерал Алфонс Жуин дебаркират в Италия.
Завръщане на континента
[редактиране | редактиране на кода]
На 6 юни 1944 г. американски, британски и канадски войски дебаркират в Нормандия. На 31 юли 1944 г. френската втора бронирана дивизия, под командването на генерал Льоклер, започва десанта в Нормандия.
На 25 август 1944 г. американските войски и френската дивизия на Льоклер влизат в Париж и заедно с части на френската съпротива го освобождават от германските войски.
След това, създаденото по-рано, на 3 юни 1944 г. в Алжир Временно правителство, начело с Шарл дьо Гол, се премества в освободената столица на Франция.
Най-голямата френска групировка, Армия Б (преименувана на 1-ва френска армия на 25 септември 1944 г.), е подготвена за десанта в Южна Франция, който се състои на 15 август 1944 г., заедно с американската 7-ма армия.
Впоследствие 1-ва френска армия се сражава в югозападна Германия и среща края на войната в Тирол.
Паметта за „Свободна Франция“ е представена във всички национални музеи на страната, включително Музея на армията в Дома на инвалидите в Париж. Танковият музей в Сомюр разполага с цяла зала, посветена на бронирани машини и движението на Съпротивата. Фактически цялата изложба „Нормандия-Неман“ в Музея на авиацията и космоса в Льо Бурже също е посветена на „Свободна Франция“, включително нейната история и автентични експонати, носещи нейните символи.[5]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д П. П. Черкасов. Колониалната политика на Франция по време на Втората световна война // „Въпроси на историята“, № 7, 1983. стр.81 – 95
- ↑ а б france.promotour.info // Архивиран от оригинала на 22 април 2022. Посетен на 15 април 2022.
- ↑ а б enoth.org // Архивиран от оригинала на 18 май 2020. Посетен на 16 май 2020.
- ↑ Великата отечествена война 1941 – 1945. Събития. Хора. Документи: Кратък исторически справочник
- ↑ paris1814.com // www.paris1814.com. Посетен на 6 юли 2017. (на руски)
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]- François Broche, Georges Caïtucoli, Jean-François Muracciole (dir.), Dictionnaire de la France libre, Éditions Robert Laffont, coll. Bouquins, juin 2010, XXV-1606 pages ISBN 978-2-221-11202-1
- Michel Chauvet, Le sable et la neige, Collection: Mémoires de vie, 1996, ISBN 2-84273-00
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Сражающаяся Франция“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |