Филип Боков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Филип Георгиев Боков
Български политик
Роден: 3 юни 1948 г. (68 г.)
Народен представител в:
VII ВНС   XXXVI НС   XXXVII НС   

Филип Георгиев Боков (3 юни 1948) е български политик. Филип Боков говори английски, шведски, руски и френски език.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Филип Георгиев Боков е роден в София на 3 юни 1948 г. в семейство на видния комунист Георги Боков - дългогодишен главен редактор на официалния печатен орган на БКП в. „Работническо дело“ и секретар на ЦК на БКП. Негова сестра е Ирина Бокова. Завършва Първа английска гимназия в София и се дипломира по "Международни отношения" в Института за международни отношения, Москва.

От 1974 до 1990 работи като дипломат в Министерството на външните работи в отделите "Западна Европа, САЩ и Канада", и "Печат", както и като началник на отдел "ООН и разоръжаване". От 1986 до 1990 е дипломат (аташе, трети секретар и пълномощен министър) в българското посолство в Лондон.

През периода декември 1989 - февруари 1990 е председател на Комитета за радио и телевизия. Участва от квотата на БКП/БСП в работата на Кръглата маса. Депутат е в 7 Велико Народно събрание и заместник главен директор на Агенция "София-прес" (1990 - 1991).

От 1990 до 1997 е член на Висшия съвет на БСП и член на Обединението за социална демокрация (ОСД) в БСП. От 1993 до 1997 е член на Изпълнителния съвет на Гражданското обединение за републиката (ГОР). С листите на БСП е депутат в 36 Народно събрание (вкл. член на Комисията по външна политика) и 37 Народно събрание. От януари 1995 до април 1997 г. е председател на българската парламентарна делегация в ПАСЕ в Страсбург. През 1997 г. е член на ръководството на Българската евролевица. С решение на Партията на европейските социалисти от 9 декември 1998 г. е постоянен представител на българските леви партии в ПЕС до април 1999 г.

На втория конгрес на БЕЛ на 3-4 юни 2000 г. се обявява против лидерството и политиката на Томов и гласува в полза на конкурентката му за председателското място Елена Поптодорова. На паралелен конгрес обявилите се против лидерството на Томов и провежданата от него политика (627 души) учредяват движение "Евролевица - социалдемократи". Боков напуска ръководството на БЕЛ. Той е сред учредителите на Политическо движение "Социалдемократи", заедно с Елена Поптодорова, Николай Камов, Ивайло Калфин, Росен Карадимов, Бойко Радоев, Андрей Райчев, Андрей Бунджулов и др. Определен е за представител на "Социалдемократи" в Партията на европейските социалисти /ПЕС/.

От 1997 до 2003 е съдружник в частна консултантска фирма.

Сътрудник е на президента Георги Първанов като секретар по координация на посланията. През 2005 г. след парламентарните избори и сформирането на коалиционното правителство е назначен за началник на кабинета на министър-председателя Сергей Станишев. 19 септември 2008 г. президентът Първанов подписва указ за назначаването на Филип Боков за извънреден и пълномощен посланик на България в Словения, който пост заема до 2013 г.

Противоречия[редактиране | редактиране на кода]

Филип Боков е известен с отговора си на въпроса за отговорността на БСП за репресиите по време на комунистическия режим. На 16 октомври 1991 г. в телевизионно интервю за тогавашния Канал 1, запитан дали БСП носи вина за политическите репресии след 9 септември 1944, Филип Боков казва, че "БСП поема вината, но само с мезета".[1][2][3] Впоследствие той твърди, че тази негова реплика е предизвикана от негодуванието му, че се иска синовете да се извиняват за греховете на бащите си.[4]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Хаос и ред след комунизма, Сергей Стоилов Герджиков, Университетско издателство "Св. Климент Охридски", 1998, ISBN 9548418088, стр. 76.
  2. Политическият дебат и преходът в България, Евгений Александров Дайнов, Фондация "Българска наука и култура", 2000, стр. 471.
  3. Teatŭr, spisanie za teatŭr i dramaturgii͡a, Volumes 51-52, Ministerstvo na prosvetata i kulturata, 1997, str. 36.
  4. Вестник 24 часа, Филип Боков: За “тъмното минало” на една фамилия и тъмната журналистика, 24.08.2011 г.