Андрей Бунджулов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Андрей Бунджулов
български социолог и политик
Роден

Образование Софийски университет
Научна дейност
Област Социология
Образование Софийски университет
Работил в Пловдивски университет
УНСС
Политика
Депутат
IX НС   

Андрей Викторов Бунджулов е български политик от Българската комунистическа партия (днес Българска социалистическа партия, БСП), по-късно – от Евролевицата и Политическо движение Социалдемократи.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Андрей Бунджулов е роден 27 ноември 1955 година в Москва. През 1976 година завършва социология в Софийския държавен университет. Бил е заместник-секретар на факултетния комитет и член на Бюрото на университетския комитет на ДКМС. От 1976 г. е стажант-асистент в Центъра по теория и управления на идеологическия процес към АОНСУ при ЦК на БКП[1]. От 1979 до 1981 г. асистент към Катедрата по социология на Софийския университет и секретар на Градския комитет на ДКМС в София. През 1981 г. става секретар на ЦК на Димитровския комунистическия младежки съюз. Работи в Националния център за изследване на общественото мнение (1990 – 1992) и Института за критически социални изследвания. От 2001 година е доцент и доктор по социология, от 1997 година преподава в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“, а от 2007 година – и в Университета за национално и световно стопанство.

През 1986 година Андрей Бунджулов оглавява Димитровския комунистически младежки съюз и остава на този пост до 1989 година. От 13 декември 1988 до 1990 г. е член на ЦК на БКП. Член е на Държавния съвет на НРБ. В началото на 90-те години е в ръководството на Обединението за социална демокрация, фракция на БСП, а по-късно участва в основаването на Евролевицата и Политическо движение Социалдемократи. От 2005 година е секретар на президента Георги Първанов.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Народни представители в девето народно събрание на Народна република България, Изд. Наука и изкуство, 1987, с. 57.