Георги Боков

Георги Боков
Секретар на ЦК на БКП
Мандат	1968 г. – 1976 г.
Предшественик	Венелин Коцев
Наследник	Иван Абаджиев
Лична информация
Роден	15 януари 1920 Якоруда, Царство България
Починал	1 юни 1989 г. (на 69 г.) София, Народна република България
Националност	България
Деца	Филип Боков, Ирина Бокова
Полит. партия	БКП (1942 – 1976)
Народен представител в: IV НС   V НС   VI НС
Портал  Политика

Георги Филипов Боков е участник в комунистическото съпротивително движение по време на Втората световна война, български партизанин. Партиен деец от БКП и публицист.

Биография

Георги Боков е роден в Якоруда на 15 януари 1920 г. Като ученик в Пазарджишката гимназия е приет за член на РМС (1935). Участва в издаването на ученическото списание „Искра“. За политическа дейност е изключен от гимназията, която все пак успява да завърши.

Участва в комунистическото съпротивително движение по време на Втората световна война. Става член на БРП (к). В периода 1942 – 1943 г. учи в Юридическия факултет на Софийския университет. Арестуван е и е въдворен в лагер. От септември 1943 г. е нелегален и партизанин в Партизански отряд „Никола Парапунов“. Политкомисар на партизанска чета и член на Окръжния комитет на РМС.

След 9 септември 1944 г. е околийски секретар на РМС в Якоруда. През 1946 г. постъпва на работа в редакцията на вестник „Работническо дело“. От 1951 г. е отговорен секретар, а по-късно и заместник главен редактор. От 1958 до 1976 г. е главен редактор на вестника. Оглавява информационната агенция „София прес“ (1975). Дългогодишен председател на Съюза на българските журналисти.

От 1962 г. е член на ЦК на БКП, а в периода 1968 – 1976 г. е секретар на ЦК на БКП. Член е и на Националния съвет на Отечествения фронт. Избиран е три пъти за народен представител.

През 1976 г. е свален от всички постове и е изпратен в пенсия, поради несъгласие с политиката на налагане на Людмила Живкова в партийната и държавната йерархия.

Посмъртно е изключен от журналистическия съюз.

Семейство

Георги Боков е баща на:

• Филип Боков – дипломат, посланик, политик, редактор на „Работническо дело“, и
• Ирина Бокова – дипломат, посланик, министър на външните работи, ръководител на ЮНЕСКО.