Кучи

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Фамилният герб на средновековната властелска фамилия на Балшите.

Кучите са локална субетническа общност в източната част на Черна Гора (североизточно от Подгорица) по границата с Албания с планината Жиево от Проклетия, като региона който обитават носи и името им. В региона на кучите в Албания има и вулгарни имена като Затриебач. [1]

Кучки регион[редактиране | редактиране на кода]

Регионът който обитава локалния субетнос (наричан често в сръбската историография и като кучка жупа, нахия или крайна) достига на север най-високия връх на планината Комови – Кучки Ком; на запад достига каньона на река Морача; на югозапад започва от първите възвишения над Подгорица, а на изток стига до каньона на река Циевна. [2]

На север от кучите е субетноса на васоевичите, на изток - климентите, на запад - пиперите, а на юг - Шкодренското езеро с Рибница, сочена за родно място на Стефан Неманя според житието му от Стефан Първовенчани. На северозапад от кучите, през Мала река с доскоро най-високия железопътен мост на света са съседните им родствени братоножичи. [3]

Средищен център на кучите е Медун, т.е. античния - Метеон.

Произход и етимология[редактиране | редактиране на кода]

Според сръбските историци, кучите ведно със съседните им арбанаси населяват днешните си земи още от преди известната битка при Бар в региона. [4]

Според преданието, те произхождат от някои си легендарен войвода Лале Дрекалов, дошъл по този край от Хвостно в Метохия. Съседните им сръбски субетнически общности, обаче свързват произхода си с Херцеговина. Голяма част от сръбските историци ги считат за албанци. Милош Милоевич ги приема за стари сърби, понеже преданието счита за тяхна родина земята на Стара Сърбия. [5] Антропонимията, етнонимията и лингвистичния анализ на името им, съотнесено към земята на поселищната им мрежа с развито планинско скотовъдство, единствено не е свързвана от сръбските историци със сигурната прабългарска дума за куче в новобългарския.

Преданието сочи за основател (през 16 век) на рода от 800 къщи на днешните кучи – Лале Дрекалов (със син Илко и внук Иван – дукове на кучите), който е син на Дрекала. Дрекала, според черногорските народни предания, е с майка Груба, дъщеря на Стефан Душан и Елена Българска. Албанското виждане по въпроса за произхода на кучите, ги свързва със сина на Скендербег – Георги, и с малешите. Третата версия свързва кучите с Мърнявчевичи.

Земите на кучите влизали след разпадането на силното Душаново царство в средновековното владение на властелско владение на Балшите. На фамилния герб на Балшите е изобразено куче. Предходно съседната област около Шкодренското езеро е в личен апанаж на Елена Срацимир.

Старокучани[редактиране | редактиране на кода]

Запазените имена на първите старокучани от последното десетилетие на 14 век имат преобладаващо българско звучене – Панто, Петър, Георги, Тихомир, Марин, Марко, Алекса, Вълкашин, Стоян с баща Никола – Никаш (с унгарско звучене) и т.н. (виж и Ружица Балшич). Чумна епидемия през 15 век покосява много от кучите, преселници в този край от по-южни земи. Запазените спомени и легенда ги свързват с Гойко Мърнявчевич, брат на Вълкашин и Углеша.

Съществува и предание, че основателите на клановете клименти и бериша емигрират от областта кучи.

Кучите са подразделят на:

  1. Стари Кучи (на сръбски Старокучи) – със светец Свети Димитър
  2. Нови Кучи (на сръбски Новокучи) – със светец Николай Чудотворец
  3. Затриебач – ислямизирани от Северна Албания, но отбелязващи Рождество на Пресвета Богородица

Според първото османско преброяване на населението в Черна гора от 1582/83 г., в областта Кучи има 13 села католици. [6].

История[редактиране | редактиране на кода]

През 1694 г., по времето на т.нар. голяма турска война, кучите заедно със съседните им хоти вдигат антиосманско въстание. [7]

През 18 век, кучи заедно с Васоевичи, хоти и клименти, са независими от Османската империя планинци, и са част от така наречените седем племена от бърдата, които обаче не са част от Стара Черна гора, т.е. средновековна Зета (владение). [8]

През 1855 г. черногорският войвода Мирко Петрович-Негош обвинява кучите в предателство към черногорската кауза, респективно - в съюз с турския паша на Шкодра. Предприема и въоръжен поход срещу кучите в резултат от който са убити между 131 и 243 кучи, сред които много деца, жени и старци. [9]

След черногорско-турската война, и по силата на Берлинския договор, земята наречена Кучи е включена в състава на княжество Черна гора на княз Никола I. Основната заслуга за присъединяването на територията на кучи, към тази на свободна и независима от 1878 година Черна гора, е на народния герой от местен кучи произход - Марко Миланов.[източник? (Поискан преди 19 дни)]

Демография[редактиране | редактиране на кода]

В средата на 19 век кучите броели 15 хиляди, от които 2750 годни да носят оръжие. [10]

Днешните потомци на кучите наброяват 15 хиляди, в над 3000 къщи. Делят се на черногорски, сръбски и албански кучи. Първите две групи кучи са православни, а последната преобладаващо католическа, с малко мюсюлмани. Последните са известни с фамилията си Турковичи. Православните кучи се делят на Старокучи и Дрекаловичи – по името на Лале Дрекалов.[източник? (Поискан преди 19 дни)] Кучите са обединени в общности, наречени братства, а традиционно винаги са живели обединени в задруга. [11]

През 21 век около 90 хил. жители на Сърбия, Черна гора и Албания имат кръвна връзка с този субетнос.[източник? (Поискан преди 19 дни)]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Илија Петровић - ЦРНОГОРСКА ПОХАРА КУЧА; Подгорица, 2011, стр. 21, ISBN 978-9940-27-006-3
  2. Илија Петровић - ЦРНОГОРСКА ПОХАРА КУЧА; Подгорица, 2011, стр. 24-27, ISBN 978-9940-27-006-3
  3. Илија Петровић - ЦРНОГОРСКА ПОХАРА КУЧА; Подгорица, 2011, стр. 26, ISBN 978-9940-27-006-3
  4. Илија Петровић - ЦРНОГОРСКА ПОХАРА КУЧА; Подгорица, 2011, стр. 27-28, ISBN 978-9940-27-006-3
  5. Илија Петровић - ЦРНОГОРСКА ПОХАРА КУЧА; Подгорица, 2011, стр. 29-34, ISBN 978-9940-27-006-3
  6. Projekat Rastko – Skadar] Stanovnistvo slovenskog porijekla u Albaniji
  7. Илија Петровић - ЦРНОГОРСКА ПОХАРА КУЧА; Подгорица, 2011, стр. 34-44, ISBN 978-9940-27-006-3
  8. Илија Петровић - ЦРНОГОРСКА ПОХАРА КУЧА; Подгорица, 2011, стр. 34-44, ISBN 978-9940-27-006-3
  9. Илија Петровић - ЦРНОГОРСКА ПОХАРА КУЧА; Подгорица, 2011, стр. 145-266, ISBN 978-9940-27-006-3
  10. Илија Петровић - ЦРНОГОРСКА ПОХАРА КУЧА; Подгорица, 2011, стр. 25, ISBN 978-9940-27-006-3
  11. Илија Петровић - ЦРНОГОРСКА ПОХАРА КУЧА; Подгорица, 2011, стр. 27-34, ISBN 978-9940-27-006-3

Известни личности[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • ((sr)) „Живот и обичаји Куча“, Српски етнографски зборник 1931. XLVIII.
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Kuči“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.