Димитър Тъпков (учител)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия е за просветния деец. За единия му внук вижте Димитър Тъпков. За другия му внук вижте Димитър Тъпков (революционер).

Димитър Тъпков
български просветен деец
Роден
Починал
1 юни 1899 г. (56 г.)
Научна дейност
Работил вСолунска българска католическа гимназия
Димитър Тъпков в Общомедия

Димитър Константинов Тъпков (изписване до 1945 година: Димитъръ Константиновъ Тѫпковъ) е български просветен деец от Македония.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Молба на Димитър Тъпков за постъпване на работа към строително дружество на мост в Солун, 19 октомври 1897 г.
Завещание на Димитър Тъпков, 1897 г.

Тъпков е роден в 1842 година в град Енидже Вардар (Па̀зар), тогава в Османската империя, в семейство, което приема унията.

Димитър Типон (Типов) от Енидже Вардар[2], възпитаник на френското училище на лазаристите в Солун, следва в Гренобъл, Франция като стипендиант на Ордена на лазаристите, а след 1866 година е отново в Солун. Сътрудничи на Стефан Веркович.[3][4]

През лятото на 1874 година Тъпков е изпратен със съгласието на настоятелството от солунския учител Христо Захариев в Лерин, където дотогава няма българско училище. Там той е назначен като учител в първото българско училище, което е екзархийско, и още в края на същата година преподава в него на 52 момчета и 18 момичета.[5] Преподава там до 1876 година.[6]

В 1882 година Тъпков заминава да преподава в Прилеп, където същата година се жени за прилепчанката Василка Мирчева, от която имат 5 деца: Драган (роден в Прилеп), Кирил, Благой, Глория и Христина (родени в Солун). Мести се със семейството си в Солун. Работи в солунския пансион на Фердинан Бертран и Гиро към екзархийската мъжка гимназия (1882-1884).[1] Двадесет години преподава в католическата Солунска българска семинария.[1][7]

Димитър Тъпков умира в 1899 година в Солун и е погребан в Солунското католическо гробище в Зейтинлъка.[8] Около 20 писма на Димитър Тъпков от периода 1874 - 1876 година са запазени и са издадени от внучката и правнучката му под заглавието „За един български учител в Лерин през 70- те години на миналия век“.[9]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • В.Тъпкова-Заимова, Р. Заимова, Историята на една учителска фамилия в Македония. – В: Гласовете ви чувам. Личностите на гимназията и България. 130 години от основаването на солунската българска мъжка гимназия, Доклади и съобщения от Национална научна конференция (29-30.04.2010), Благоевград, Фабер, 2011, с. 420-431.
  • Заимова, Р., Живата история или за паметта на една солунска фамилия. Институт за балканистика с център по тракология. БАН, 2019, 128 стр. ISBN: 978-619-7179-11-8

Родословие[редактиране | редактиране на кода]

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Михаил Тъпков
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Константин Тъпков
(? – 1894)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Димитър Тъпков
(1842 – 1899)
 
Василка Мирчева
(1865 – 1950)
 
Георги Тъпков
Кощиев
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Кирил Тъпков
(1885 – 1941)
 
Донка Бошнакова
(1893 – 1983)
 
 
 
 
 
Драган Тъпков
(1883 – 1951)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Йордан Заимов
(1921 – 1987)
 
Василка Тъпкова
(1924 – 2018)
 
Димитър Тъпков
(1929 – 2011)
 
Елена Кутева
(1943)
 
Димитър Тъпков
(1907 – 1974)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Велислав Заимов
(1951)
 
Рая Заимова
(1957)
 
 

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Личности. Тъпков, Димитър Константинов // Солун и българите: история, памет, съвремие. Посетен на 4 декември 2017.
  2. Веселинов, Димитър. История на обучението по френски език в България през Възраждането, Унив. изд. Св. Климент Охридски, 2003, с.200
  3. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.649.
  4. „Документи за българското Възраждане от архива на Стефан И. Веркович 1860 – 1893“. София, 1969, стр.218 – 219.
  5. Исторически преглед, том 46, бр. 1-6, Българско историческо дружество, 1990, стр. 60.
  6. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия). София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 665.
  7. Стамовъ, о. д-ръ М. Йеронимъ. „Зейтинликътъ при Солунъ“ в: Сборникъ Солунъ. София, Печатница „Художникъ“, 1934. с. 322. Посетен на 28 септември 2015.
  8. Известия на държавните архиви, том 70-72, Издателство „Наука и изкуство“, стр. 332.
  9. Проф. Василка Тъпкова-Заимова. Биография с коментар.