Направо към съдържанието

Димитър Тъпков (учител)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия е за просветния деец. За единия му внук вижте Димитър Тъпков. За другия му внук вижте Димитър Тъпков (революционер).

Димитър Тъпков
български просветен деец
Роден
Починал
1 юни 1899 г. (56 г.)
Работил вСолунска българска католическа гимназия
Димитър Тъпков в Общомедия

Димитър Константинов Тъпков (изписване до 1945 година: Димитъръ Константиновъ Тѫпковъ) е български просветен деец от Македония.[1]

Молба на Димитър Тъпков за постъпване на работа към строително дружество на мост в Солун, 19 октомври 1897 г.
Завещание на Димитър Тъпков, 1897 г.

Тъпков е роден в 1842 година в град Енидже Вардар (Па̀зар), тогава в Османската империя, в семейство, което приема унията.

Димитър Типон (Типов) от Енидже Вардар[2], възпитаник на френското училище на лазаристите в Солун, следва в Гренобъл, Франция като стипендиант на Ордена на лазаристите, а след 1866 година е отново в Солун. Сътрудничи на Стефан Веркович.[3]

През лятото на 1874 година Тъпков е изпратен със съгласието на настоятелството от солунския учител Христо Захариев в Лерин, където дотогава няма българско училище. Там той е назначен като учител в първото българско училище, което е екзархийско, и още в края на същата година преподава в него на 52 момчета и 18 момичета.[4] Преподава там до 1876 година.[5]

В 1882 година Тъпков заминава да преподава в Прилеп, където същата година се жени за прилепчанката Василка Мирчева, от която имат 5 деца: Драган (роден в Прилеп), Кирил, Благой, Глория и Христина (родени в Солун). Мести се със семейството си в Солун. Работи в солунския пансион на Фердинан Бертран и Гиро към екзархийската мъжка гимназия (1882 – 1884).[1] Двадесет години преподава в католическата Солунска българска семинария.[1][6]

Димитър Тъпков умира в 1899 година в Солун и е погребан в Солунското католическо гробище в Зейтинлъка.[7] Около 20 писма на Димитър Тъпков от периода 1874 – 1876 година са запазени и са издадени от внучката и правнучката му под заглавието „За един български учител в Лерин през 70- те години на миналия век“.[8]

  • В.Тъпкова-Заимова, Р. Заимова, Историята на една учителска фамилия в Македония. – В: Гласовете ви чувам. Личностите на гимназията и България. 130 години от основаването на солунската българска мъжка гимназия, Доклади и съобщения от Национална научна конференция (29 – 30.04.2010), Благоевград, Фабер, 2011, с. 420 – 431.
  • Заимова, Р., Живата история или за паметта на една солунска фамилия. Институт за балканистика с център по тракология. БАН, 2019, 128 стр. ISBN: 978-619-7179-11-8
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Михаил Тъпков
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Константин Тъпков
(? – 1894)
 
Велика Мокрева
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Димитър Тъпков
(1842 – 1899)
 
Василка Мирчева
(1865 – 1950)
 
Георги Тъпков
Кощиев
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Кирил Тъпков
(1885 – 1941)
 
Донка Бошнакова
(1893 – 1983)
 
 
 
 
 
Драган Тъпков
(1883 – 1951)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Йордан Заимов
(1921 – 1987)
 
Василка Тъпкова
(1924 – 2018)
 
Димитър Тъпков
(1929 – 2011)
 
Елена Кутева
(1943)
 
Димитър Тъпков
(1907 – 1974)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Велислав Заимов
(1951)
 
Рая Заимова
(1957)
 
 
  1. а б в Личности. Тъпков, Димитър Константинов // Солун и българите: история, памет, съвремие. Посетен на 4 декември 2017.
  2. Веселинов, Димитър. История на обучението по френски език в България през Възраждането, Унив. изд. Св. Климент Охридски, 2003, с.200
  3. Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 218 – 219.
  4. Исторически преглед, том 46, бр. 1-6, Българско историческо дружество, 1990, стр. 60.
  5. Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 665.
  6. Стамовъ, о. д-ръ М. Йеронимъ. „Зейтинликътъ при Солунъ“ в: Сборникъ Солунъ. София, Печатница „Художникъ“, 1934. с. 322. Посетен на 28 септември 2015.
  7. Известия на държавните архиви, том 70-72, Издателство „Наука и изкуство“, стр. 332.
  8. Проф. Василка Тъпкова-Заимова. Биография с коментар.