Димитър Тъпков (учител)
Тази статия е за просветния деец. За единия му внук вижте Димитър Тъпков. За другия му внук вижте Димитър Тъпков (революционер).
| Димитър Тъпков | |
| български просветен деец | |
 | |
| Роден |
11 ноември 1842 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Работил в | Солунска българска католическа гимназия |
| Димитър Тъпков в Общомедия | |
Димитър Константинов Тъпков (изписване до 1945 година: Димитъръ Константиновъ Тѫпковъ) е български просветен деец от Македония.[1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]
Тъпков е роден в 1842 година в град Енидже Вардар (Па̀зар), тогава в Османската империя, в семейство, което приема унията.
Димитър Типон (Типов) от Енидже Вардар[2], възпитаник на френското училище на лазаристите в Солун, следва в Гренобъл, Франция като стипендиант на Ордена на лазаристите, а след 1866 година е отново в Солун. Сътрудничи на Стефан Веркович.[3]
През лятото на 1874 година Тъпков е изпратен със съгласието на настоятелството от солунския учител Христо Захариев в Лерин, където дотогава няма българско училище. Там той е назначен като учител в първото българско училище, което е екзархийско, и още в края на същата година преподава в него на 52 момчета и 18 момичета.[4] Преподава там до 1876 година.[5]
В 1882 година Тъпков заминава да преподава в Прилеп, където същата година се жени за прилепчанката Василка Мирчева, от която имат 5 деца: Драган (роден в Прилеп), Кирил, Благой, Глория и Христина (родени в Солун). Мести се със семейството си в Солун. Работи в солунския пансион на Фердинан Бертран и Гиро към екзархийската мъжка гимназия (1882 – 1884).[1] Двадесет години преподава в католическата Солунска българска семинария.[1][6]
Димитър Тъпков умира в 1899 година в Солун и е погребан в Солунското католическо гробище в Зейтинлъка.[7] Около 20 писма на Димитър Тъпков от периода 1874 – 1876 година са запазени и са издадени от внучката и правнучката му под заглавието „За един български учител в Лерин през 70- те години на миналия век“.[8]
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- В.Тъпкова-Заимова, Р. Заимова, Историята на една учителска фамилия в Македония. – В: Гласовете ви чувам. Личностите на гимназията и България. 130 години от основаването на солунската българска мъжка гимназия, Доклади и съобщения от Национална научна конференция (29 – 30.04.2010), Благоевград, Фабер, 2011, с. 420 – 431.
- Заимова, Р., Живата история или за паметта на една солунска фамилия. Институт за балканистика с център по тракология. БАН, 2019, 128 стр. ISBN: 978-619-7179-11-8
Родословие
[редактиране | редактиране на кода]| Михаил Тъпков | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Константин Тъпков (? – 1894) | Велика Мокрева | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Димитър Тъпков (1842 – 1899) | Василка Мирчева (1865 – 1950) | Георги Тъпков Кощиев | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Кирил Тъпков (1885 – 1941) | Донка Бошнакова (1893 – 1983) | Драган Тъпков (1883 – 1951) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Йордан Заимов (1921 – 1987) | Василка Тъпкова (1924 – 2018) | Димитър Тъпков (1929 – 2011) | Елена Кутева (1943) | Димитър Тъпков (1907 – 1974) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Велислав Заимов (1951) | Рая Заимова (1957) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в Личности. Тъпков, Димитър Константинов // Солун и българите: история, памет, съвремие. Посетен на 4 декември 2017.
- ↑ Веселинов, Димитър. История на обучението по френски език в България през Възраждането, Унив. изд. Св. Климент Охридски, 2003, с.200
- ↑ Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 218 – 219.
- ↑ Исторически преглед, том 46, бр. 1-6, Българско историческо дружество, 1990, стр. 60.
- ↑ Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 665.
- ↑ Стамовъ, о. д-ръ М. Йеронимъ. „Зейтинликътъ при Солунъ“ в: Сборникъ Солунъ. София, Печатница „Художникъ“, 1934. с. 322. Посетен на 28 септември 2015.
- ↑ Известия на държавните архиви, том 70-72, Издателство „Наука и изкуство“, стр. 332.
- ↑ Проф. Василка Тъпкова-Заимова. Биография с коментар.
