Направо към съдържанието

Драган Тъпков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Драган Тъпков
български просветен деец и художник

Роден
Починал
31 януари 1951 г. (68 г.)

Учил вГръко-френски колеж „Дьо ла Сал“
Семейство
БащаДимитър Тъпков
ДецаДимитър Тъпков
Драган Тъпков в Общомедия

Драган Димитров Тъпков (изписване до 1945 година: Драганъ Димитровъ Тѫпковъ или Тъпковъ) е български просветен деец и художник от Македония.[1]

Диплома за завършено средно образование на Драган Тъпков от Гръко-френския колеж „Дьо ла Сал“, 1900 г.
Диплома на Драган Тъпков от Кралския институт за изящни изкуства в Неапол, 3 август 1904 г.
Документ за членството на Драган Д. Тъпков в масонската ложа „Солунска звезда“ с чин майстор масон, 6 март 1912 г.
Драган Тъпков и други масони от ложа „Солунска звезда“, 1912 г.

Тъпков е роден на 5 януари 1883 година в град Прилеп, тогава в Османската империя в семейството на българския просветен деец, униат от Енидже Вардар, Димитър Константинов Тъпков. Брат е на просветния деец Кирил Тъпков. Получава първоначалното си образование в лазаристкото училище в Солун. След това завършва Френския католически колеж „Свети Жан Батист дьо Ла Сал“ отново в Солун.[1] В учебната 1901 – 1902 година работи като учител в Сярското българско педагогическо училище.[2]

След това заминава за Италия, където в 1904 година[3] завършва архитектура в Кралския институт за изящни изкуства в Неапол и след това в 1905 година, завършва живопис в Рим. След завършването си преподава една година в Третокласното българско мъжко училище и в българската класическа гимназия в Битоля. Жени се в 1906 година, а от следващата 1907 година започва работа като учител в Скопското българско педагогическо училище.[1] От 1908 година преподава рисуване в Солунската българска девическа гимназия.[1][4] На този пост го заварва Балканската война в 1912 година и гръцката окупация.[1]

При погрома над българщината в Солун по време на Междусъюзническата война Драган Тъпков успява да се укрие в подземието на католическия колеж заедно с брат си Кирил, който също е в Солун по това време. И двамата успяват да се спасят и да избягат през Италия с помощта на директора на училището. След бягството си двамата братя се местят в София.[1][5][6]

Драган Тъпков започва работа като учител в гимназията „Константин Фотинов“ в Самоков, където го заварва избухването на Първата световна война. Мобилизиран е и по време на войната е преден етапен комендант, а след това е прехвърлен в щаба на българската армия в района Ксанти – Окчилар. След войната Драган Тъпков става директор на Цариградската българска търговска гимназия. По-късно напуска Цариград и работи във фирми, занимаващи се с тютюн.[1]

Лична карта на Драган Тъпков, заверена на 14 юни 1940 година с местоживеене София.

Драган Тъпков умира на 31 януари 1951 година в София.[1]

Драган Тъпков е известен с богатото си творчество – автор е на много картини, които рисува в Битоля, Скопие, Цариград, Дедеагач, Самоков, но главно в Солун. Картините на Тъпков след двете войни са продадени на частни колекционери, чужденци, които по-късно изнасят творбите му. Негова картина, заемаща близо половин стена, е изложена във Велешката митрополия, но след като Велес попада в Сърбия в 1913 година, съдбата на картината е неизвестна. Сред разпространените теми в картините му са сюжети от Света гора, Велес, Алхамбра в Испания и други.[1]

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Михаил Тъпков
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Константин Тъпков
(?  1894)
 
Велика Мокрева
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Димитър Тъпков
(1842  1899)
 
Василка Мирчева
(1865  1950)
 
Георги Тъпков
Кощиев
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Кирил Тъпков
(1885  1941)
 
Донка Бошнакова
(1893  1983)
 
 
 
 
 
Драган Тъпков
(1883  1951)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Йордан Заимов
(1921  1987)
 
Василка Тъпкова
(1924  2018)
 
Димитър Тъпков
(1929  2011)
 
Елена Кутева
(1943)
 
Димитър Тъпков
(1907  1974)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Велислав Заимов
(1951)
 
Рая Заимова
(1957)
 
 
  1. 1 2 3 4 5 6 7 8 9 Личности. Тъпков, Драган Димитриев // Солун и българите: история, памет, съвремие. Посетен на 8 декември 2017.
  2. Галчев, Илия. Българската просвета в Солунския вилает. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2005. с. 121.
  3. Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 60.
  4. Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 155.
  5. Личности. Тъпков, Кирил Димитриев // Солун и българите: история, памет, съвремие. Посетен на 8 декември 2017.
  6. Проф. Василка Тъпкова-Заимов. Биография с коментар // Николай Гочев. Посетен на 8 декември 2017.