Драган Тъпков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Драган Тъпков
български просветен деец и художник

Роден
Починал

Образование Гръко-френски колеж „Дьо ла Сал“
Драган Тъпков в Общомедия

Драган Димитров Тъпков (изписване до 1945 година Драганъ Димитровъ Тѫпковъ или Тъпковъ) е български просветен деец и художник от Македония.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Диплома за завършено средно образование на Драган Тъпков от Гръко-френския колеж „Дьо ла Сал“, 1900 г.
Диплома на Драган Тъпков от Кралския институт за изящни изкуства в Неапол, 3 август 1904 г.
Документ за членството на Драган Д. Тъпков в масонската ложа „Солунска звезда“ с чин майстор масон, 6 март 1912 г.
Драган Търпов и други масони от ложа „Солунска звезда“, 1912 г.

Тъпков е роден на 5 януари 1883 година в град Прилеп, тогава в Османската империя в семейството на българския просветен деец, униат от Енидже Вардар, Димитър Константинов Тъпков. Брат е на просветния деец Кирил Тъпков. Получава първоначалното си образование в лазаристкото училище в Солун. След това завършва Френския католически колеж „Свети Жан Батист дьо Ла Сал“ отново в Солун.[1] В учебната 1901 – 1902 година работи като учител в Серското българско педагогическо училище.[2]

След това заминава за Италия, където в 1904 година[3] завършва архитектура в Кралския институт за изящни изкуства в Неапол и след това в 1905 година, завършва живопис в Рим. След завършването си преподава една година в Третокласното българско мъжко училище и в българската класическа гимназия в Битоля. Жени се в 1906 година, а от следващата 1907 година започва работа като учител в Скопското българско педагогическо училище.[1] От 1908 година преподава рисуване в Солунската българска девическа гимназия.[1][4] На този пост го заварва Балканската война в 1912 година и гръцката окупация.[1]

При погрома над българщината в Солун по време на Междусъюзническата война Драган Тъпков успява да се укрие в подземието на католическия колеж заедно с брат си Кирил, който също е в Солун по това време. И двамата успяват да се спасят и да избягат през Италия с помощта на директора на училището. След бягството си двамата братя се местят в София.[1][5][6]

Драган Тъпков започва работа като учител в гимназията „Константин Фотинов“ в Самоков, където го заварва избухването на Първата световна война. Мобилизиран е и по време на войната е преден етапен комендант, а след това е прехвърлен в щаба на българската армия в района Ксанти – Окчилар. След войната Драган Тъпков става директор на Цариградската българска търговска гимназия. По-късно напуска Цариград и работи във фирми, занимаващи се с тютюн.[1]

Лична карта на Драган Тъпков, заверена на 14 юни 1940 година с местоживеене София.

Драган Тъпков умира на 31 януари 1951 година в София.[1]

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Драган Тъпков е известен с богатото си творчество – автор е на много картини, които рисува в Битоля, Скопие, Цариград, Дедеагач, Самоков, но главно в Солун. Картините на Тъпков след двете войни са продадени на частни колекционери, чужденци, които по-късно изнасят творбите му. Негова картина, заемаща близо половин стена, е изложена във Велешката митрополия, но след като Велес попада в Сърбия в 1913 година, съдбата на картината е неизвестна. Сред разпространените теми в картините му са сюжети от Света гора, Велес, Алхамбра в Испания и други.[1]

Родословие[редактиране | редактиране на кода]

 
 
 
 
 
 
 
Константин Тъпков
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Димитър Тъпков
(1842 – 1899)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Кирил Тъпков
(1885 – 1941)
 
Драган Тъпков
(1883 – 1951)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Димитър Тъпков
(1929 – 2011)
 
Василка Тъпкова
(1924 – 2018)
 
Йордан Заимов
(1921 – 1987)
 
 


Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е ж з и Личности. Тъпков, Драган Димитриев. // Солун и българите: история, памет, съвремие. Посетен на 8 декември 2017.
  2. Галчев, Илия. Българската просвета в Солунския вилает, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 2005, стр. 121.
  3. Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912). // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 60.
  4. Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 155.
  5. Личности. Тъпков, Кирил Димитриев. // Солун и българите: история, памет, съвремие. Посетен на 8 декември 2017.
  6. Проф. Василка Тъпкова-Заимов. Биография с коментар. // Николай Гочев. Посетен на 8 декември 2017.
     Портал „Македония“         Портал „Македония