Димитър Тъпков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за композитора. За дядо му, възрожденски учител, вижте Димитър Тъпков (учител).

Димитър Кирилов Тъпков
български композитор
Роден
Починал

Образование Национална музикална академия

Димитър Кирилов Тъпков е български композитор, музикален педагог и общественик.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в 1929 година в семейството на учителя Кирил Димитриев Тъпков. Брат е на Василка Тъпкова-Заимова. Завършил е френски колеж, което му дава възможност да се запознае от рано с френската музикална култура. През 1949 година постъпва да учи в Теоретичния отдел на Държавната музикална академия. От това време датират първите му сериозни композиционни опити. Същевременно дирижира и самодейни хорове. Дипломира се пред 1956 година в класа по композиция на маестро Марин Големинов.

През 1953 – 54 година Тъпков е секретар на младежката секция на Съюза на българските композитори. След завършването си през 1956 заема ръководна длъжност в Музикалния отдел на Радио София. Академичната си кариера започва през 1961 година като преподавател по инструментознание и оркестрация. През 1962 – 65 година е организационен секретар на СБК. През 1967 година е назначен за директор на Софийската народна опера.[1] От 1974 година преподава композиция, а от 1976 година е редовен професор по композиция в Консерваторията, където в периода 1979 – 82 заема длъжността ректор.

Тъпкови в Солун 1911. Прави: Благой, Глория, Кирил; Седнали: Христина, Василка, Олга с Аличка, Драган с Димитър

През 1995 година, след предложение да бъде пенсиониран, Димитър Тъпков напуска академията и приема предложението на Шуменския университет за професор и завеждащ катедра „Теория и история на музиката“. От 1998 година е професор в Академията за музикално и танцово изкуство в Пловдив, където преподава композиция, оркестрация, инструментознание и музикален анализ, както и съвременни композиционни системи (от 2000 година). Сред учениците на Тъпков по композиция се отличават имената на Александър Кандов, Андрей Диамандиев, Григор Паликаров, Емил Мирчев, Емил Ханджиев, Милен Панайотов, Румен Бальозов, Ясен Воденичаров. От 1997 година Тъпков е директор на фестивала „Софийски музикални седмици“.[2]

В ранните си творчески години Тъпков твори в областта на камерната музика. По-късно той се ориентира към симфоничната музика, в която свой акцент имат интонационните особености на българската народна музика. Между по-известните му творби са „Концерт за флейта и оркестър“, увертюрата „Повест за Беласица“ (по разказ от книгата на Николай Райнов „Видения за древна България“), „Сюита от четири симфонични приказки“ (по разкази на Елин Пелин), и други. Голяма част от творбите му са изпълнени под диригентството на Васил Стефанов и издадени на грамофонни плочи и компакт-дискове.[3]

През 1976 година неговата „Кантата за мира“ печели първо място на Международната трибуна на композитора в Париж.

За 80-годишнината му е удостоен от НМА „Панчо Владигеров“ и АМТИИ със званието „Доктор хонорис кауза“.[4] Почива на 8 май 2011 г. в София.[5]

Родословие[редактиране | редактиране на кода]

 
 
 
 
 
 
 
Константин Тъпков
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Димитър Тъпков
(1842 – 1899)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Кирил Тъпков
(1885 – 1941)
 
Драган Тъпков
(1883 – 1951)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Димитър Тъпков
(1929 – 2011)
 
Василка Тъпкова
(1924 – 2018)
 
Йордан Заимов
(1921 – 1987)
 
 


Бележки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Музика“         Портал „Музика          Портал „България“         Портал „България          Портал „Македония“         Портал „Македония