Направо към съдържанието

Александър Нейнски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Александър Нейнски
музикален педагог
Роден
Починал
2003 г. (82 г.)

Александър Виденов Нейнски е виолист и музикален педагог.

Роден е на 12 септември 1920 г. във видинското село Стакевци. От 1938 г. е член на БОНСС, а от 1942 г. и на БКП. От 1938 г. влиза в Музикалното училище и е ученик на проф. Христо Обрешков и по-късно на проф. Владимир Аврамов. От 1942 г. учи в Музикалната академия, където свири на виола при професорите Стефан Магнев и Стефан Сугарев. През 1945 г. завършва Музикалната академия, а след това работи в Ансамбъла за песни и танци на МВР. По това време е оркестрант в Софийската народна опера. В периода 1949 – 1953 г. специализира в Полша. Между 1953 и 1957 г. е солист-водач на виолите в оркестъра на Софийската опера. През 1953 г. е назначен за асистент по виола в Държавната музикална академия. Между 1954 и 1956 г. е началник на отдел „Училища по изкуствата“ в Министерството на културата. Доцент (1956) и професор (1964) по виола. Сред най-известните му ученици са професор Огнян Станчев, професор Димитър Чиликов, доцент Георги Стоянов, Благовест Жеков, Бедрос Папазян, Драгомир Захариев. Между 1956 и 1962 г. е заместник-ректор на Националната музикална академия. В два периода е ректор на академията (1968 – 1971; 1985 – 1987). От 1972 г. е ръководител на катедрата по струнни инструменти. Остава на тази позиция до 1980 г. В периода 1970 – 1984 г. е председател на Съюза на българските музикални дейци[1]. Умира през 2003 г. в София и е погребан в родното си село[2]. С указ № 1921 от 23 септември 1980 г. е обявен за герой на социалистическия труд на България. Отделно от това е заслужил деятел на изкуството (1971), народен деятел на изкуството и културата (1975), носител на ордени „Кирил и Методий“ – I ст. (1963), „Георги Димитров“ (1980), „Червено знаме на труда“ (1970) и други.[3].

  1. Биография на сайта на Национална музикална академия // Архивиран от оригинала на 2019-02-20. Посетен на 2019-02-19.
  2. Биография на Александър Нейнски, Видински алманах, архив на оригинала от 3 януари 2020, https://web.archive.org/web/20200103003533/http://vidin-almanac.bg/%d0%b0%d0%bb%d0%b5%d0%ba%d1%81%d0%b0%d0%bd%d0%b4%d1%8a%d1%80-%d0%b2%d0%b8%d0%b4%d0%b5%d0%bd%d0%be%d0%b2-%d0%bd%d0%b5%d0%b9%d0%bd%d1%81%d0%ba%d0%b8/, посетен на 12 февруари 2021 
  3. Аврамов, А. Трудовата слава на България, Държавно издателство д-р Петър Берон, 1987, с. 83