Атанас Гърдев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Атанас Гърдев
български фаготист, тромпетист и музикален педагог
Роден
Починал

Образование Национална музикална академия
Научна дейност
Област Педагогика
Образование Държавно музикално училище в София
Консерватория в Прага
Учил при Алоис Мацак
Никола Стефанов
Долейш и Фюнгер
Работил в Държавна музикална академия
Атанас Гърдев в Общомедия

Атанас Генов Гъ̀рдев (14 октомври 189616 март 1964) е български фаготист, тромпетист и музикален педагог.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 14 октомври 1896 г. в Стара Загора. Баща му е майор Гено Гърдев, син на бакалин от Мраченик, Карловско. Убит е по време на Междусъюзническата война през 1913 г. Майка му е Ташка Славова, дъщеря на дребен еснаф от Стара Загора.[2]

Образование и военна служба[редактиране | редактиране на кода]

Снимка на детска музикална китка „Родни звуци“ в Стара Загора, 3 юли 1923 г. Източник: ДА „Архиви“

Първоначалното си образование получава в Казанлък, София и Стара Загора. През 1906 г. чиракува при придворния фотограф Иван Карастоянов. Член е на хора при храма „Св. Крал“. С него участва в откриването на паметника „Цар Освободител“ в София. През 1908 г. е хорист в хора на гимназията в Стара Загора, където участва при изнасянето на фрагменти от оперите „Травиата“, „Пикова дама“ и „Тробадур“. Диригент на хора е Тодор Пъндев. През 1910 г. участва като флейтист в същия хор. От 1911 г. постъпва като музикален ученик в музиката на гвардейския полк. Първият му учител по флигорна е капелмайсторът Алоис Мацак. От 1914 г. започва да учи фагот при капелмайстора Венцеслав Кауцки. През последната година от редовната си военна служба взима с изпит първата година в Държавното музикално училище в София. На 19 юли 1915 г. се уволнява от военна служба и записва като частен ученик втора година в музикалното училище.[2]

През септември 1915 г. е мобилизиран в Четвърти Македонски полк, преименуван по-късно на Шестдесет и втори пехотен полк, част от Единадесета пехотна македонска дивизия. Служи като музикант-подофицер и Щаб-сигналист до края на Първата световна война. Същевременно взима изпитите си в музикалното училище за втори и трети курс. Награден е с орден „За храброст“, IV степен за разузнаване на брод на река Черна при Возарци. След демобилизацията през 1918 г. продължава следването си в Държавното музикално училище, служи в оркестъра на гвардейския полк в София като свръхсрочен музикант-подофицер и ръководи хора при храма „Св. София“.[2]

През 1920 г. завършва Държавното музикално училище в София при Никола Стефанов.[1] След това постъпва като фаготист в театър „Ренесанс“. По-късно заминава за Стара Загора, където работи като учител в Първа смесена прогимназия, ръководител е на детската музикална китка „Родни звуци“ и свири на флейта в оркестъра на киното при дружество „Тракия“.[3]

През 1923 г. разнася пароли и мобилизационни назначения в навечерието на Септемврийското въстание. Арестуван е и прекарва 58 дни в Старозагорския окръжен затвор. След освобождаването му през ноември 1923 г. до януари 1924 г. е учител. След това получава паспорт и заминава за Чехословакия[3], за да продължи музикалното си образование в Консерваторията в Прага, която завършва през 1929 г. Там учи фагот при Долейш и Фюнгер и композиция при Карел.[1]. По време на следването си свири на тромпет и флейта, преподава уроци по цигулка и тромпет на деца. Членува в дружество „Левски“ в Прага и в студентския „Интернационален певчески хор“, на който е диригент между 1926 и 1929 г.[3]

Музикална кариера[редактиране | редактиране на кода]

След като се завръща в България, на 5 септември 1929 г. постъпва в оркестъра на Софийската народна опера.[1] Заедно с това е стажант в Трета образцова девическа гимназия при Васил Мирчев и Петър Бояджиев.[4] Напуска оперния оркестър и през 1931-1932 г. е учител в Трънската мъжка гимназия. Негов ученик в Славчо Трънски, ръководи и граждански хор. През 1933 г. по покана на главния диригент Моисей Златин, се връща в оперния оркестър. В него остава до 1937 г. Същевременно с това е лектор по фагот и тромпет в Държавната музикална академия, член е на Софийския духов квинтет и е диригент на хора от слепи девици в квартал Лозенец.[5] След напускането на оперния оркестър постъпва в Царския военен симфоничен оркестър. В него участва като солист-фаготист.[1] Като част от оркестъра е награждаван с български, хърватски и румънски ордени. След последната обиколка из Македония през 1942 г. напуска оркестъра и заминава за Самоков, където е гимназиален учител по музика. Ръководи и граждански хор. През 1943 г. по настояване на Петко Стайнов е командирован в Държавната музикална академия като редовен гимназиален учител.[5] През 1945-1946 г. свири в Държавния симфоничен оркестър при Дирекцията на радиоразпръскването.[1]

Чрез конкурс през 1946 г. е назначен за редовен доцент по фагот и тромпет в Държавната музикална академия. През 1947 г. е избран за професор, а през 1947-1948 г. назначен за ректор на Консерваторията. От 1950 г. е ръководител на катедрата по духови инструменти.[5]

Атанас Гърдев почива в София на 16 март 1964 г.[1]

Отличия и награди[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е ж Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия България. Том 4. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2012. ISBN 9789548104265. с. 1650. (на български)
  2. а б в ЦДА, Ф. 1130К, оп. 2, а.е. 1, л. 1
  3. а б в ЦДА, Ф. 1130К, оп. 2, а.е. 1, л. 2
  4. ЦДА, Ф. 1130К, оп. 2, а.е. 1, л. 3
  5. а б в г ЦДА, Ф. 1130К, оп. 2, а.е. 1, л. 4