Андрей Диамандиев
| Андрей Диамандиев | |
| български историк | |
| Роден |
1882 г.
|
|---|---|
| Починал | 1957 г.
|
| Награди | Военен орден „За храброст“ |
| Семейство | |
| Баща | Диаманди Ихчиев |
| Братя/сестри | Любен Ихчиев Никола Ихчиев Васил Ихчиев |
Андрей Диамандиев Ихчиев е български учен историк и общественик.[1]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Ихчиев е роден в 1882 година в семейството на османиста Диаманди Ихчиев в Кюстендил. Работи дълги години като инспектор към Министерството на просветата. Пише в списание „Звездица“. Превежда „История на българите“ на Константин Иречек.[1]
Участва в Първата световна война като запасен поручик, командир на рота в Шести пехотен македонски полк. За бойни отличия и заслуги във войната е награден с орден „За храброст“, IV степен.[2]
Умира в 1957 година.[1]
Родословие[редактиране | редактиране на кода]
| Петруш Тр. Ихчиев | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Андрей П. Ихчиев | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Пантелей Ихчиев | Диаманди Ихчиев (1854 – 1913) | Петър Ихчиев | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Андрей Диамандиев (1882 – 1957) | Любен Ихчиев (1887 – 1959) | Никола Ихчиев (1890 – 1916) | Васил Ихчиев (1895 – 1925) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в Енциклопедичен речник Кюстендил (А-Я). София, Общински народен съвет, Регионален център по култура. Издателство на Българската академия на науките, 1988. ISBN 954-90993-1-8. с. 178.
- ↑ ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 221, л. 93
