Стамко Попкочев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Стамко Попкочев
български революционер
Роден

Стамко (Станко) Попкочев Попстанков[1] е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и Вътрешната македонска революционна организация. Брат на Дионисий Попстанков и първи братовчед на Григор Попстанков.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Стамко Попкочев Попстанков е роден в град Енидже Вардар, тогава в Османската империя, днес в Гърция, във възрожденския род на поп Станко. Присъединява се към ВМОРО. През септември 1910 година при обезоръжителната акция на младотурците е арестуван и измъчван.[2]

След завземането на областта от Гърция се изселва в България. Живее с двамата си братя в Коларово. Участва във възстановяването на ВМРО, делегат е от ениджевардарска околия на Солунския окръжен конгрес на ВМРО в 1924 година[3] и е сред организаторите на защитата в Петричко по време на Петричкия инцидент от 1925 година.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ПО ИЛИНДЕН 1911 Г. ЧЕТНИКЪТ СТАМКО ПОПСТАНКОВ УБИВА ВУЙЧО СИ ЗА ПРЕДАТЕЛСТВО КЪМ АПОСТОЛ ВОЙВОДА
  2. Дебърски глас, година 2, брой 25, 9 октомври 1910, стр. 3.
  3. Пърличев, Кирил. VІ конгрес на ВМРО (1925). София, Веда-МЖ, 2005. ISBN 954-8090-03-1. с. 27.