Григор Попстанков

Григор Попстанков
	Григор Попстанков
български революционер и учител
Роден	1879 г. Енидже Вардар, Османска империя
Починал	1963 г. (84 г.) Пловдив, Народна република България

Григор Димитров Станков или Попстанков (изписване до 1945 година: Григоръ Димитровъ попъ Станковъ) е български просветен деец и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, по-късно на Варненското македонско братство, четник при Апостол Петков и Христо Думчев, като с тях се сражава в няколко сражения на различни места в подножието на Паяк планина в периода 1903 - 1908 година.^[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в 1879 година в южномакедонския град Енидже Вардар, тогава в Османската империя, днес Яница, Гърция,^[1] във възрожденския род на поп Станко. Негови първи братовчеди са българските революционери Дионисий Попстанков и Стамко Попкочев Попстанков.Заминава да учи в Солун в българската гимназия в града. Влиза във ВМОРО в 1898 година, посветен от учителите му Христо Матов и Иван Гарванов.^[2] В същата 1898 година напуска гимназията и става активен член на Ениджевардарската тайна организация. В 1902 година е назначен от Българската екзархия за учител в Либяхово. След изпитите на учениците му и Солунските атентати е принуден да мине в нелегалност и става четник в четата на Апостол Петков. В 1903 година води редица сражения с четата, сред които в село Радомир, между Баровица и Църна река, където сраженията продължават около 20 часа, Гола чука, Беш бунар, Лесковските воденици и между Ениджевардарско и Гевгелийско. В 1904 година участва в голямо сражение, в което е ранен заедно с подвойводата Христо Думчев. Сраженията се водят в местностите Трите бари, между селата Мандалево и Ново село. В тях един четник е убит и няколко са тежко ранени. От 1905 до 1908 година участва в сражения с гръцки андарти и войници край Ениджевардарското езеро. Четата се състои от 154 човека, от които към 1943 година са живи 16.^[2]

Попстанков и другите четници оставят оръжието след Младотурската революция и стават легални. В същата година Попстанков е назначен за учител в село Бабяни. Работи като учител в бабяни от 1908 до 1910 година, като след това учителства в Литовой в 1910 - 1911 година и във Въдрица в 1911 - 1912 година. След като Егейска Македония попада в Гърция след Междусъюзническата война, гърците гонят българските учители в края на 1913 година. В периода 1913 - 1922 година Григор Попстанков е преследван и затварян в гръцки затвори, защото е българин.^[2] В 1923 година успява да избяга в Свободна България със семейството си. Установява се в Пловдив, където живее към 1943 година.^[2]

На 18 февруари 1943 година подава молба за българска народна пенсия,^[1] която е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България.^[2]

Умира в 1964 година в град Пловдив.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

↑ ^а ^б ^в Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 114.
↑ ^а ^б ^в ^г ^д Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 115.

[Свидетелства_114-1] а ^б ^в Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 114.

[Свидетелства_115-2] а ^б ^в ^г ^д Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 115.

[1]

[2]