Стойчо Гаруфалов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Стойчо Гаруфалов
български революционер

Роден
Починал
24 януари 1924 г. (55 г.)
Подпис Stoycho Garufalov Signature (vectorized).svg

Стойчо Димитров Гаруфалов е български военен и революционер, войвода на Върховния македоно-одрински комитет.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Подпоручик Йордан Венедиков (1), поручик Петър Начев (2), подпоручик Борис Сарафов (3), поручик Хараламби Луков (4), поручик Васил Мутафов (5), поручик Стойчо Гаруфалов (6).

Стойчо Гаруфалов е роден в униатско семейство на 18 февруари 1868 година в Малко Търново, тогава в Османската империя. Син е на революционера Димитър Гаруфалов и брат на епископ Иван Гаруфалов (1887 – 1951). Стойчо Гаруфалов учи в родния си град и в българската католическа гимназия в Одрин. Постъпва във Военното училище в София в 1888 година, където се запознава с Борис Сарафов. Завършва в 1890 година и започва служба в Четиринадесети пехотен македонски полк.

Участва в Четническата акция на Македонския комитет в 1895 година като командир на чета в Струмишката дружина на поручик Петър Начев.

През следващата 1896 година поручик Хараламби Луков, Иван Пожарлиев и поручик Стойчо Гаруфалов организират чета, която навлеза в Одринско, за да проучи възможностите за започване на организирана революционна борба.

Стойчо Гаруфалов
Документ за връчен от княз Фердинанд I патент на подпоручик Гаруфалов, 2 август 1890 г.

След 1897 година е сред най-активните членове на тайната офицерска организация Български освободителни братства. Стойчо Гаруфалов въвежда Иван Цончев в редиците на офицерските братства. Гьорче Петров пише в спомените си:

Офицерътъ Гарофаловъ (честенъ до овчедушие дори) самъ предложи Цончева да се запознае съ насъ и сетне сѫщия за председатель, рѫководительна братствата, понеже Цончевъ се ползувалъ съ добро име и съ авторитетъ между офицеритѣ. Гарофаловъ служеше въ VI полкъ на Цончева.[2]

В 1900 година Гаруфалов е призведен в чин капитан.

През 1902 година участие в Горноджумайското въстание като войвода на чета от град Елена заедно със Христо Сираков и майор Чолаков. Участва в сраженията при Железница, Сърбиново, Градево, Бистрица, Чатал тепе и Факир тепе[3].

В Балканската война Гаруфалов участва като дружинен командир на Двадесет и девети пехотен ямболски полк, а в Междусъюзническата война е ранен в боеве с гръцки войски край Кукуш. В Първата световна война като подполковник е командир на 3 дружина на 2 полк на 11-а дивизия, а след това е комендант на Щип, Кичево и други новоосвободени градове. Носител е на орден „За храброст“ IV степен, II клас.

След края на войната служи като началник на военното ликвидационно бюро в София. Умира на 24 януари 1924 година в София.[4][5]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Елдъров, Стойчо. Полковник Стойчо Гаруфалов (1864 - 1924). София, Военно издателство, 2015. ISBN 987-954-509-551-1.
  2. Материяли за историята на македонското освободително движение, книга VIII, Спомени на Гьорчо Петровъ, Издава „Македонскиятъ Наученъ Институтъ“, София, Печатница П. Глушковъ, 1927, стр. 72 – 73.
  3. Илюстрация Илинден, бр.99, стр.11 – 14
  4. Елдъров, Светлозар. „Полковник Стойчо Гаруфалов (1868 – 1924). Заветът на един български офицер“
  5. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 29 -30.
     Портал „Македония“         Портал „Македония          Портал „Военна история на България“         Портал „Военна история на България