Христо Сираков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Христо Сираков
български военен и революционер
„За Македонска свобода, 1903 год.“
„За Македонска свобода, 1903 год.“

Роден
1872 г.
Починал

Христо Иванов Сираков е български военен деец, подофицер и деец на Върховния македоно-одрински комитет.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Христо Сираков е роден през 1872 г. в село Костел, Еленско. Негов дядо е хайдушкият войвода Дели Димо, заловен и обесен преди Освобождението на България в Ескѝ Джумая̀, а баща му Келеш Иван е убит в бой с турски аскер. Христо Сираков става подофицер в Българската армия и чрез своя командир Анастас Янков влиза в редовете на Върховния комитет. През 1900 година е разквартируван в Тутракан, където става член на местното македонско дружество. По-късно същата година се премества в Русе, откъдето е изпратен от Борис Сарафов в Букурещ. Докладва за развитието на аферата около убийството на Стефан Михайляну на дейците на македонския комитет в Русе Панайот Хитов, Димитър Владов и Александър Протогеров, но е разкрит и лежи пет месеца в румънски затвор. След това е уволнен от армията и се установява в град Елена[2].

През 1902 година участие в Горноджумайското въстание като подвойвода в четата на Стойчо Гаруфалов и майор Чолаков. Сираков участва в сраженията при Железница, Сърбиново, Градево, Бистрица, Чатал тепе и Факир тепе. От началото на 1903 година е начело на чета, с която действа в Горноджумайско и Поройско в Серски революционен окръг. Определен е за поройски районен войвода. В началото на Илинденско-Преображенското въстание провожда разбитата чета на Никола Попов до България, след което става взводен командир в отряда на поручик Любомир Стоенчев, който навлиза в Разложко в средата на август 1903 година[2]. Отрядът е изпратен във Валовищко със задача да разруши моста на река Струма и да пречи на турските войски от Солун да преминат през Рупелския проход и от Солун да се придвижат към Петричко и Горноджумайско. Отрядът води няколко големи сражения през септември в местността Ливадата, при Мали пресек и при село Доспат, като прикрива бягащите селяни от Разложко и Неврокопско. Отрядът се завръща в България в края на месец септември.

След въстанието Христо Сираков се заселва в град Горна Оряховица и работи като железничар.[3][4] Членува в Илинденската организация[2].

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 258.
  2. а б в Илюстрация Илинден, бр.99, стр.11-14
  3. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация . Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник. София, 2001, стр. 151.
  4. Биография от сайта на ВМРО-БНД
     Портал „Македония“         Портал „Македония