Направо към съдържанието

Костадин Молеров

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Кочо Молеров)
Костадин Молеров
български революционер
Димитър Тодев и Кочо Молеров в 1903 г. Фото Димитър Карастоянов
Димитър Тодев и Кочо Молеров в 1903 г. Фото Димитър Карастоянов

Роден
Починал
Банско, България

Учил вСолунска българска мъжка гимназия
Научна дейност
ОбластЕтнография
Костадин Молеров в Общомедия

Костадин Георгиев Молеров[1], известен като Кочо Молеров или Суодолски[2], е български фолклорист и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Ученици от Банско, членове на ВМОРО, участници в първата екскурция по обучаване в стрелба, 1898 г.
Първи ред от ляво надясно: Миле Бизев, Никола Колчагов, Иван Вапцаров, Симеон В Молеров, Иван В. Молеров;
В средата: Лазар Колчагов, Ангел Балев;
Заден ред от ляво надясно: Тасе Фурнаджиев, Йонко Вапцаров, Михаил Решовалиев, Лазар Томов, Никола Попиванов, Костадин Молеров, Димитър Младенов, Милош Колчагов

Революционна и просветна дейност

[редактиране | редактиране на кода]

Молеров е роден на 25 октомври/8 ноември 1876 година в село Банско, което тогава е в Османската империя, а днес в България. Брат е на фолклориста Димитър Молеров и син на Георги Молеров и внук на Симеон Димитров Молеров, живописци от големия род Молерови. В 1896 година завършва с осмия випуск педагогическите курсове на Солунската българска мъжка гимназия.[3] В гимназията е привлечен към ВМОРО. От 1897 до 1898 година учителства в родното си село, където е секретар на революционния комитет. В 1899 година е арестуван и затворен в Куршумли хан в Скопие. Връща се в Банско в 1900 година и отново оглавява революционния комитет. Участва в аферата „Мис Стоун“.[4]

Илинденци в Банско през 1943 година: (прави) Йончето Тушин, Теофил Златанов, Йонко Сирлещов, Сава Мехомийски, Панде Сирлещов, Силян Баненицо, Лазар Икономов, Туше Колчагов; (седнали) Иван Мих. Стефанов, Димитър Попстефанов (на земята), Кочо Молеров, Костадин Баненски, Димитър Бардарев, Мадуров

Преследван от властите, в 1902 година бяга в България и оглавява пункта на ВМОРО в Лъджене. Участва в Илинденско-Преображенското въстание през лятото на 1903 година като член на Разложкото районно ръководство заедно с Димитър Тодев и Антон Шипков. След въстанието бяга в България. Под псевдонима К. Суодолски Костадин Молеров развива литературна дейност.[5] В 1903 година е помощник на брат си в уреждането на списание „Хайдушка поляна“.[6]

През 1904 година се връща начело на чета, но по-късно се отказва от революционна дейност и заминава за Лозана, където в 1908 година завършва социология. Преподава във Враца, Сливен и Дупница.

Участва в Балканската война в 1912 година като войвода на партизанска чета на Македоно-одринското опълчение, участвала в освобождението на Разлога.

След Първата световна война се връща в Банско и става директор на местното училище.

Фолклористична дейност

[редактиране | редактиране на кода]

Кочо Молеров заедно с брат си Димитър Молеров събира народни песни, гатанки, поговорки, приказки и други фолклорни материали, обработват ги, класифицират и сравняват. В 1933 година Кочо Молеров публикува материали за историята на родното си село в списание „Македонски преглед“. В 1954 година двамата братя издават сборника „Народописни материали от Разложко“,[7] в който има история на Банско, описание на разложкия говор и биографии на известните банскалии.[8]

Умира на 24 октомври 1957 година в Банско.[9]

Молеров е женен за Мария Кочукова от Банско, чийто баща за революционна дейност е затварян в Еди куле.[10] Трите им деца Малин, Милка и Драганка са комунистически активисти.[11]

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Хаджи иконом
Вишан
 
Гергина
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Тома Вишанов
(около 1750 — неизв.)
 
Мария Вишанова
 
Димитър Вишанов
 
Георги Вишанов
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Димитър Молеров
(около 1770 — 1853)
 
Катерина Тодорова Везьова
(1785 — 1885)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Кадифа Хадживълчева
(1816 — ?)
 
Симеон Молеров
(1816 — 1903)
 
Иван Молеров
 
Гинда Тодева
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Катерина Тодорова
Ушева
 
Вишан Молеров
(1847 — 1898)
 
 
 
Георги Молеров
(1848 — 1878)
 
Елена Деликостова
Сирлещова
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Димитър Молеров
(1870 — 1916)
 
Иван Молеров
(1873 — 1917)
 
Фания Филева
 
Симеон Молеров
(1875 — 1923)
 
 
 
Димитър Молеров
(1874 — 1961)
 
Костадин Молеров
(1876 — 1957)
 
Мария Кочукова
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Владислав Молеров
(1923 — 1996)
 
Свобода Молерова
(1928 — 2007)
 
 
 
Малин Молеров
(1916 — 1976)
 
Милка Пондева
(1919 — ?)
 
Петър Пондев
(1914 — 1984)
 
Драганка Молерова
(1921 — ?)
 
 
  1. Името му се среща и като Константин.
  2. Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 48.
  3. Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 113.
  4. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 109.
  5. Богданов, Иван. Речник нс българските псевдоними, Наука и изкуство, София, 1978, стр. 533.
  6. Иванчев, Димитър. Български периодичен печат, 1844 – 1944: анотиран библиографски указател. Т. 2. София, Наука и изкуство, 1966. с. 469.
  7. Молеров, Д и К. Молеров. Народописни материали от Разложко, в: Сборник народни умотворения и народопис, 48, 1954.
  8. Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 585.
  9. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 308.
  10. Михайлов, Крум, Шалев, Димитър. Стари български родове. София, Издателство на Отечествения фронт, 1989. с. 217.
  11. Михайлов, Крум, Шалев, Димитър. Стари български родове. София, Издателство на Отечествения фронт, 1989. с. 227.