Петър Динев
| Петър Динев | |
| български композитор | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
Петър Константинов Динев е виден български музиковед и композитор.[1][2]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е на 14 юли 1889 година в костурското българско село Куманичево, тогава в Османската империя, днес в Гърция. През 1895 година семейството му се преселва в Цариград, където завършва средното си образование в българската духовна семинария. Музикални способности на малкия Петър се проявят още от трето отделение, когато започва да пее в църковния хор на българския храм „Свети Стефан“. Включва се и в хора към църквата към руското посолство, ръководен от В. Кулаков. Още като семинарист показва композиторските си заложби - на 29 юни 1909 година е изпълнена неговата музикална поема „Демон“ по текст на Пейо Яворов.[3]
Българската екзархия изпраща Петър Динев да следва композиция и източна музика в Санктпетербургската консерватория, чийто ректор по онова време е Глазунов. Сред състудентите му е Сергей Прокофиев, а негов близък приятел – Фьодор Шаляпин, който високо цени Петър Динев и го нарича „човек-богатство“. Едновременно с консерваторията Петър Динев завършва и право в Санктпетербургския университет. От 1919 година става преподавател по източна музика в Казанската консерватория.
През 1922 година се завръща в България, където до 1924 г. работи като учител по музика във Втора мъжка гимназия. От 1925 до 1936 година е преподавател по църковна музика в Държавната музикална академия. От 1926 до 1944 година преподава същата дисциплина в Духовната семинария, а от 1926 до 1934 г. е доцент по източноцърковна музика в Богословския факултет на СУ. Наред с това Петър Динев е диригент на хора към Богословския факултет и на църковния хор към столичния храм „Св. Кирил и Методий“, който ръководи повече от 40 години. Заедно с Добри Христов учредява и активно ръководи Дружеството на църковните хорове в България (1937 – 1944). След 1944 година работи като инспектор по музика и подначалник на културно-просветния отдел към Светия Синод.
Петър Динев е първият български музиковед, който работи системно в областта на църковната музика. Той превежда редица църковни песнопения от византийска невмена нотация на западна нотация, създава ръководство по византийска невмена нотация, в което със средствата на съвременната музикална терминология разяснява специфичните особености и характерните белези на византийската църковна музика и я прави достъпна за всички.
През 1963 година в разгара на комунистическия атеистически период от историята на България, Петър Динев изнася пълен лекционен курс по съвременна византийска невмена нотация в Българската академия на науките, като преподава псалтикийната практика като наука.[4]
Разработва много композиции в старобългарски и източен църковен стил, композира лесни за усвояване и общодостъпни църковни песнопения за богослужебна и извънхрамова употреба. Хармонизира и обработва български народни песни от Македония.
Неговата научноизследователска дейност е многолика и разнопосочна. Публикува редица изключително значими трудове, статии и студии по различни проблеми на музикознанието, теорията, изпълнителското и композиционното творчество.
По повод своята 80-годишнина през 1969 г. за своята дейност и заслуги Петър Динев е награден с орден „Кирил и Методий“ – ІІ степен. Получава и званието „заслужил деятел на изкуствата“. Умира на 2 юли 1980 г. в град София[5].
Трудове[редактиране | редактиране на кода]
- „Македонски български песни“, София, 1934 година
- „Сходство между народните и църковните мелодии“ (1955)
- „Рилската църковнопевческа школа в началото на 19 век и нейните представители“ (1957)
- „Народнопесенни елементи в българския църковен напев“ (1959)
Родословие[редактиране | редактиране на кода]
| Константин Динев | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Борис Динев | Петър Динев (1889 – 1980) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Димитър Динев (1923 – 1987) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Борис Динев (р. 1955) | Мария Ковачева | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Енциклопедия България, том 2, Издателство на БАН, София, 1981
- ↑ Официален сайт на Светия Синод на Българската православна църква. 120 години от рождението на бележития вузиковед, композитор, преподавател, диригент и певец Петър Динев Архив на оригинала от 2012-02-02 в Wayback Machine..
- ↑ Гелева, Весела. „Все упование мое“ – Ек, 2009, №6, 35-36.
- ↑ „Православие“, 2 юли 2020 г.
- ↑ Камен Станев, Македонските бежанци в България – участници в нейния политически и културен живот
