Възнесение Господне (Праведник)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
„Възнесение Господне“
„Вознесение Господне“
Ascension of Jesus Pravednik Fresco 1625.jpg
Стенопис от храма
North Macedonia relief location map.jpg
41.3433° с. ш. 21.9303° и. д.
„Възнесение Господне“
Местоположение в Северна Македония
Вид на храма православна църква
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Населено място Праведник
Вероизповедание Православие – МПЦ
Епархия Повардарска епархия
Архиерейско наместничество Кавадарци
Време на изграждане 1685 г.
Съвременно състояние недействащ храм

„Свето Възнесение Господне/Христово“ или „Свети Спас“ (на македонска литературна норма: „Свето Вознесение Господне/Христово“, „Свети Спас“) е православна църква край тиквешкото село Праведник, централната част на Северна Македония. Част е от Повардарската епархия на Македонската православна църква.

Църквата се намира северозападно от селото Праведник, на едно малко възвишение в стара дъбова гора. Изградена и зографисана е в 1625 година, според частично запазения надпис на южния зид в наоса над малкия прозорец.[1] Ктитори на храма са Михаил, Павле, Пейо, Йован, Кръсто, поп Кузман, Марко, Стойко и Цветко.[2]

Църквата е еднокорабна с хубава декорация от тухли и блокове от бигор. Покривът е двускатен и е обновен с нови керемиди. Има единствен вход на западната страна. Над входа има ниша с доста пострадала фреска на Исус Христос. Градена е от дялани блокове бигор.[3] Църквата е имала затворен трем на западната и южната страна, чийто покрив от каменни плочи на юг е частично запазен. Това показва, че вероятно и църквата първоначално е била покрита с каменни плочи. Вътрешността на храма е осветена с малък отвор на южната стена, от вратата и от три отвора в олтарното пространство. Най-добре запазена е източната фасада и полукръгла апсида, украсена с блокове бигор, тухли и каменни блокове.[1]

Отвън освен изображението на Исус Христос в нишата на западния зид, остатъци от стенописи има и на северната страна на западния зид. Този стенопис най-вероятно е от времето на изписването на интериора.[1]

Цялата вътрешност на църквата е изписана в 1625 година, като свидетелства споменатият надпис, но поради запуснатостта на храма, много от фреските са пострадали. Иконографската програма е традиционна с изключение на малки промени като изображението на Свети Архангел Михаил, което вместо като пазач на храма до входната врата е на южната стена до самия иконостас. В първата зона са представени светите воини в цел ръст, а в горните партии Големите празници. На южната стена освен Архангел Михаил са Свети Теодор Тирон, Свети Теодор Стратилат и Свети Нестор, а отсреща са портретите на Свети Димитър и Свети Георги. Светите воини не в традиционния вид с мечове, копия, щитове и брони, а са представени като благородници – облечени в тържествени одежди, богато украсени с растителни мотиви и с мъченически кръстове в ръцете.[1]

На западната стена в първата зона, вляво и вдясно ог входа на църквата са Света Неделя с корона на главата и Света Марина със секира в дясната ръка. На южната стена Света Петка вместо традиционно в цял ръст или в медальон, е изобразена с мъченически кръст. На северната стена в първата зона са Дейсис – Богородица и Свети Йоан Кръстител са в молитвени пози, с протегнати ръце и полунаведени към Христа.[1]

Фреските в олтарното пространство са стандартни – Видението на Петър Александрийски е на северния зид, а в проскомидията е архидякон Стефан с дарохранилница в раце. Централното място е заето от Поклонение на агнеца с малкия Исус Христос под балдахиня. Вдясно от Хрисос, в северната половина на олтарната конха се покланят архиереите Свети Йоан Златоуст и Свети Василий, а на отсрещната страна в същата поза са Свети Григорий и Свети Атанасий. Дрехите им са украсени с кръстов, а в ръцете държат отворени свитъци с евхаристично съдржание. На южната страна има две фигури – едната вероятно на архидякон Роман с унищожено личе, но със запазен стихар и кадилница в дясната ръка. До него е неидентифициран архиерей с евангелие в рйка. В конхата над Поклонението на агнеца е Богородица ширшая небес.[1]

Над първата зона на южната, северната и западната стена има фриз с медальони на светци и светици, които не могат да бъдат идентифицирани поради унищожените сигнатури.[1]

Големите празници са изписани в наоса и олтара. На южната стена са композициите Рождество Христово, Сретение, Кръщение в реката Йордан (Богоявление) и Преображение. Композицията Успение Богородично е на западния зид, а на северния е Влизане в Ерусалим. Благовещението и Възнесението са в олтарното пространство на източната стена.[1]

Живописта в третата зона над Големите празници е цялостно унищожена, както и тази в свода.[1]

Иконостасът на църквата е от по-ново време с иконите на Свети Теодор, Свети Илия и Исус Христос.[1]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е ж з и к Св. Спас, с. Праведник. // Културно и национално наследство на Кавадарци. Посетен на 21 май 2016.
  2. Македонска енциклопедија, том II. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 2009. ISBN 978-608-203-024-1. с. 1339.
  3. Маренска парохија. // Повардарска епархија, 3 юни 2008 г. Посетен на 18 февруари 2014 г.
     Портал „Македония“         Портал „Македония