Направо към съдържанието

Димитър Иванов (Горно Върбени)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия е за революционера от Горно Върбени. За дееца на ВМОРО в Охридско вижте Димитър Иванов (Охрид). За други значения вижте Димитър Иванов.

Димитър Иванов
български революционер
Учители и ученици в неделното българско крушевско училище. Председател е Димитър Иванов, а негов помощник е Петър Ацев[1]
Учители и ученици в неделното българско крушевско училище. Председател е Димитър Иванов, а негов помощник е Петър Ацев[1]

Роден
1866 г.

Учил вСолунска българска мъжка гимназия
Димитър Иванов в Общомедия

Димитър Иванов е български революционер, деец на Вътрешна македоно-одринска революционна организация.

Димитър Иванов е роден в 1866 година в леринското село Горно Върбени (Екши Су)[2], тогава в Османската империя, днес в Гърция. В 1889 година завършва с първия випуск педагогическите курсове на Солунската българска мъжка гимназия.[3][4]

Става учител в Крушево, Охрид и на други места.[5] В Крушево като главен учител е ръководител на Крушевския революционен комитет и значително активизира революционизирането на околията с помощник Петър Ацев.[6] В 1902 година като главен български учител в Крушево, при аферата с Неделното училище,[7] е затворен в Битоля и изтезаван. След освобождаването си става нелегален.[8] Четник е при Михаил Даев.[9]

Изселва се в България и работи като учител в Габрово.[10]

Димитър Иванов е активен деец на Илинденската организация и от 26 септември 1924 година[11] до юли 1931 година е неин председател.[12]

  1. Кецкаровъ, Антонъ. Първитѣ революционни прояви въ Охридъ // Илюстрация Илиндень 4 (4 (34). София, Издание на Илинденската Организация, Юний 1931. с. 1.
  2. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 176.
  3. Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 109.
  4. Тренчев, Георги. „Педагогическото отделение на Солунската гимназия (1887 – 1896 г.)“, „Исторически преглед“, кн.1 – 2, София, 2004, стр. 58.
  5. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 62.
  6. Майски, Никола Киров. Крушово и борбитѣ му за свобода. София, печ. „Стопанско развитие“, 1935. с. 17.
  7. Майски, Никола Киров. Крушово и борбитѣ му за свобода. София, печ. „Стопанско развитие“, 1935. с. 20.
  8. Томалевски, Н. Ракитнишката афера (Материяли за историята на мак. освободителна борба) // Илиндень 1903 - 1906. Сборникъ въ паметь на голѣмото македонско възстание. София, Издава Македонското студенство дружество „Вардаръ“, 1926. с. 36.
  9. Недкова, Надежда, Евдокия Петрова (съставители). Михаил Герджиков и подвигът на тракийци 1903 г. Документален сборник: Посветен на 100-годишнината от Илинденско-Преображенското въстание и 125-годишнината от рождението на Михаил Герджиков. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, Главно управление на Архивите, 2002. с. 406.
  10. Николов, Тома. Спомени из моето минало. София, Издателство на Отечествения фронт, 1989. с. 153.
  11. Гошева, Вера. Илинденската организација. Скопје, 2004, 140 – 163
  12. Албум-алманах „Македония“. С., 1931; Гребенаров, Александър. Легални и тайни организации на македонските бежанци в България (1918 – 1947). София, Македонски научен институт, 2006. ISBN 9789548187732. с. 207 – 252.