Степан Зорян
Тази статия е за революционера. За писателя вижте Степан Зорян (писател).
| Степан Зорян Ստեփան Զորյան | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Погребан | Тбилиси, Грузия |
| Етнос | арменци[1] |
| Религия | Арменска апостолическа църква |
| Партия | Арменска революционна федерация[1] |
| Степан Зорян в Общомедия | |
Степан Зорян (на арменски: Ստեփան Զօրեան), известен с псевдонима си Ростом или Росдом (Ռոստոմ), е арменски революционер, деец на Арменското национално движение,[2] един от тримата основатели на Арменската революционна федерация и може би най-влиятелната фигура в партията.[3]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Степан Зорян е роден на 18 януари 1867 година[4] в село Цъхна, тогава част от Ереванската губерния на Руската империя, днес в Азърбайджан.[2] Учи в Петровската земеделска и горска академия в столицата Москва, но в 1889 година е изключен за участие в студентски вълнения.[5][4][2] Връща се в Закавказието и в 1890 година работи като учител в Ерзурум.[5] Изгонен е от османските власти[5] и заминава за Тифлис, където се запознава с Кристапор Микаелян и Симон Заварян. Тримата в 1890 година основават Съюза на арменските революционери, прераснала по-късно в Арменската революционна федерация (Дашнакцутюн) - една от най-значимите арменски политически партии.[2] Зорян е автор на теоретичната част на първата програма на партията, в която са отразени марксическите му възгледи.[5]
В 1891 година се занимава с революционна дейност в Персия и Кавказ.[5] В Ерзурум под прикритието на търговец, основава революционни комитети.[3] На следната 1892 година се мести в Женева, Швейцария, където заедно с Микаелян до 1895 година редактира вестник „Дрошак“ („Трошаг“, Знаме).[3] Зорян е привърженик на прозападната ориентация на арменското национално движение - смята, че освобождението на турска Армения може да стане само с поддръжка на западните страни. Член е на Западното бюро на партията.[5]
В 1895 година[4][5] се заселва в Пловдив, България, където основава арменски революционен комитет и служи като връзка между Арменската революционна федерация и Върховния македонски комитет и Вътрешната македоно-одринска революционна организация, които също се борят с абсолютисткия режим на Абдул Хамид II.[3] В България заедно с жена си Лиса Мелик Шахназарян отваря арменско училище.[2]
Плод на сътрудничеството между Пловдивския клон на Дашнакцутюн, начело със Зорян, и Пловдивското македоно-одринско дружество е четата на Слави Мерджанов и Бедрос Сиремджиян, която навлиза в Одринска Тракия през 1901 година.[6]
Зорян оглавява съпротивата срещу антиарменските политики на руското царско правителство[3] и е една от водещите фигури в Армено-татарските кланета в 1905 – 1907 година,[3] като организира арменските отряди за самоотбрана.[5]
В 1907 година на IV конгрес на партията Дашнакцутюн изиграва решаваща роля за помирението на лявото и дясното крило на партията.[5] В съответствие с решение на конгреса, пристига в България и предлага на ВМОРО да се създаде нелегално военно училище. То е създадено край Рилския манастир и в него се обучават над 400 български и арменски революционери, между които Карекин Нъждех. За ръководител инструктор е привлечен българският офицер капитан Бохос Бохосян.[7]
Зорян участва в Персийската конституционна революция, в която се бие на страната на иранските революционери.[2][3]
След Младотурската революция в 1908 година и обявената амнистия, Зорян се установява в Ерзурум.[2] Той е една от основните фигури в Източното бюро – Турска секция от 1909 до 1914 година.[3]
Пред Първата световна война заминава за Европа, а по-късно за Кавказ,[2] където организира отряди арменски доброволци.[4] Живее в Баку, където работи като учител.[4] Участва в отбраната на Баку и след падането на града през септември 1918 година заедно с хиляди арменци бяга в Иран.[2]
Заселва се в Тифлис и се опитва да предотврати избухналата през декември 1918 година война между новооснованите Република Армения и Демократична република Грузия.[2]
Умира на 19 януари 1919 година в Тифлис.[4][2]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б Арменска съветска енциклопедия.
- ↑ а б в г д е ж з и к л Rosdom // Demirdjian. Архивиран от оригинала на 2016-03-03. Посетен на 21 март 2016.
- ↑ а б в г д е ж з Schaller, Dominik J., Jürgen Zimmerer. Late Ottoman Genocides: The Dissolution of the Ottoman Empire and Young Turkish Population and Extermination Policies. Routledge, 2013. ISBN 978-1317990451. с. 84. Посетен на 21 март 2016.
- ↑ а б в г д е Степан Григорьевич Зорян-Ростом // Хронос: всемирная история в интернете. Посетен на 21 март 2016.
- ↑ а б в г д е ж з и Отечественная история: история России с древнейших времен до 1917 года: Энциклопедия, Том 2. Москва, Научное издательство „Большая Российская энциклопедия“, 1996. с. 294.
- ↑ Елдъров, Светлозар. Македоно-одринското дружество в Пловдив и движението за национално освобождение и обединение (1895 - 1903), във: Върховният македоно-одрински комитет и Македоно-одринската организация в България (1895 - 1903). София, Иврай, 2003. ISBN 9549121062. с. 293.
- ↑ Българи и Арменци: Заедно през вековете. Тангра ТанНакРа, 2001. ISBN 954-9942-16-3. с. 353.
