Бохос Бохосян
| Бохос Бохосян | |
| български офицер | |
| Звание | |
|---|---|
| Години на служба | до 1916 г. |
| Род войски | |
| Войни | Балканска война Междусъюзническа война Първа световна война |
| Награди | Железен кръст |
| Образование | Национален военен университет |
| Дата и място на раждане | |
| Дата и място на смърт | 21 ноември 1916 г.
|
Бохос Хачадуров Бохосян[1] е български офицер, полковник от арменски произход.[2]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Бохос Бохосян е роден на 3 август 1869 година в град Пловдив. Негов дядо е търговецът Артин Гидиков, а прадядо му е Степан Хиндлиян. Съосновател е на първото арменско читалище в България – „Красирац“ в Пловдив. Учи в Одринския френски колеж, а след това във Военното на Негово Княжеско Височество Училище в София. Завършва 14-и випуск през 1892 година с чин подпоручик. По това време се запознава с Борис Дрангов. През 1896 година е произведен в чин поручик, а от 1902 година е капитан. Участва в подготовката на Илинденско-Преображенското въстание (1903). Участник е в Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913), като на 18 май 1913 година е произведен в чин майор. Служи в 16-и пехотен ловчански полк и 3-ти пехотен резврвен полк.
По време на Първата световна война (1915 – 1918) майор Бохосян служи като командир на дружина от 27-и пехотен чепински полк, който е от състава на 2-ра пехотна тракийска дивизия. За тази служба „за бойни отличия през войната“ през 1917 година е награден с Военен орден „За храброст“ IV степен, 1-ви клас.[3] В началото на 1916 година е награден от фелдмаршал Август фон Макензен с германския орден „Железен кръст“.[2] По-късно е произведен в чин подполковник. Служи в 1-ва дружина на 9-и пехотен плевенски полк.
Бохосян е ранен от шрапнел при завоя на река Черна. Умира на 21 ноември 1916 година в 1-ва полска болница от 2-ра пехотна тракийска дивизия разположена в град Прилеп. Погребан е в германските гробища в Прилеп.[4] Произведен е в чин полковник.[2] Според други източници е погребан в двора на българската църква в Прилеп.[2]
Семейство[редактиране | редактиране на кода]
Полковник Бохос Бохосян е женен и има 3 деца.
Военни звания[редактиране | редактиране на кода]
- Подпоручик (6 септември 1892)
- Поручик (1896)
- Капитан (2 май 1902)
- Майор (18 май 1914)
- Подполковник
- Полковник
Награди[редактиране | редактиране на кода]
- Военен орден „За храброст“ IV степен, 1-ви клас (1917)
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ среща се и като Бохосиян
- ↑ а б в г Загинали за свободата на България // surpkevork.com. Посетен на 11 януари 2019 г.
- ↑ ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 221, л. 116 – 117 (Заповед № 679 от 1917 г. по Действащата армия)
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 25, л. 7
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 1 и 2. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 94.