Кристапор Микаелян

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Кристапор Микаелян
Քրիստափոր Միքայելյան
арменски революционер
Основателите на Арменската революционна федерация – Зорян, Микаелян и Заварян
Основателите на Арменската революционна федерация – Зорян, Микаелян и Заварян

Роден
Починал
1 март 1905 (45 г.)

Кристапор Микаелян[1] (на арменски: Քրիստափոր Միքայելյան), известен с псевдонимите Елен (Էլլէն), Топал (Թոփալ) и Едуард (Էդուարդ) е виден арменски политически деец, учител и революционер, основател, лидер и теоретик на партията Дашнакцутюн. Наречен е „бащата на арменската революция“.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Кристапор Микаелян е роден в 1859 година в село Верин Агулис. Завършва Александровския институт в Тифлис. От 1880 до 1885 работи като учител в родното си село и в Тифлис. В 1885 година при закриването на арменските училища, Микаелян протестира и пише възванието „Към арменските братя и арменските сестри“.

От началото на 1880-те участва в народническите кръжоци. Влияние му оказват идеите на Рафи (Акоп Мелик-Акопян) и Григорий Арцруни. В 1889 година основава организацията Млада Армения, като изработва програма за обединение на арменските революционни сили в една партия — Съюз на арменските революционери. Микаелян е сред тримата основни организатори на учредителния конгрес на партията Дашнакцутюн в 1890 година заедно със Симон Заварян и Степан Зорян. Микаелян успява да отстрани сериозните идейни разногласия и да обедини арменските революционери в една партия.

Арестуван е от властите и заточен в Кишинев, Бесарабия и оттам заминава за Галац, Румъния, където участва в издаването на вестник „Дрошак“ („Трошак“) и става негов редактор. В 1898 година заминава за Женева, където развива пропаганда по Арменския въпрос. Свързва се с Жан Жорес, Жорж Клемансо, Анатол Франс и пише в издавания от тях в Париж от 1900 година вестник „Про Армения“. В 1902 година в Германия се среща с Август Бебел, и го информира по Арменския въпрос, като Бебел по-късно го поставя като питане на заседание на Райхстага.

В 1904 година лидерът на Вътрешната македоно-одринска революционна организация Борис Сарафов след обиколка на европейските столици прави продължителен престой в Женева, където заедно с Димитър Ляпов усилено контактува с арменския кръжок. Заедно решават да изработят план за терористичен атентат срещу султан Абдул Хамид II. Организирането на атентата е възложено от Женевския център на Микаелян.

Доста възрастен, малко накуцващ, с брада растеща на свобода — дълга и безформена, Микаелян приличаше повече на евреин, вехтошар и не обръщаше върху си вниманието на хората. Но този невзрачен човeк притежаваше рядко самообладание и вършеше работите си с една методичност, стигаща до педантизъм.[2]

Микаелян се снабдява с руски паспорт на името Самуил Фаин и заминава за Цариград заедно с две мними негови дъщери – Рубина и Надежда Фаин. Сдобива се от руското посолство с билет за наблюдение на султанския селямлък от дипломатическия павилион и подготвя подробна скица на района и план за действие. Заминава за София, където на Витоша тестват изготвените в бомболеарната на ВМОРО в Сабляр бомби. На 5 март 1905 година една от бомбите избухва преждевременно в ръцете на Врамшапу Киндерян и заедно с него загива и Микаелян. Погребан е тържествено в София, с участието на арменски делегати от Женева и от други градове.[3][4] Независимо от смъртта на Микаелян подготовката продължава и на 21 юли е извършен неуспешният Йълдъзки атентат.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Името се среща и като Кристофор, Христофор.
  2. Силянов, Христо. Освободителните борби на Македония, том II, София, 1943, стр. 359.
  3. Силянов, Христо. Освободителните борби на Македония, том II, София, 1943, стр. 360.
  4. Куманов, Милен. Македония. Кратък исторически справочник, София, 1993, стр. 169.
     Портал „Македония“         Портал „Македония